Най-големите производители на петрол в света продължават да харчат милиарди

Най-големите производители на нефт в света не престават да харчат милиарди долари за нови планове за изкопаеми горива, които ще са нужни единствено в случай че светът пропусне основни цели за климата. Това е записано в отчет на нестопанската организацията Carbon Tracker. Компаниите са вложили 58 милиарда $ в петролни и газови планове през 2021 година и 2022 година, които ще бъдат нужни единствено в случай че търсенето на изкопаеми горива нарасне до равнище. За този тип сюжет учените предвиждат „ климатична злополука “, изясняват в отчета си откривателите на основаната в Лондон и Ню Йорк компания. Петролният бизнес може да вложи нови още 23 милиарда $ в тази посока през идната година, които биха помогнали за стопляне на планетата с повече от 2,5 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища, се споделя в отчета, озаглавен „ Оклеветен Париж “ (Paris Maligned). Повечето нови петролни и газови планове лишават години, с цел да стартират произвеждане и могат да задържат високи въглеродни излъчвания в атмосферата за десетилетия напред. Международната организация по енергетика (MAE) счита, че нито содажите при едно ново петролно или газово находище са изобщо съвместими с цета ит 1,5°C и потреблението би трябвало да спадне бързо, с цел да се реализира климатичната цел на Париж. Но множеството компании възнамеряват да усилят производството. „ Петролните и газовите компании се популяризират като част от решението за изменението на климата, като в същото време възнамеряват увеличение на производството, което би довело до климатична злополука. Компаниите не могат да настояват, че са в сходство с световните климатични цели, в случай че не възнамеряват да понижат производствата си, изяснява Том Алън, анализатор на петролния и газов пазар и създател на отчета. Междуправителственият панел на Организация на обединените нации по изменението на климата предизвести тази година, че 1,5°C съставлява сериозно равнище, над което въздействието на изменението на климата ще се форсира мощно, като някои процеси ще станат необратими.[1] Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш назова отчета " атлас на човешкото страдалчество " и предизвести, че " всяка част от градуса има значение ". В отчета се проучва по какъв начин вложителите би трябвало да оценят привеждането на петролните и газовите компании в сходство с задачите на климата, проучват проектите за произвеждане и разноски на петролните корпорации нагоре по веригата през идващото десетилетие. Така и бе открито, че от януари 2021 година до март 2022 година те са одобрили $166 милиарда вложения в нови петролни и газови залежи, съвсем всички несъвместими с задачата от 1,5°C, е записано в отчета, неслучайно кръствен „ Оклеветеният Париж “. Повече от една трета от тази инвестиция – 58 милиарда щатски $ – бяха ангажирани в планове, които евентуално ще бъдат стопански преференциални единствено в случай че търсенето на петрол и газ тласне световните температури над 2,5°C. Такива планове да вземем за пример са: TotalEnergies управлява създаването на петролно находище Лейк Албърт в Уганда за 10 милиарда $, което ще доставя спорния източноафрикански петролопровод със недопечен петрол; Woodside създава плана за полутечен природен газ Scarborough/Pluto Train 2 на стойност 12 милиарда $ в Западна Австралия. Допълнителни 45 млрд $ от тази инвестиция са несъвместими с задачата даже от 1,7°C, в сходство с актуалните оповестени задължения на климатично запазване. Докладът също предизвестява вложителите, че през 2023 година фирмите би трябвало да вземат дефинитивни решения за вложение на повече от 35 милиарда $ до 2030 година в 15 огромни плана, които са несъвместими с 1,7°C. Две трети (23 милиарда долара) се отнасят за седем плана, които даже не са съвместими за от 2,5°C. Такива са да вземем за пример: Eni с план на стойност 5,4 милиарда $ в Bahr Es Salam за създаване на дълбоководен газ и кондензат край брега на Либия; Ултрадълбоководно петролно находище Trion край крайбрежията на Мексико, благосъстоятелност на Woodside за 4,5 милиарда долара; Дълбоководно нефтено находище на TotalEnergies и Equinor за 4,3 милиарда $ North Platte край крайбрежията на САЩ; Свръхдълбоководно петролно находище на ExxonMobil Uaru край крайбрежията на Гвиана за 3,5 милиарда $. В отчетът е записано още, макар че войната в Украйна е повишила цените на петрола и газа в кратковременен проект, тя също по този начин е нараснала признанието по какъв начин възобновимите енергийни източници ще обезпечат по-евтина сила в дълготраен проект. Това в същото време ще обезпечи енергийна сигурност и поддържа задачите, свързани с климата. МАЕ удостоверява, че спорът в Украйна форсира прехода към чиста сила.