Д.Малески: Най-лошият вариант за Македония е да стои на едно място и да не преговаря с България
Най-добре беше, посредством договаряния сред политическите управления на двете страни, да се избегне българското несъгласие още преди повече от две години. Защото опитът, даже и нашият, споделя, че един път влезнали в битка две страни заради несъгласие, изходът е доста сложен. Но македонските политици, които потеглиха по пътя на нормализиране на връзките с България и подписаха Договора за другарство и добросъседство, трябваше да останат правилни на подписаното. Вместо това, сега, в който им стана ясно, че „ обща история “ в действителност значи „ обща история “, се повлякоха след словесните нападки на българските националисти и антибългарските настроения в Македония, написа Денко Малески в " Плусинфо " и представен от БГНЕС.
У дома лавината от неодобрение, която пристигна от всички страни, затрупа пътя напред с резолюцията в македонския парламент, която отхвърля тази точка от съглашението и твърди, че македонската история няма нищо общо с българската. Недоизказаните мисли на президента за Гоце Делчев и съпредседателя на историческата комисия за някои от методите, по които е писана нашата история, единствено разбуниха обществеността. Скоро политици и историци започнаха да си трансферират виновността един на различен. Първите желаеха от историците да проправят пътя към Европейски Съюз, само че бяха изправени пред обвинявания за " мрачната сянка на политика върху науката, която към момента господства от предишното ". За " мрачните сенки " на идеологизираната просвета върху актуалната македонска политика изобщо не ставаше и дума.
Докладът, признат през вчерашния ден от Европейския парламент, приказва за историческо помиряване и " обща история " сред Македония и България. У нас той се изживява извънредно като резултат от натиска, упражняван от България, да се пояснява историята по български. Забравяме, че със същия мотив се противопоставихме на решенията в разногласието с Гърция, а точно, че под гръцки напън историята се тълкуваше по гръцки метод. По-късно се оказа, че европейската и международната научна мисъл преглеждат антична Македония като част от елинския свят, а не като част от историята на младата ни славянска нация. Възможно ли е и този път да бъркаме? А точно, че съгласно западните книги, от които се образоват днешните европейски политици, двата обособени народа, македонският и българският, въпреки всичко са имали някаква „ обща история “?
Гърция не разреши участие в НАТО и започване на договаряния с Европейски Съюз, до момента в който разногласието за името и историята не бъде позволен напълно и във всичките му елементи. България през днешния ден, заради интернационалния напън в трагично променената геополитика на света, наподобява е под сериозен напън да анулира ветото с гаранции, че за тяхната резолюция и други документи ще се договаря като изискване за присъединение към Европейски Съюз. Нашият избор е да чакаме България, под интернационален напън, да отстрани ветото, което е малко евентуално, или да се съгласим и да продължим с двустранните договаряния, паралелно с договарянията за участие в Европейски Съюз.
Ако се съгласим на договаряния, нашата изходна позиция ще бъде нашата резолюция от Народното събрание и нашите документи. Това ще бъде и позицията на България: тяхната резолюция и техните документи. Двете резолюции, както знаем, се изключват взаимно и не оферират решение. Десет години, колкото биха ни били нужни за пълноправно участие, е дълъг интервал в политиката. Толкова дълъг, че споделят, че и във всички написани книги никой не е познал какъв ще бъде светът след 10 години. Ако е по този начин, най-лошото нещо, което може да се случи и на двете страни, даже и след 10 години, е да не се придвижат даже с милиметър напред от противоположните резолюции по въпроса за историята. Тогава, реформирани с поддръжката на европейските фондове, можем да кажем „ не “ на участието в Европейски Съюз, вид, който би трябвало да бъде включен и в взаимния документ, в случай че подобен бъде подписан. Да стоим на едно място и да не беседваме с Европейски Съюз и България е най-лошият вид за страната ни.
