Евгений Дайнов пред Dir.bg: Ако представлява БСП, Нинова ще бъде препъникамък за нов кабинет
Най-големите губещи са Демократична България и Българска социалистическа партия. Демократична България от 10 години сами проправят път през зловонна кал, а " Продължаваме промяната " мина по към този момент поправените пътеки. Това съобщи в изявление за Dir.bg политологът Евгений Дайнов. Според него по-голямата част от електората на Демократична България е дал своя вот и отново ще гласоподава за Румен Радев, тъй като той си го е извоювал.
Според в България няма същинско ляво. Той дефинира налаганата от Корнелия Нинова политика като национал-социализъм, кафяв, червен, навъсен с зов на уста " Долу джендърите ". Той вижда точно Нинова като препъникамък при договарянията за съдружно държавно управление. Друг проблем би бил държанието на Има Такъв Народ, само че единствено при положение, че той се резервира в духа на предходните парламенти. Евгений Дайнов чака малко по-ниска изборна интензивност на балотажа за президент, само че съгласно него вотът няма да се обърне и Румен Радев ще завоюва.
- Кой завоюва и кой загуби от парламентарните избори?
- Там, където се сипят оставки сега, явно считат, че са най-големите губещи - партиите на Демократична България и Българска социалистическа партия, въпреки че Българска социалистическа партия се срутва много повече от Демократична България, само че и Демократична България се срина повече от предстоящото. Има Такъв Народ от първа до пета политическа мощ би трябвало да мине през някакво осмисляне, катарзис и оставка, само че то не е партия, то е някакъв ефирен план, еднолична благосъстоятелност на Слави Трифонов. Там надали ще има политически процеси, което прави обстановката рискова. Има Такъв Народ ще бъде неизбежно в договарянията за държавно управление, в случай че не са си взели никакви поучения и не престават като предишния път да назовават всички свои сътрудници, изтъквам: " Мръсници, предатели, крадци и лъжци ". Това може да торпилира опита за правене на държавно управление. Също по този начин явно, най-малко съгласно западните медии, доколкото ни обръщат внимание, губещият е Бойко Борисов, който е най-рано определеният популист в Европейски Съюз. През 2009 година бе определен Бойко Борисов, Орбан беше едвам през 2010 година и така нататък Борисов е най-дълго управлявалият популист в Европа и неговата загуба е това, което прави усещане на външния свят.
Печеливши, несъмнено, са първата и последната партия. " Възраждане " влезе, макар че българските гласоподаватели показаха вратата на разнообразни фашисти и пионки на непознати враждебни страни, " Възраждане " се намъкна. И, естествено, най-големият печеливш е " Продължаваме промяната ".
- А за какво никой от социолозите не съумя да познае резултатите?
- Да, този път не познаха нищо - нито проценти, нито кой на кое място е. Тук има две пояснения. Едното е международно, другото е българско. Световното е, че обществата в цивилизованите страни, по този начин да кажем, а България е измежду тях, макар на моменти дивия си манталитет, върви такова солидно преосмисляне измежду хората, на цели нации на картини за света, на въжделения, на страхове и фантазии, че всички социолози се спъват последните пет години. В Америка да вземем за пример, където демосковските изследвания са родени, не познаха нито предходните президентски избори, нито сегашните. В Англия, където след Америка незабавно се ражда тази просвета, там пък не познаха резултата от Брекзит, не познаха резултата от изборите след Брекзит. Хората, когато си сменят визиите за света, те са непредвидими и никой не може да ги хване. Това върви и в България, която е в развой на културна гражданска война. Хората се пробват да извадят от главите си един целия свят, обитаем с мутри, простаци, дебели и каращи се крадци, парчета от 90-те години. Може би се пробват да намерят пътя към оня свят, който в действителност им харесва в 21-ви век, който е обитаем с честни и прилични хора. Това са брожения, които не можеш да ги хванеш, какъвто и социолог да си. И в това отношение България е част от международната наклонност.
Мина златното време, когато можеше толкоз доста социологически организации да връзват двата края. Това значи, че не им стигат пари за качествена извадка. Не им стигат парите за добре разгърната анкетьорска мрежа, формирана от положителни и подготвени хора. Това прибавя и механически недостатъци, и неточности към радикалната уязвимост, че не можеш да хванеш какво мислят хората, които си сменят главите сега.