[2] Повечето планове, със зелена светлина от 2021 година насам или идни за утвърждение, няма да стартират произвеждане преди средата на 2025 година и ще продължат да добиват изкопаеми горива десетилетия. Въпреки това, даже пътят, водещ до 1,7°C, в сходство с актуалните оповестени обещания на страните, ще докара до спад на търсенето на нефт и газ преди края на десетилетието, сочат данните на МАЕ. „ Инвеститорите би трябвало да проучат деликатно проектите за разноски на фирмите, защото вложенията в доста нови петролни и газови планове блокират бъдещи излъчвания, които са несъвместими с Парижкото съглашение за климата. В последна сметка фирмите отделят десетки милиарди за планове, които е малко евентуално да се провалят. Дори в случай че държавните управления изпълнят уговорките си за климата, и вложителите би трябвало да са наясно с последствията “, изяснява и Майк Кофин, началник на петролния и газовия пазар, дружно с минното дело и съавтор на отчета. Докладът проучва оповестените индустриални проекти на фирмите и открива, че множеството оценени северноамерикански компании са ориентирани към кратковременен напредък на производството. Chevron е на път за растеж от 16% до 2026 година, а ExxonMobil - от 8% до 2027 година, и двете по отношение на базовата линия за 2019 г. Европейските огромни сдружения като Eni, Shell и TotalEnergies разгласиха проекти за понижаване на производството, само че те надалеч не дават отговор на нужното за климатичната цел от 1,5°C. И трите компании се ангажират единствено с понижаване на петрола, само че възнамеряват да усилят производството на газ. Carbon Tracker пресмята, че световното произвеждане на TotalEnergies ще бъде с 13% по-високо през 2030 година, в сравнение с е било през 2019 г. Компанията bp е единствената, която възнамерява да понижи производството както на петрол, по този начин и на газ, с 43% понижение до 2030 година Това като цяло е в сходство с проекта за 1,5°C. Много петролни и газови компании се популяризират като част от решението за изменението на климата въз основа на своите вложения във възобновими енергийни източници, само че в отчета се споделя, че това „ по някакъв метод не „ компенсира “ продължаващите дейности в наследените бизнеси и не прави „ съобразено с климата “ даденото комерсиално сдружение ". Много проекти на фирмите за климата също включват широкомащабни планове за хващане на въглерод, само че отчетът споделя, че те не отхвърлят нуждата от съкращения на производството. Постигането на климатичната цел от 1,5°C ще изисква херкулесова роля на улавянето на въглерод и фрапантни съкращения на производството. Улавянето на въглерод би трябвало да бъде непокътнато като свързваща технология за сложни за понижаване на излъчванията браншове, като производството на цимент и стомана, а не като опрощение за продължаващото произвеждане на петрол и газ. Компаниите би трябвало освен да слагат климатични цели, съобразени с Парижкото съглашение, само че също по този начин да детайлизират проекти за постигането им по благонадежден метод, както беше обрисувано по-рано тази година в отчета Absolute Impact 2022 на Carbon Tracker. Carbon Tracker моделира сегашни и бъдещи нефтени и газови планове в международен мащаб, употребявайки данни от Rystad Energy и преглежда декларираните проекти на фирмите. Той оцени тяхната съгласуемост с разнообразни сюжети на IEA: Нетни нулеви излъчвания до 2050 година (NZE), в сходство с задачата от 1,5°C в Париж; Обявени задължения (APS), съответстващи на 1,7°C, в сходство с оповестените задължения за климата на страните, някои от които разчитат на технологии за негативни излъчвания, недоказани в мащаб; и декларирани политики (STEPS), съответстващи на 2,5°C, в сходство с политики, които са въведени от държавните управления или са в развой на създаване. Повече елементи за отчета можете да.   Източници:
[1] Guardian:, 28-2-22
[2] International Energy Agency,, 27-10-22