Довиждане, момичета, ще ни липсвате
Най-добрите български волейболистки си отиват и няма да ги забележим. До идната година. Всъщност в четвъртък вечер те си пристигнаха - едни за по няколко часа, други за малко повече, преди да потеглят към едно по-добро място. Там, където трудът им остава оценен години наред, където играят с въодушевление и плачат единствено от наслада.
И на летище „ София” нощес имаше сълзи. Те бяха поради следващия неуместно пропуснат късмет за нещо огромно. След три следващи Европейски шампионати, на които България не съумява да излезе от групата си, в този момент го направи. С доста воля и битка беше победена Украйна и още на старта на шампионата стана ясно, че българският отбор ще насочи взор напред в шампионата. Имахме опция за триумф против настоящия първенец Русия, а по-късно и за класиране на четвъртфиналите. Е, една крачка преди влизане в осмицата България беше спряна от много по-лимитирания откъм благоприятни условия отбор на Германия. Това е сухата статистика от присъединяване ни на шампионата в Азербайджан и Грузия. Да, от федерацията ще побързат да кажат, че това е най-хубавото ни класиране от 2009 година насам, само че това не значи нищо.
Генералният извод е, че едно цяло цялостно с гений потомство е напът да си отиде, без да реализира най-малко малко от това, което може. Част от най-опитните – Диана Ненова, Мария Филипова, Страшимира Филипова, са по-близо до края на своята кариера в националния тим. Други като Елица Василева, Добриана Рабаджиева, Емилия Николова и Лора Китипова ще останат, с цел да стартират отначало с по-младите.
Промените в селекцията обаче не са най-важните. За Европейското състезание България отпътува без доктор. Федерацията споделя, че никой не желае да пътува и това е нормална процедура. Елица Василева споделя, че се случва за първи път. Пак тя поде и тематиката с треньора. Имаше ли подобен България на шампионата? Отговорът: „ Без помощ извън не можем нищо да създадем повече. Говоря за една интервенция от пейката, да се дадат инструкции, които на нас ни липсваха “, сподели капитанът.
Вместо като треньор и мъж да поеме виновността за загубата от Германия, треньорът Иван Сеферинов си взе багажа, оправда се с това, че разпределителките взимали неверни решения и се прибра у дома, без да каже „ довиждане “ на състезателките.
По-подходящо би било да изясни по какъв начин по този начин внезапно му хрумна да става треньор на женския народен тим. Въпрос, по който не е зле да се изкаже и федерацията. Защото в профил гласуването за нов народен селекционер изглеждаше по този начин – 8 гласа “за” волейбола и 9 “против” него. За едно обаче селекционерът беше прав. Женският народен тим е сирачето на българския волейбол. Поради тази и други аргументи от Сеферинов никой не искаше и не очакваше доста. Само да стори, каквото може край игрището и да се прибере почтено дружно с тима.
И Елица Василева не искаше доста - някое и друго напътствие от пейката и едно „ довиждане “ на разлъка. За първото би трябвало треньор. Второто е от нас: „ Довиждане, девойки, ще ни липсвате. “
И на летище „ София” нощес имаше сълзи. Те бяха поради следващия неуместно пропуснат късмет за нещо огромно. След три следващи Европейски шампионати, на които България не съумява да излезе от групата си, в този момент го направи. С доста воля и битка беше победена Украйна и още на старта на шампионата стана ясно, че българският отбор ще насочи взор напред в шампионата. Имахме опция за триумф против настоящия първенец Русия, а по-късно и за класиране на четвъртфиналите. Е, една крачка преди влизане в осмицата България беше спряна от много по-лимитирания откъм благоприятни условия отбор на Германия. Това е сухата статистика от присъединяване ни на шампионата в Азербайджан и Грузия. Да, от федерацията ще побързат да кажат, че това е най-хубавото ни класиране от 2009 година насам, само че това не значи нищо.
Генералният извод е, че едно цяло цялостно с гений потомство е напът да си отиде, без да реализира най-малко малко от това, което може. Част от най-опитните – Диана Ненова, Мария Филипова, Страшимира Филипова, са по-близо до края на своята кариера в националния тим. Други като Елица Василева, Добриана Рабаджиева, Емилия Николова и Лора Китипова ще останат, с цел да стартират отначало с по-младите.
Промените в селекцията обаче не са най-важните. За Европейското състезание България отпътува без доктор. Федерацията споделя, че никой не желае да пътува и това е нормална процедура. Елица Василева споделя, че се случва за първи път. Пак тя поде и тематиката с треньора. Имаше ли подобен България на шампионата? Отговорът: „ Без помощ извън не можем нищо да създадем повече. Говоря за една интервенция от пейката, да се дадат инструкции, които на нас ни липсваха “, сподели капитанът.
Вместо като треньор и мъж да поеме виновността за загубата от Германия, треньорът Иван Сеферинов си взе багажа, оправда се с това, че разпределителките взимали неверни решения и се прибра у дома, без да каже „ довиждане “ на състезателките.
По-подходящо би било да изясни по какъв начин по този начин внезапно му хрумна да става треньор на женския народен тим. Въпрос, по който не е зле да се изкаже и федерацията. Защото в профил гласуването за нов народен селекционер изглеждаше по този начин – 8 гласа “за” волейбола и 9 “против” него. За едно обаче селекционерът беше прав. Женският народен тим е сирачето на българския волейбол. Поради тази и други аргументи от Сеферинов никой не искаше и не очакваше доста. Само да стори, каквото може край игрището и да се прибере почтено дружно с тима.
И Елица Василева не искаше доста - някое и друго напътствие от пейката и едно „ довиждане “ на разлъка. За първото би трябвало треньор. Второто е от нас: „ Довиждане, девойки, ще ни липсвате. “
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