- Защо сривът в резултата на " Демократична България "? Възможен ли е исторически паралел със Съюз на демократичните сили, който към този момент се среща измежду анализаторите?
- И аз върша този паралел със Съюз на демократичните сили. То е задоволително покрай акъла в разнообразни аспекти. Демократична България може да се окаже жертва на историята, която не е добра майка, а по-скоро мащеха. Години наред, може би другите съставни елементи на Демократична България от 10 години сами проправят път, пъртина през зловонна кал. Сами, никой не им помагаше. Десет години те камък след камък проправяха тази пъртина, разчистваха зловонието, стигнаха до отсрещния бряг. След това се появиха хора като тях - " Продължаваме промяната ", които минаха по към този момент направената пъртина, прокарана след 10 години труд, ограничения, пот, кръв и сълзи от Демократична България. На финишната права, показа си, ги чакат публицисти. И в този момент кой ще наподобява по-добре? Тези, които преди малко са минали по преди малко направената пътека и стигат до отсрещния бряг бодри, свежи и красиви, или тези, които 10 години са се въргаляли в тинята? Ами те ще наподобяват неприятно и освен неприятно, а и като хора, които са си свършили работата и е време да си вървят. От този синдром страда Демократична България, от който страдаше и Съюз на демократичните сили. Свърши си работата, за какво още се мотаеш тук, като има и други хора? Това е главното, мисля. Но въпреки това, за разлика от Съюз на демократичните сили, който се сгромоляса след ръководство, и то сполучливо, само че след по този начин нареченото необяснимо замогване на доста от своите водачи, Демократична България не носи товар - не са били на власт, не са необяснимо забогатели. И също така в Демократична България има доста жилави организации, които аз съм следил с годините. За " Да България " не знам, те са малко по-нови, само че " Зелените " и ДСБ, приказваме отвън София, в София всички са жилави, са изумително жилави като хора и като организации. Те няма да се разпаднат. Въпросът е да се преформатират и да се подвизават на мястото, което те самите разчистиха.
- Ще бъдат ли признати оставките в " Демократична България "?
- Нямам никаква визия какво ще решат. Аз, като член на Зелено придвижване, ще отида да вземам участие в гласуванията. Но нямам визия какво ще се случи при нито една от трите партии. Тук значимо е другото, че и трите партии, съставляващи Демократична България, за разлика от ГЕРБ да речем, имат доста дълги аварийни скамейки. Вътре всеки трети е някакъв потенциал, престиж в някаква сфера. Хра, които да продължат, има, както споделяше баба ми, с лопата да ги ринеш. И в трите партии. Не би трябвало обстановката да е трагична и не си представям, че ще е.
- Към кой претендент ще се пренасочат гласовете на Лозан Панов на балотажа за президент?
- В момента, в който Лозан Панов нападна Демократична България - три дни преди изборите, по-късно повтори офанзивата на идващия ден - два дни преди изборите, още при първата офанзива беше безусловно ясно, най-малко за мен, че огромната част от гласоподавателите на Демократична България, които по принцип симпатизират на Радев, тъй като той по време на митингите застана на страната на хората, а не на страната на мафията, то половината от гласоподавателите на Демократична България взеха решение, че ще гласоподават за Румен Радев още на първи тур, което се и случи. Но и тази офанзива, безусловно непредвидена от страна на Лозан Панов против Демократична България, лиши най-малко 1-2% от това, което имаше Демократична България през лятото. Но не това е единствената причина. Електоратът на Демократична България в огромната си част гласоподаваха и ще гласоподават за Румен Радев, тъй като той си го извоюва това в техните очи. И в моите, апропо.
- Как гледате на лявото пространство и стремглавото проваляне на Българска социалистическа партия? Като че ли подаването на оставка, последвано от отмятане, Корнелия Нинова към този момент го е играла?