-----------------------------------
Денко Малески е професор по интернационалните връзки в Университета в Скопие. Той е първият министър на външните работи на самостоятелна Македония. При възникването на разногласието с Гърция Малески призоваваше обществено за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 година откакто написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на обществен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с друго мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски незабавно го освободи от длъжността консултант " заради понижени бюджетни средства ".
У дома лавината от неодобрение, която пристигна от всички страни, затрупа пътя напред с резолюцията в македонския парламент, която отхвърля тази точка от съглашението и твърди, че македонската история няма нищо общо с българската. Недоизказаните мисли на президента за Гоце Делчев и съпредседателя на историческата комисия за някои от методите, по които е писана нашата история, единствено разбуниха обществеността. Скоро политици и историци започнаха да си трансферират виновността един на различен. Първите желаеха от историците да проправят пътя към Европейски Съюз, само че бяха изправени пред обвинявания за " мрачната сянка на политика върху науката, която към момента господства от предишното ". За " мрачните сенки " на идеологизираната просвета върху актуалната македонска политика изобщо не ставаше и дума.
Докладът, признат през вчерашния ден от Европейския парламент, приказва за историческо помиряване и " обща история " сред Македония и България. У нас той се изживява извънредно като резултат от натиска, упражняван от България, да се пояснява историята по български. Забравяме, че със същия мотив се противопоставихме на решенията в разногласието с Гърция, а точно, че под гръцки напън историята се тълкуваше по гръцки метод. По-късно се оказа, че европейската и международната научна мисъл преглеждат антична Македония като част от елинския свят, а не като част от историята на младата ни славянска нация. Възможно ли е и този път да бъркаме? А точно, че съгласно западните книги, от които се образоват днешните европейски политици, двата обособени народа, македонският и българският, въпреки всичко са имали някаква „ обща история “?
Гърция не разреши участие в НАТО и започване на договаряния с Европейски Съюз, до момента в който разногласието за името и историята не бъде позволен напълно и във всичките му елементи. България през днешния ден, заради интернационалния напън в трагично променената геополитика на света, наподобява е под сериозен напън да анулира ветото с гаранции, че за тяхната резолюция и други документи ще се договаря като изискване за присъединение към Европейски Съюз. Нашият избор е да чакаме България, под интернационален напън, да отстрани ветото, което е малко евентуално, или да се съгласим и да продължим с двустранните договаряния, паралелно с договарянията за участие в Европейски Съюз.
Ако се съгласим на договаряния, нашата изходна позиция ще бъде нашата резолюция от Народното събрание и нашите документи. Това ще бъде и позицията на България: тяхната резолюция и техните документи. Двете резолюции, както знаем, се изключват взаимно и не оферират решение. Десет години, колкото биха ни били нужни за пълноправно участие, е дълъг интервал в политиката. Толкова дълъг, че споделят, че и във всички написани книги никой не е познал какъв ще бъде светът след 10 години. Ако е по този начин, най-лошото нещо, което може да се случи и на двете страни, даже и след 10 години, е да не се придвижат даже с милиметър напред от противоположните резолюции по въпроса за историята. Тогава, реформирани с поддръжката на европейските фондове, можем да кажем „ не “ на участието в Европейски Съюз, вид, който би трябвало да бъде включен и в взаимния документ, в случай че подобен бъде подписан. Да стоим на едно място и да не беседваме с Европейски Съюз и България е най-лошият вид за страната ни.
-----------------------------------
Денко Малески е професор по интернационалните връзки в Университета в Скопие. Той е първият министър на външните работи на самостоятелна Македония. При възникването на разногласието с Гърция Малески призоваваше обществено за бързото му разрешаване. През пролетта на 2019 година откакто написа, че сме били един народ и Гоце Делчев е българин, той бе подложен на обществен линч, напомнящ времената след 1945 г, когато всеки с друго мнение бе преследван и анатемосван. Президентът Стево Пендаровски незабавно го освободи от длъжността консултант " заради понижени бюджетни средства ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