Големите оперни театри по света посрещат Нова година с „Пуритани“, „Лешникотрошачката“ и „Прилепът“, у нас се организират гала концерти
Най-големите оперни театри по света ще предложат на 31 декември типичен постановки на „ Лешникотрошачката “, „ Прилепът “ и „ Спящата хубавица “, а „ Метрополитън “ опера подвига завесата за премиера на „ Пуритани “ от Белини. В част от българските оперни театри новогодишната вечер е отдадена на церемония концерти.
Нюйоркската „ Метрополитън “ опера (Мет) резервира дълголетната традиция да изпраща годината с премиера на нова режисура. Този път това е „ Пуритани “ на Белини – заглавие, което не е обновявано от съвсем 50 години в най-престижния оперен спектакъл отвън Европа.
Новата режисура е на Чарлз Едуардс, който прави своя дебют като режисьор в компанията след доста триумфи като сценограф. В новогодишната нощ на сцената ще бъдат сопраното Лизет Оропеса и тенорът Лорънс Браунли като Елвира и Артуро, събрани от любовта и раздалечени от политическите раздори на Гражданската война в Англия. Баритонът Артур Ручински е в ролята на Рикардо, благоприятен за Елвира срещу нейната воля, а бас-баритонът Кристиан ван Хорн играе съчувстващия чичо на Елвира, Джорджо.
Диригентът Марко Армилиато ще води шестте спектакъла, последният от които е на 18 януари.
Преди три години на новогодишната церемония премиера в Мет („ Федора” на Умберто Джордано) пя българското сопрано Соня Йончева. Тя влезе в ролята на съветската принцеса от XIX век Федора, която се влюбва в килъра на своя избраник.
Първото зрелище в Мет за 2026 година е на 2 януари – празнична версия на британски език на шедьовъра на Моцарт „ Вълшебната флейта “. Съкратената 90-минутна режисура е на Джули Теймор, носителка на премията „ Тони “ за „ Цар Лъв “ на Бродуей.
Кралската опера в Лондон предлага на 31 декември обедно зрелище на „ Лешникотрошачката “ от Чайковски. Класическият балет ще се играе също на 2 и 5 януари вечерта, а на 3 януари има два спектакъла, пладнешки и вечерен.
На 30 декември, както и на 2, 3 и 4 януари Кралската опера предлага турове зад кулисите за деца от 5 до 11 години, разкриващи по какъв начин се приготвят костюмите, декорите и изкуствения сняг за „ Лешникотрошачката “. Операта провежда и 75-минутни турове за възрастни и деца над 12 години, които приключват с „ празнична напитка “.
Миланската „ Ла Скала “ планува за последния ден на годината следобедно зрелище на „ Спящата хубавица “ от Чайковски. Класическата режисура на Рудолф Нуреев (1938 – 1993) се игра в влиятелния спектакъл още от 1966 година, когато на премиерата играят самият Нуреев и Карла Фрачи.
„ Спящата хубавица “ се завръща в „ Ла Скала “ след шестгодишна пауза. Декорите за представлението са основани през 1993 година от носителката на „ Оскар “ Франка Скуарчапино.
Виенската Щатсопера по традиция на 31 декември постоянно показва „ Прилепът “ на Йохан Щраус-син, наричана от мнозина „ оперетата на оперетите”. Изпращането на 2025 година,, ще бъде изключително празнично, защото на сцената ще бъдат огромните звезди Йонас Кауфман и Диана Дамрау. Постановката е на виенчанина на достолепните 94 години.
„ Прилепът “ ще се играе във Виенската Щатсопера и на 1 януари, само че с други артисти в двете основни функции. Кауфман и Дамрау ще са на сцената още веднъж на 3 и 6 януари.
Парижката опера провежда за 31 декември вечерно зрелище на балета „ Парижката Света Богородица “ , основан от композитора Морис Жар и хореографа Ролан Пти по едноименния разказ на Виктор Юго. Постановката на Ролан Пти се играе във френската столица от 1965 година Рене Алио прави декорите, а Ив Сен Лоран основава костюмите, следвайки напътствията на постановчика да бъдат „ цветни като витражите на катедрала “.
В България Софийската опера следва към този момент добре одобрената традиция да показва на 31 декември Новогодишен церемония концерт . В програмата са включени фрагменти от „ Макбет “, „ Силата на ориста “, „ Дон Карлос “, „ Ернани “ и „ Травиата “ (Верди), „ Манон Леско “ (Пучини), „ Любовен балсам “ и „ Дъщерята на полка “ (Доницети), „ Севилският бръснар “ (Росини) и други
Балетът ще извърши фрагменти от „ Дон Кихот “ и „ Баядерка “ (Минкус), „ Лешникотрошачката “ (Чайковски) и други
Финалът на концерта е с „ Трич-Трач полка “ от Йохан Щраус-син.