- Първом да разграничим понятията. Българска социалистическа партия не е лявото пространство. Ръководството, отпред с Корнелия Нинова, не има вяра в нито една лява полезност или принцип. Затова моите студенти, които към този момент четвърта-пета година са поголовно леви или зелени, както техните връстници в Европа или Америка, те нямат за кого да гласоподават. Те гласоподават или за " Продължаваме промяната ", или за Демократична България, тъй като вътре са зелените. Те биха желали да гласоподават за лява партия, съвременна, модерна, усмихната, прогресивна, даваща вероятности. Това, което Корнелия Нинова оферираше, беше национал-социализъм, кафяво, алено, намръщено с зов на уста " Долу джендърите ". Докато съвремените младежи нямат безусловно никакъв проблем кой с каква полова ориентировка е, но никакъв. И като им кажеш " Долу джендърите ", те те гледат като някакво фашистко изкопаемо. Има голяма левица в България откъм хора. Надявам се в тази неразбория някой да се сети да направи партия и да се обърне към тези хора. Защото Българска социалистическа партия е в развой на самоизяждане. В Българска социалистическа партия се сблъскват три идеологии сега - национал-социализмът от подобен ранен хитлеристки вид на Нинова. От другата страна хора, които са топлата връзка към Делян Пеевски и Бойко Борисов. От третата страна има някакви достоверни съвременни социалисти. Това ще продължи дълго. Но ляво в България няма сега. В огромна степен с помощта на Българска социалистическа партия.
- Една от изненадите при влизането в Народното събрание бе " Възраждане " - партия, която желае унищожаване на ограничаващи ограничения против разпространяването на ковид. Как я виждате позиционирана вътре в Народното събрание?
- Аз не виждам кой би преговарял с тях с изключение на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ако Корнелия беше останала отпред на Българска социалистическа партия, можеше може би и Българска социалистическа партия, тъй като те поддържаха Костадин Костадинов за кмет на Варна на локалните избори. В момента не виждам кой ще приказва с Костадинов за каквото и да било. Такъв вид фашизоидни партии, слугуващи на непознати, враждебни на страната и народа ползи, имат общо 8-9-10%. Сега, около антиваксърската вълна и развиването на тайни теории, които са до една антизападни и проруски, и в тази ниша Костадинов съумя да я яхне и съумя да влезе с 5% от 10% вероятните за подобен вид партии. Смятам, че никой няма да си приказва с него и предлагам на народните представители да не повтарят грешката от 2005 година, когато влезе " Атака " и вместо да се натъкне на безспорна изолираност от всички останали, започнаха да се отнасят към нея като към някакъв сериозен участник в политическата тематика. Призовавам народните представители да обкръжат " Възраждане " със стена от тишина. Така се работи с подобен вид партии.
- Какви са прогнозите ви по отношение на вероятно съдружно държавно управление, до каква степен трайно ще бъде то?
- Препъникамъкът ще бъде Българска социалистическа партия, в случай че Корнелия Нинова съставлява партията. Ако не я съставлява тя, а някой напредничав социалист, ще бъде елементарно. И остава препъникамъкът Има Такъв Народ. Ако те имат същото държание, като предишния път, ще създадат една камара бели.
- Ще имаме ли въпреки всичко постоянно държавно управление?
- Ако има една молекула сензитивност измежду народа, измежду който живеят или от който се крият, не знам, Има Такъв Народ би трябвало да чуят какво желае народът. Народът желае държавно управление, което да не е девесетарско, да не е ГЕРБ. Би трябвало, в случай че се подчиняват на народа, именуван от тях суверен, Има Такъв Народ да вземат участие в държавно управление и то по един непретенциозен и отговарящ метод, като на пета политическа мощ, а не като предишния път.
- Доколко трайно би било едно такова държавно управление?
- В такива обстановки зависи от стремежа. Ако се сглоби държавно управление, отпред с " Продължаваме промяната ", и то незабавно стартира да прави явно потребни неща и да прави пробиви и да има победи, това се получава един порив, който повлича всички след себе си и по този начин би могло да бъде устойчиво.
- Повечето от социолозите дават небосвод до пролетта или най-вече една година...
- Тук ще задам сакралния въпрос. Това са същите социолози, които не познаха нищо за тези избори ли?
- Мислите ли, че вотът за президент би могъл да се обърне или Радев ще завоюва втори мандат?
- Не мисля, че вотът може да се обърне. Особено в случай, че против Радев, който откри себе си и като политик, и като общественик след дълго търсене, само че откри себе си, стои крепко и добре. И като президент, и като политик. Срещу него има някакъв човек в някаква детинска възраст в политиката, някакъв неузрял, неукрепнал гръбнак. Не виждам по какъв начин тъкмо този човек би могъл да обърне резултата тъкмо против Румен Радев. Няма по какъв начин да стане.
- А изборната интензивност няма ли да бъде по-ниска от тази на 14 ноември?
