Най-продължителният експеримент в света
Най-добрите научни опити се организират деликатно и постепенно, а някои лишават доста години, до момента в който от тях могат да се извлекат резултати.
Понякога опитите не престават да се организират даже откакто оня, който ги е почнал, е умрял от дълго време.
Когато стартира опитът с битума (катран) в австралийския University of Queensland през 1927 година професор Томас Парнъл евентуално е знаел, че той ще си отиде от света доста преди опитът да завърши. Първоначално битумът изглеждал корав, само че Парнъл бил решен да потвърди, че в действителност е в своята течна форма.
Професор Томас Парнъл
Но самата подготовка за осъществяване на опита лишила години. Професорът нагрява битума и го слага във фуния. През идващите 3 години той се утаява и когато Парнъл решил, че към този момент всичко е готово, разрязал дъното на фунията. Битумът почнал да тече с извънредно постепенно движение.
Парнъл умира през 1948 година, ставайки очевидец на единствено 2 капки от течността. Този опит обаче му печели Шнобелова премия (позната още като Иг-Нобел и Антинобелова награда) през 2005 година, дадена му за достижение, което „ в началото е разсмяло хората, само че по-късно ги е предизвикало да се замислят “. Награда от името на Парнъл приема професор Джон Мейнстоун, който поема отговорност за опита след гибелта на Парнъл. „ Това е тип тест, който изисква самообладание “ – споделя Мейнстоун.
Решението за това кое трансформира един опит в „ най-продължителния “ е извънредно мъчно. Тъй като всеки от опитите варира по жанр и цел, те мъчно могат да бъдат сравнявани.
„ Катраненият тест “ е включен в листата с Рекорди на Гинес като „ най-продължителния лабораторен опит “, само че има доста други, които са траяли много по-дълго:
- Селскостопанско проучване, провеждано във Англия и почнало през 1843 година;
- Часовникът Бевърли в Нова Зеландия, който продължава да работи без да бъде настройван от 1864 година до сега;
- Батерията на Оксфордския електрически звънец, която работи от 1840 година насам;
( не са тъкмо опити, само че са считани за научни чудатости и тяхната дълготрайност се наблюдава)
Един от най-продължителните опити в Съединени американски щати е селскостопански тест, провеждан от Университета в Илинойс, който тази година навършва 142 години. Въпреки че през 1968 година изследваните имоти са избрани за Национална историческа забележителност, царевичните полета към момента са използвани, а университетът взема проби от тях постоянно. „ Малко се е трансформирало за последните съвсем 150 години приложимост на царевичните полета. Те ни предоставиха скъпа информация за резултатите от сеитбата, естественото привършване на питателните субстанции в почвата и въздействието на разнообразни изкуствени торове върху добива на реколтата “ – описват учените.
Професор Джон Мейнстоун
Експериментът с катрана в действителност изисква извънредно огромно самообладание. Досега от течността са капнали 9 капки като е изчислено, че приблизително падат през към 8 години. Между седмата и осмата обаче минават цели 12 години и оттогава до в този момент опитът е избран като прекомерно променлив. Учените считат, че повода за забавянето не са единствено външните условия (през 80-те години лабораторията в университета е реновирана и температурата е понижена), само че и обстоятелството, че след рухването на всички капки, натискът, който самият катран оказва върху отвора на фунията е по-малък.
Времева линия на опита:
Първа капка – декември 1938 (8,1 години след започването на експеримента)
Втора капка – февруари 1947 (8,2 години след предишната)
Трета капка – април 1954 (7.2 години след предишната)
Четвърта капка – май 1962 (8,1 години след предишната)
Пета капка – август 1970 (8.3 години след предишната)
Шеста капка – април 1979 (8,7 години след предишната)
Седма капка – юли 1988 (9,2 години след предишната)
Осма капка – ноември 2000 (12,3 години след предишната)
Девета капка – април 2014 (13,4 години след предишната)
