Най-добрите ни биатлонисти Милена Тодорова и Владимир Илиев гостуваха в

Най-добрите ни биатлонисти Милена Тодорова и Владимир Илиев гостуваха в предаването „ Код Спорт “ по RING. И двамата са родени в Троян и имат медали от международни шампионати. Тя ликува със сребро и два бронза от шампионата при девойките, а той направи удар с второ място при мъжете, което му отреди наградата „ Спортист на годината “ в България през 2019 година Освен на трасето, двамата са дружно и в живота, като възнамеряват женитба. Предлагаме акценти от изявлението с българските асове в биатлона:

- Защо през последните десетина години триумфите на България в биатлона се редуват със кавги? Вашият прочит на обстановката?

Владо: Аз съм го мислил доста пъти в действителност и постоянно съм бил изумен за какво. Свързани са със кавги може би, когато при едни състезатели или хора от екипа във федерацията по биатлон, когато си потеглят не знам за какво, нрав ли е това на българина, когато си тръгваш от едно място, би трябвало да се скараш с всички и да си отидеш. А не можеш почтено да станеш и да кажеш: „ Благодаря за взаимната работа в тези години. “ И да си отидеш с достолепие. Така се получава, не знам и аз, нямам прецизен отговор, само че съм забелязал, че е по този начин в действителност. Може би Екатерина Дафовска беше много близка, което е хубаво, със състезатели и може би избрани хора си позволяваха някои неща очевидно от тази непосредственост. Но не мога да си обясня, в действителност е много мъчно. Това е чисто откъм състезатели и с предходните министри имаше много неща.

- Бизнесменът Атанас Фурнаджиев има амбициозна стратегия, изключително във връзка с маркетинг, спонсори, мениджмънт. Има ли към този момент действителна смяна в ръководството или е още рано да се каже?

Владо: Не считам, че можеш да даваш някакви оценки толкоз скоро. Да, в действителност финансово се усеща, има усъвършенстване. Но въпреки всичко би трябвало да мине и зимата, и тези финансови чувства да се поддържат и с триумфи, тъй като е доста значимо, когато има пари, да знаеш по какъв начин да ги изразходваш. Не е задоволително просто да има доста пари. Това е главното, уповавам се около него да са точните хора и в действителност да ги управляват по най-хубавия метод.

- Скъсихме ли дистанцията до богатите страни в биатлона? Колко надалеч са от нас като организация, материална база и прочие? Дайте образци, в случай че имате.

Милена: Според нас са много пред нас. Аз към този момент от няколко години имам опция да съм и в женския биатлон, защото преди този момент съм била и по юношески купи, юношески международни. Там разликата не е толкоз огромна сред нас и сред тях. Даже бих споделила, че там сме много конкурентноспособни с техните екипи на тези купи, до момента в който към този момент когато отидеш в огромния биатлон, разликата става голяма - откъм материална база, откъм хора, които ги обслужват, откъм личен състав. Според мен разликата в резултатите идва тъкмо оттова, защото считам, че те се приготвят много професионално, до момента в който ние се опитваме на база с това, с което разполагаме, да създадем нещата оптимално професионални, само че просто с тях работят доста хора и това се усеща най-после.

- Миналата зима като че ли остави повече отчаяние у вас, изключително с представянето на олимпиадата в Пекин. Какво се обърка в Китай?

Милена: Беше много тежко. Ние бяхме готови, че ще е студено, че ще е прохладно, че ще е тежко по трасето и така нататък

Владо: Първо да кажем, че не се оправдаваме. Това в действителност е действително. Ние сме си създали разбори.

Милена: Наистина беше доста по-тежко от това, което аз персонално чаках, защото имам проблем със замръзването на ръцете. Просто студът и вятърът, всичко беше доста повече от това, което аз персонално чаках. В зимен спорт съм и съм виждала всевъзможни студове, ветрове и обстановки, само че там трасето беше доста тежко. Като цяло очевидно на такова равнище, най-малко при мен, ми е била подготовката.

Владо: Наистина казусът беше, че анулираха предолимпийската неделя. Винаги преди олимпиада в предходната година вършат Световна купа като тест за съдии, за състезатели. Но това нещо го нямаше поради COVID-19. Наистина думите, които споделиха за това място бяха дребни. Когато отидохме на място, просто или Олимпийският комитет не си е приключил работата, не знам по какъв начин може да изберат такова място за олимпийски игри. До нас бяха и ски скоковете, при подобен вятър и в такива условия просто е невероятно да се организира обикновено почтено съревнование. Скриеше ли се слънцето, ставаше под -30 градуса за секунди. Както си караш умерено на -18 градуса седмица или 10 дни, привикваш на тази температура, само че внезапно се скрива слънцето и става -30. Пипнеш ли пушката, за секунди ръцете са толкоз студени, че няма метод да ги стоплиш. Всеки имаше такива проблеми, само че естествено огромните тимове бяха по-подготвени от нас. Не се оплакваме, просто олимпиада си е олимпиада, би трябвало да си подготвен на всичко. Явно имаше много аргументи и в екипа, и в личния състав. Винаги на олимпиади са ни по-малки екипите неизвестно за какво, може би поради бройките в Олимпийския комитет, което за мен не е разумно да вървим на Световна купа с по-голям екип, в сравнение с олимпийски игри.

- Отдавна се приказва, че в Троян ще се построи съвременен център за биатлон. Доколко е действително, работи ли се в тази посока или всичко е но предизборни обещания?

Владо: Това е болна тематика. Дано аз доживея да го видя.

Милена: Наистина от доста години се приказва. Направиха стрелбището и всички бяхме доста разчувствани, че в действителност нещата ще станат, тъй като стрелбището съгласно мен е едно от най-трудните неща, които да се създадат. Но се оказа, че по-късно е още по-сложно.

Владо: Да прибавя, че това е по времето на министър Нейков. Тогава се направи. Понеже в действителност е огромна сумата и трябваше да е на стадии. След това да следва площадката, за която чак в този момент служебният министър госпожа Лечева отпусна средствата. Но след стрелбището имаше един застой, който не мога да счете какъв брой години е. Сега чак са написани сумите за площадката, само че това не е краят. Има доста работа още.

- Милена, ти си при започване на кариерата си, а Владо наближава финала – по какъв начин виждате бъдещето си в спорта? Може ли да станете тандем играч с треньор-съпруг? Тази формула е сполучлива за България – задоволително е единствено да споменем Стефка Костадинова и Николай Петров, Мария Гроздева и Валери Григоров, Румяна Нейкова и Свилен Нейков…

Владо: Всичко е допустимо.

Милена: Да, аз се надявам!

Владо: Не изключваме никакъв вид. Не укривам, че в действителност виждам в нея много вероятност в бъдещето. Човек, който може да реализира доста. Не единствено, че ми е избраница и бъдеща жена, само че го споделям, тъй като съм много години в спорта и съм следил доста спортисти и състезатели. Знам какво би трябвало, с цел да станеш огромен първенец, чисто като човек. А тя го има, дори повече от мен в някои области. Сигурен съм, че има огромно бъдеще! Не се изключват тези разновидности, само че откакто приключа с кариерата, би трябвало да вземем пауза, да помислим дали ни се занимава с това нещо или дългите години са ни отегчили и уморили от цялата система, в която сме.