- Тук има две хипотези. Първата е, че хората ще отидат да гласоподават, с цел да вкарат Радев назад в Президентството. Другата е, че на хората им е писнало и ще кажат " " Радев и без мен ще се оправи при тази преднина ". Ако се уравновесят двете тези и хипотези, ще има някакво гласоподаване към настоящето или по-ниско.
Според в България няма същинско ляво. Той дефинира налаганата от Корнелия Нинова политика като национал-социализъм, кафяв, червен, навъсен с зов на уста " Долу джендърите ". Той вижда точно Нинова като препъникамък при договарянията за съдружно държавно управление. Друг проблем би бил държанието на Има Такъв Народ, само че единствено при положение, че той се резервира в духа на предходните парламенти. Евгений Дайнов чака малко по-ниска изборна интензивност на балотажа за президент, само че съгласно него вотът няма да се обърне и Румен Радев ще завоюва.
- Кой завоюва и кой загуби от парламентарните избори?
- Там, където се сипят оставки сега, явно считат, че са най-големите губещи - партиите на Демократична България и Българска социалистическа партия, въпреки че Българска социалистическа партия се срутва много повече от Демократична България, само че и Демократична България се срина повече от предстоящото. Има Такъв Народ от първа до пета политическа мощ би трябвало да мине през някакво осмисляне, катарзис и оставка, само че то не е партия, то е някакъв ефирен план, еднолична благосъстоятелност на Слави Трифонов. Там надали ще има политически процеси, което прави обстановката рискова. Има Такъв Народ ще бъде неизбежно в договарянията за държавно управление, в случай че не са си взели никакви поучения и не престават като предишния път да назовават всички свои сътрудници, изтъквам: " Мръсници, предатели, крадци и лъжци ". Това може да торпилира опита за правене на държавно управление. Също по този начин явно, най-малко съгласно западните медии, доколкото ни обръщат внимание, губещият е Бойко Борисов, който е най-рано определеният популист в Европейски Съюз. През 2009 година бе определен Бойко Борисов, Орбан беше едвам през 2010 година и така нататък Борисов е най-дълго управлявалият популист в Европа и неговата загуба е това, което прави усещане на външния свят.
Печеливши, несъмнено, са първата и последната партия. " Възраждане " влезе, макар че българските гласоподаватели показаха вратата на разнообразни фашисти и пионки на непознати враждебни страни, " Възраждане " се намъкна. И, естествено, най-големият печеливш е " Продължаваме промяната ".
- А за какво никой от социолозите не съумя да познае резултатите?
- Да, този път не познаха нищо - нито проценти, нито кой на кое място е. Тук има две пояснения. Едното е международно, другото е българско. Световното е, че обществата в цивилизованите страни, по този начин да кажем, а България е измежду тях, макар на моменти дивия си манталитет, върви такова солидно преосмисляне измежду хората, на цели нации на картини за света, на въжделения, на страхове и фантазии, че всички социолози се спъват последните пет години. В Америка да вземем за пример, където демосковските изследвания са родени, не познаха нито предходните президентски избори, нито сегашните. В Англия, където след Америка незабавно се ражда тази просвета, там пък не познаха резултата от Брекзит, не познаха резултата от изборите след Брекзит. Хората, когато си сменят визиите за света, те са непредвидими и никой не може да ги хване. Това върви и в България, която е в развой на културна гражданска война. Хората се пробват да извадят от главите си един целия свят, обитаем с мутри, простаци, дебели и каращи се крадци, парчета от 90-те години. Може би се пробват да намерят пътя към оня свят, който в действителност им харесва в 21-ви век, който е обитаем с честни и прилични хора. Това са брожения, които не можеш да ги хванеш, какъвто и социолог да си. И в това отношение България е част от международната наклонност.
Мина златното време, когато можеше толкоз доста социологически организации да връзват двата края. Това значи, че не им стигат пари за качествена извадка. Не им стигат парите за добре разгърната анкетьорска мрежа, формирана от положителни и подготвени хора. Това прибавя и механически недостатъци, и неточности към радикалната уязвимост, че не можеш да хванеш какво мислят хората, които си сменят главите сега.
- Защо сривът в резултата на " Демократична България "? Възможен ли е исторически паралел със Съюз на демократичните сили, който към този момент се среща измежду анализаторите?
