Най-ефективната борба с корупцията в страни като България са по-ниските

„ Най-ефективната битка с корупцията в страни като България са по-ниските бюджетни разноски. “

С това изречение стартира сериозният пост на, в който някогашният народен представител от „ Демократична България “ насочва остри обвинявания към ръководството на обществените финанси в страната . Според него, разходната политика на страната не просто е стопански неустойчива – тя е надълбоко корумпирана .

От обещания за 33% до действителност от 46%
Панев напомня, че още при основаването на „ Демократична България “ е сложена амбициозна цел:

„ те [разходите] да бъдат сведени от тогавашните близо 40, до 33% от Брутния вътрешен артикул. “

Реалността обаче през днешния ден, през 2024 година, е напълно друга:

„ Вместо това, тази година разноските, в това число тегленето на дълг за капитализиране на държавни сдружения, доближават 46 %. “

Това значи, че страната харчи съвсем половината от брутния вътрешен артикул – и то в икономическа обстановка, в която резултатът от тези разходи не се усеща очевидно.

Панев не икономисва рецензии към политическите претекстове зад увеличените бюджетни разноски. Според него:

„ Да има хем за популистки дъжд от пари за държавни чиновници, хем за мазнинка по публични поръчки. “

Една от главните му тези е, че обществените запаси се насочват към облагодетелстване на избрани групи , в това число посредством неефективни общински планове с неразбираем резултат:

„ Неслучайно Пеевски беше доста благополучен от съглашението за бюджет 2024 да има надали не толкоз пари за общински планове, колкото самите общини си изискат. И те да си избират плановете. “

Резултатът:

„ Така похарчихме милиарди без забележим резултат. “

План за възобновяване – новата територия на „ асимилиране “

Освен настоящите бюджетни разходи, Панев подчертава и върху евросредствата, които занапред ще се разпределят:

„ Затова и за всички е толкоз значима тематиката по кое време и какъв брой пари ще се усвояват по Плана за възобновяване. И там са милиарди. “

Той загатва, че същите схеми на непрозрачно харчене могат да се пренесат и върху европейските фондове.

Панев прави директна връзка сред разширения бюджет и разцвета на корупцията . По думите му:

„ Бюджетната агресия не просто е обвързвана с големи нови задължения. Свързана е и с големи обири и пазаруване на репресивни органи, през нарастването на заплатите им с над 50 %. “

Той показва, че точно тези институции – в този момент добре финансово подсигурени – могат да се употребяват за политически напън .

Държавата основава инфлацията, след това я „ бори “

Според Панев, сегашната икономическа политика страда от надълбоко двуличие.

„ Свързана е и с инфлация, която другояче регулаторите са кръстили далавера и водят война с нея. С една ръка страната излива пари, с другата бори далавера. Много комфортно. “

Това съгласно него не е случайност, а комфортен заслон, който замъглява същинските аргументи за икономическото напрежение.

Сам против популизма

Панев акцентира, че още като народен представител е бил в открита съпротива на решения, които съгласно него нанасят щета на стопанската система:

„ Още като бях народен представител приказвах и гласувах, от време на време самичък, против популистките оферти. Били те тавани на цени, през които Лукойл източва стотици милиони, били оптимални надценки, които в никакъв случай не проработиха с изключение на за тормоз над бизнеса, било за харчене на милиарди за скъпи и корупционни планове в енергетиката. “

Той вижда в тези гласувания кардинална позиция, даже и когато е бил в малцинство:

„ И считам, че въпреки и в малцинство, тези поръчки са значими. “

Последното предизвестие: „ Алтернативата е Гърция “

В края на поста си Владислав Панев насочва предизвестие:

„ Защото алтернативата е Гърция. “

С тази фраза той напомня следствията от дългогодишна политика на харчене без отговорност – банкрути, дефицити, интернационален надзор и десетилетия на възобновяване.

Извод: Разходите като политическо оръжие

Постът на Владислав Панев не просто показва противоречие с бюджета за 2024 година – той разказва цялостен модел на ръководство, в който харченето на обществени средства е средство за корупция, въздействие и послушание . Модел, при който контролът отсъства, а усвояването се е трансформирало в съществена политическа цел.

Независимо от политическите възгледи на читателя, въпросите, сложени от Панев, остават отворени:

Кой управлява тези 46% от Брутният вътрешен продукт?

Защо липсва успеваемост макар „ милиардите “?

Какви механизми пазят публичния интерес?

Защото в случай че „ алтернативата е Гърция “, както твърди той – значи не просто стопанската система е застрашена, а самата народна власт .

Присъединете се към нашия 

Бобов дол в пушек и безмълвие: Поклон пред иконата на Ковачки