Най-големите опитомители на вируса не са вирусолозите, не са лабораториите,

„ Най-големите опитомители на вируса не са вирусолозите, не са лабораториите, а елементарните хора, които би трябвало да превъртят въображението си, персоналния си опит, историческия си опит, груповия си опит и да намерят място – някаква клетка в мозъка си, където да разположат това, което идва. На тази основа лекарите по напълно различен метод не престават това опитомяване “, разяснява Васил Гарнизов пред БНР.
„ От началото на пандемията насам световното водачество се лашна от банализирането и успокояването на публичното мнение към крайната неустановеност, а човешките същества са по този начин устроени, че не могат да живеят в неустановеност. Инстинктивно като човеци и групи се опитваме да опитомяваме несигурността. “ Това мнение изрази преподавателят по антропология в Нов български университет. С отчета си „ Опитомяване на епидемията “ той взе участие в конференция на тематика „ Извънредното състояние: Понятия, практики, политики “.

„ Когато се появиха първите данни и клюки, че нещо се случва в отдалечен Китай, първичната реакция на световното водачество, примерно на Световната здравна организация, беше - това е надалеч, не е ужасно, а и Китай е друг, Китай към този момент е открит, в Китай имат опит от предходните епидемии и са подготвени да се оправят. Това са неща, които не ни засягат или в случай че ни обиден, ще бъдат като леко грипче. След което внезапно се оказа, че това изложение на наближаващата неволя е било извънредно несъответстващо и се отиде в друга прекаленост – дълбока неустановеност – не знаем какво се случва, по какъв начин се предава, какъв брой е смъртоносно, нямаме медикаменти, нямаме ваксини “, уточни доцент Гарнизов.

Да се научиш да живееш с вируса е една от формите на неговото опитомяване, счита антропологът.

Когато световното водачество се провали с опитомяването на вируса, внезапно доста мощно се подвигна тежестта на националните и на локалните управляващи, посочи доцент Гарнизов.

„ Всяка национална просвета отговори по собствен необикновен метод “, добави той и даде образец с разликата сред централизираната реакция на Франция и Съединени американски щати, където пандемията минава без единна система на затваряне и ограничавания, а разногласията за тях са белязали цялата предизборна акция за президент.

„ България на този декор първоначално заради неустановеност счете този див вирус да го опитоми и впрегне по най-радикалния метод – с доста тежки ограничения на затваряне, в това число блокади на градове. Хората изтърпяха, след което два месеца и половина по-късно българското държавно управление отиде на напълно другия край – към този момент сме го опитомили този вирус, към този момент ще живеем с него, тръгвайте да си водите умерено всекидневния живот. Докато есента още веднъж ни подсети, че сме надалеч от това механически да опитомим вируса. И в този момент отново – колебаха се, колебаха се и най-после вкараха нещо междинно. Поне не затвориха парковете и градинките и най-малко не блокират градове “, означи преподавателят.

Сбърка политическият хайлайф, който взимаше решения, безапелационен е Васил Гарнизов, който не е склонен с позицията на министъра на опазването на здравето, че всички сме сбъркали. „ Не сме сбъркали всички. Някои сбъркаха повече. “