- И аз върша този паралел със Съюз на демократичните сили. То е задоволително покрай акъла в разнообразни аспекти. Демократична България може да се окаже жертва на историята, която не е добра майка, а по-скоро мащеха. Години наред, може би другите съставни елементи на Демократична България от 10 години сами проправят път, пъртина през зловонна кал. Сами, никой не им помагаше. Десет години те камък след камък проправяха тази пъртина, разчистваха зловонието, стигнаха до отсрещния бряг. След това се появиха хора като тях - " Продължаваме промяната ", които минаха по към този момент направената пъртина, прокарана след 10 години труд, ограничения, пот, кръв и сълзи от Демократична България. На финишната права, показа си, ги чакат публицисти. И в този момент кой ще наподобява по-добре? Тези, които преди малко са минали по преди малко направената пътека и стигат до отсрещния бряг бодри, свежи и красиви, или тези, които 10 години са се въргаляли в тинята? Ами те ще наподобяват неприятно и освен неприятно, а и като хора, които са си свършили работата и е време да си вървят. От този синдром страда Демократична България, от който страдаше и Съюз на демократичните сили. Свърши си работата, за какво още се мотаеш тук, като има и други хора? Това е главното, мисля. Но въпреки това, за разлика от Съюз на демократичните сили, който се сгромоляса след ръководство, и то сполучливо, само че след по този начин нареченото необяснимо замогване на доста от своите водачи, Демократична България не носи товар - не са били на власт, не са необяснимо забогатели. И също така в Демократична България има доста жилави организации, които аз съм следил с годините. За " Да България " не знам, те са малко по-нови, само че " Зелените " и ДСБ, приказваме отвън София, в София всички са жилави, са изумително жилави като хора и като организации. Те няма да се разпаднат. Въпросът е да се преформатират и да се подвизават на мястото, което те самите разчистиха.
- Ще бъдат ли признати оставките в " Демократична България "?
- Нямам никаква визия какво ще решат. Аз, като член на Зелено придвижване, ще отида да вземам участие в гласуванията. Но нямам визия какво ще се случи при нито една от трите партии. Тук значимо е другото, че и трите партии, съставляващи Демократична България, за разлика от ГЕРБ да речем, имат доста дълги аварийни скамейки. Вътре всеки трети е някакъв потенциал, престиж в някаква сфера. Хра, които да продължат, има, както споделяше баба ми, с лопата да ги ринеш. И в трите партии. Не би трябвало обстановката да е трагична и не си представям, че ще е.
- Към кой претендент ще се пренасочат гласовете на Лозан Панов на балотажа за президент?
- В момента, в който Лозан Панов нападна Демократична България - три дни преди изборите, по-късно повтори офанзивата на идващия ден - два дни преди изборите, още при първата офанзива беше безусловно ясно, най-малко за мен, че огромната част от гласоподавателите на Демократична България, които по принцип симпатизират на Радев, тъй като той по време на митингите застана на страната на хората, а не на страната на мафията, то половината от гласоподавателите на Демократична България взеха решение, че ще гласоподават за Румен Радев още на първи тур, което се и случи. Но и тази офанзива, безусловно непредвидена от страна на Лозан Панов против Демократична България, лиши най-малко 1-2% от това, което имаше Демократична България през лятото. Но не това е единствената причина. Електоратът на Демократична България в огромната си част гласоподаваха и ще гласоподават за Румен Радев, тъй като той си го извоюва това в техните очи. И в моите, апропо.
- Как гледате на лявото пространство и стремглавото проваляне на Българска социалистическа партия? Като че ли подаването на оставка, последвано от отмятане, Корнелия Нинова към този момент го е играла?
- Първом да разграничим понятията. Българска социалистическа партия не е лявото пространство. Ръководството, отпред с Корнелия Нинова, не има вяра в нито една лява полезност или принцип. Затова моите студенти, които към този момент четвърта-пета година са поголовно леви или зелени, както техните връстници в Европа или Америка, те нямат за кого да гласоподават. Те гласоподават или за " Продължаваме промяната ", или за Демократична България, тъй като вътре са зелените. Те биха желали да гласоподават за лява партия, съвременна, модерна, усмихната, прогресивна, даваща вероятности. Това, което Корнелия Нинова оферираше, беше национал-социализъм, кафяво, алено, намръщено с зов на уста " Долу джендърите ". Докато съвремените младежи нямат безусловно никакъв проблем кой с каква полова ориентировка е, но никакъв. И като им кажеш " Долу джендърите ", те те гледат като някакво фашистко изкопаемо. Има голяма левица в България откъм хора. Надявам се в тази неразбория някой да се сети да направи партия и да се обърне към тези хора. Защото Българска социалистическа партия е в развой на самоизяждане. В Българска социалистическа партия се сблъскват три идеологии сега - национал-социализмът от подобен ранен хитлеристки вид на Нинова. От другата страна хора, които са топлата връзка към Делян Пеевски и Бойко Борисов. От третата страна има някакви достоверни съвременни социалисти. Това ще продължи дълго. Но ляво в България няма сега. В огромна степен с помощта на Българска социалистическа партия.