Най-старата извънстолична опера, която през 2025-а – Старозагорската , провежда за 31 декември концерт, озаглавен „ Новогодишна наздравица “.
Варненската опера възнамерява за последния ден на годината следобедно зрелище на. Класическият балет на Чайковски е с хореографията на Мариус Петипа.
Нюйоркската „ Метрополитън “ опера (Мет) резервира дълголетната традиция да изпраща годината с премиера на нова режисура. Този път това е „ Пуритани “ на Белини – заглавие, което не е обновявано от съвсем 50 години в най-престижния оперен спектакъл отвън Европа.
Новата режисура е на Чарлз Едуардс, който прави своя дебют като режисьор в компанията след доста триумфи като сценограф. В новогодишната нощ на сцената ще бъдат сопраното Лизет Оропеса и тенорът Лорънс Браунли като Елвира и Артуро, събрани от любовта и раздалечени от политическите раздори на Гражданската война в Англия. Баритонът Артур Ручински е в ролята на Рикардо, благоприятен за Елвира срещу нейната воля, а бас-баритонът Кристиан ван Хорн играе съчувстващия чичо на Елвира, Джорджо.
Диригентът Марко Армилиато ще води шестте спектакъла, последният от които е на 18 януари.
Преди три години на новогодишната церемония премиера в Мет („ Федора” на Умберто Джордано) пя българското сопрано Соня Йончева. Тя влезе в ролята на съветската принцеса от XIX век Федора, която се влюбва в килъра на своя избраник.
Първото зрелище в Мет за 2026 година е на 2 януари – празнична версия на британски език на шедьовъра на Моцарт „ Вълшебната флейта “. Съкратената 90-минутна режисура е на Джули Теймор, носителка на премията „ Тони “ за „ Цар Лъв “ на Бродуей.
Кралската опера в Лондон предлага на 31 декември обедно зрелище на „ Лешникотрошачката “ от Чайковски. Класическият балет ще се играе също на 2 и 5 януари вечерта, а на 3 януари има два спектакъла, пладнешки и вечерен.
На 30 декември, както и на 2, 3 и 4 януари Кралската опера предлага турове зад кулисите за деца от 5 до 11 години, разкриващи по какъв начин се приготвят костюмите, декорите и изкуствения сняг за „ Лешникотрошачката “. Операта провежда и 75-минутни турове за възрастни и деца над 12 години, които приключват с „ празнична напитка “.
Миланската „ Ла Скала “ планува за последния ден на годината следобедно зрелище на „ Спящата хубавица “ от Чайковски. Класическата режисура на Рудолф Нуреев (1938 – 1993) се игра в влиятелния спектакъл още от 1966 година, когато на премиерата играят самият Нуреев и Карла Фрачи.
„ Спящата хубавица “ се завръща в „ Ла Скала “ след шестгодишна пауза. Декорите за представлението са основани през 1993 година от носителката на „ Оскар “ Франка Скуарчапино.
Виенската Щатсопера по традиция на 31 декември постоянно показва „ Прилепът “ на Йохан Щраус-син, наричана от мнозина „ оперетата на оперетите”. Изпращането на 2025 година,, ще бъде изключително празнично, защото на сцената ще бъдат огромните звезди Йонас Кауфман и Диана Дамрау. Постановката е на виенчанина на достолепните 94 години.
„ Прилепът “ ще се играе във Виенската Щатсопера и на 1 януари, само че с други артисти в двете основни функции. Кауфман и Дамрау ще са на сцената още веднъж на 3 и 6 януари.
Парижката опера провежда за 31 декември вечерно зрелище на балета „ Парижката Света Богородица “ , основан от композитора Морис Жар и хореографа Ролан Пти по едноименния разказ на Виктор Юго. Постановката на Ролан Пти се играе във френската столица от 1965 година Рене Алио прави декорите, а Ив Сен Лоран основава костюмите, следвайки напътствията на постановчика да бъдат „ цветни като витражите на катедрала “.
В България Софийската опера следва към този момент добре одобрената традиция да показва на 31 декември Новогодишен церемония концерт . В програмата са включени фрагменти от „ Макбет “, „ Силата на ориста “, „ Дон Карлос “, „ Ернани “ и „ Травиата “ (Верди), „ Манон Леско “ (Пучини), „ Любовен балсам “ и „ Дъщерята на полка “ (Доницети), „ Севилският бръснар “ (Росини) и други
Балетът ще извърши фрагменти от „ Дон Кихот “ и „ Баядерка “ (Минкус), „ Лешникотрошачката “ (Чайковски) и други
Финалът на концерта е с „ Трич-Трач полка “ от Йохан Щраус-син.
Най-старата извънстолична опера, която през 2025-а – Старозагорската , провежда за 31 декември концерт, озаглавен „ Новогодишна наздравица “.
Варненската опера възнамерява за последния ден на годината следобедно зрелище на. Класическият балет на Чайковски е с хореографията на Мариус Петипа.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