- Една от изненадите при влизането в Народното събрание бе " Възраждане " - партия, която желае унищожаване на ограничаващи ограничения против разпространяването на ковид. Как я виждате позиционирана вътре в Народното събрание?
- Аз не виждам кой би преговарял с тях с изключение на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ако Корнелия беше останала отпред на Българска социалистическа партия, можеше може би и Българска социалистическа партия, тъй като те поддържаха Костадин Костадинов за кмет на Варна на локалните избори. В момента не виждам кой ще приказва с Костадинов за каквото и да било. Такъв вид фашизоидни партии, слугуващи на непознати, враждебни на страната и народа ползи, имат общо 8-9-10%. Сега, около антиваксърската вълна и развиването на тайни теории, които са до една антизападни и проруски, и в тази ниша Костадинов съумя да я яхне и съумя да влезе с 5% от 10% вероятните за подобен вид партии. Смятам, че никой няма да си приказва с него и предлагам на народните представители да не повтарят грешката от 2005 година, когато влезе " Атака " и вместо да се натъкне на безспорна изолираност от всички останали, започнаха да се отнасят към нея като към някакъв сериозен участник в политическата тематика. Призовавам народните представители да обкръжат " Възраждане " със стена от тишина. Така се работи с подобен вид партии.
- Какви са прогнозите ви по отношение на вероятно съдружно държавно управление, до каква степен трайно ще бъде то?
- Препъникамъкът ще бъде Българска социалистическа партия, в случай че Корнелия Нинова съставлява партията. Ако не я съставлява тя, а някой напредничав социалист, ще бъде елементарно. И остава препъникамъкът Има Такъв Народ. Ако те имат същото държание, като предишния път, ще създадат една камара бели.
- Ще имаме ли въпреки всичко постоянно държавно управление?
- Ако има една молекула сензитивност измежду народа, измежду който живеят или от който се крият, не знам, Има Такъв Народ би трябвало да чуят какво желае народът. Народът желае държавно управление, което да не е девесетарско, да не е ГЕРБ. Би трябвало, в случай че се подчиняват на народа, именуван от тях суверен, Има Такъв Народ да вземат участие в държавно управление и то по един непретенциозен и отговарящ метод, като на пета политическа мощ, а не като предишния път.
- Доколко трайно би било едно такова държавно управление?
- В такива обстановки зависи от стремежа. Ако се сглоби държавно управление, отпред с " Продължаваме промяната ", и то незабавно стартира да прави явно потребни неща и да прави пробиви и да има победи, това се получава един порив, който повлича всички след себе си и по този начин би могло да бъде устойчиво.
- Повечето от социолозите дават небосвод до пролетта или най-вече една година...
- Тук ще задам сакралния въпрос. Това са същите социолози, които не познаха нищо за тези избори ли?
- Мислите ли, че вотът за президент би могъл да се обърне или Радев ще завоюва втори мандат?
- Не мисля, че вотът може да се обърне. Особено в случай, че против Радев, който откри себе си и като политик, и като общественик след дълго търсене, само че откри себе си, стои крепко и добре. И като президент, и като политик. Срещу него има някакъв човек в някаква детинска възраст в политиката, някакъв неузрял, неукрепнал гръбнак. Не виждам по какъв начин тъкмо този човек би могъл да обърне резултата тъкмо против Румен Радев. Няма по какъв начин да стане.
- А изборната интензивност няма ли да бъде по-ниска от тази на 14 ноември?
- Тук има две хипотези. Първата е, че хората ще отидат да гласоподават, с цел да вкарат Радев назад в Президентството. Другата е, че на хората им е писнало и ще кажат " " Радев и без мен ще се оправи при тази преднина ". Ако се уравновесят двете тези и хипотези, ще има някакво гласоподаване към настоящето или по-ниско.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