Блокираната 3 месеца в Африка Милица Мирчева: В Кения се храним сред мишки и кокошки
Най-добрата ни атлетка в междинните и дълги дистанции Милица Мирчева и треньорът й Йоло Николов към този момент трети месец живеят и упражняват в далечна Кения. Доскоро с тях бе и рекордьорът ни на 3000 метра с трудности Митко Ценов, само че той съумя да се прибере в родината с едни от последните полети за Европа от източноафриканската страна.
В битието на спортистите ни в Кения ни придвижва точно Милица. 25-годишната софиянка е единствената българка, която се пусна в маратона на олимпийските игри в Рио през 2016 година Национална шампионка е на 5000 метра (16:36.97 мин, подложен през 2019 г.), 1500 м (4:29.36 мин, 2019 г.), 10 000 м (39:15.33 мин, 2016 г.) и 3000 метра стипълчейз (10:22.60 мин, 2015 г.).
Мирчева държи и националния връх в полумаратона при дамите – 1:11:14 ч, подложен във Валенсия предходната година. Тя даде изявление за вестник " Меридиан Мач ".
- Здравей, Милица! Къде те откриваме?
- Привет! Откривате ме в Кения, където към този момент сме трети месец заради събитията с ковид. В началото проектът ни беше да останем единствено 40 дни, а незабавно по-късно да вземам участие на маратона в Бостън. За страдание както и маратона, по този начин и олимпиадата са отсрочени. Моята цел бе да опитам да покрия още веднъж норматива за Токио в маратона, само че в тази обстановка ни остава единствено да упражняваме и да се надяваме, че скоро ще има още веднъж надпревари. Поради тази причина взехме решение и да останем в Кения, тъй като за разлика от Европа тук тренировките могат да се организират умерено.
- За кой път си в Кения?
- Първият път, когато пристигнах, беше в края на 2013-а. След това идвах още през 2015-а и 2016-а. Всеки път бяхме на разнообразни места, тъй че към този момент имаме опит и знаем какво да чакаме.
- Любопитно е по какъв начин се стига до там, където сте вие с треньора ти Йоло Николов, и какви са транспортните средства?
- В Кения главно се придвижваме по няколко метода - с пики-пики, което е мотор-такси, или с матату - нещо като минибус, с което се придвижват хора и животни. В момента имаме и кола, която ни е предоставена от нашия непосредствен другар в Кения, който е и международен рекордьор на 3000 метра с трудности.
- Къде тъкмо сте разположени?
- Дойдохме през февруари, а мястото се споделя Елдорет. Това е и един от най- огромните градове в Кения. Доста международно известни бегачи живеят тук, а хора като Елиуд Кипчоге (б. р. - олимпийски първенец от Рио 2016 м маратона и международен първенец на 5000 метра от Париж 2003) даже са ни съседи.
Ние сме в краен квартал и е много умерено. Има доста бегачи и е относително безвредно. По принцип е красиво и зелено, само че в последния месец вали всеки ден и постоянно е много кално. Почти всичко е черен път и ниви.
- През какви местности минавате?
- Честно казано, когато излезем от града всичко наподобява еднообразно. По тази причина и постоянно можеш да се загубиш. Строителството на всички места е еднотипно. Всичко е комбинация от черни пътища, зелени площи, къщи от тиня и ламаринени постройки.
- Бягате ли около резервати?
- Резервати - не, само че бягаме тук-там, където може да се видят жирафи и антилопи, да вземем за пример. В една от горите, в които упражняваме, е цялостно с най-различни маймуни. Птиците също са много забавни.
- Къде спите? И по време на пандемията по какъв начин си набавяте храна, вода, питиета...?
- Спим в нещо сред къща и хотел, не може да се дефинира тъкмо. Вода си купуваме от супермаркета в центъра на града. Млякото в Кения е по-евтино от водата и сякаш е по-лесно да се откри във всяка околна уличка. Като цяло набавяното на храна не е проблем, тъй като на всички места всеки продава нещо - плодове, зеленчуци, ориз, брашно...
- Какви са хигиеничните условия?
- Там, където живеем, са чудесни. В Кения има огромен контрастност – или влизаш в приятна конюнктура, или в такава каквато малко хора са виждали. Като спортисти, ние не сме привикнали да се оплакваме, само че множеството хора биха решили някой от ежедневните ни обстановки и условия на живот като не естествени. Например през вчерашния ден, до момента в който се хранихме в едно от местата, където постоянно вървим след подготовка, се разхождаха мишки и кокошки по пода. Ние се смеем на такива обстановки, само че за елементарния човек това не е постоянно срещано събитие. От фотосите вашите читатели могат сами да преценяват изискванията в тукашните заведения за хранене.
- С кого контактувате?
- Аз персонално с дребен кръг от хора. Имаме двама близки другари още от 2015-а - Стивън Чероно международен първенец на 3000 метра с трудности, и Джош - негов добър прочут. Те ни посещават всеки ден за капучино и диалози. Също по този начин контактувам и със фамилията ми, а като прибавим още двама-трима другари и няколко спортисти, кръгът се затваря.
- Случвало ли се е да спите под намерено небе?
- Не, тук има натрапен вечерен час и след 19,00 ч. никой не можеда е навън. Освен това е и рисково.
- Как се оправяте финансово?
- Аз имам цялостната поддръжка в лицето на федерацията ни по лека атлетика, и особено господин Добромир Карамаринов, който се грижи да не ни липсва нищо в Кения, с цел да се подготвим допустимо най-успешно.
- Как споделяте със света и България?
- Първите няколко дни беше малко по-трудно, до момента в който намерим кенийски SIM карти. След това използваме главно интернет, с цел да се обадим на околните си. Качеството на връзката не е идеално всеки ден, само че като цяло не срещаме усложнения в връзката.
- Кога допускате, че може да се приберете?
- Съвсем скоро, само че всичко зависи от тукашните и интернационалните ограничения и условия за пътешестване.
- Тестваха ли ви за ковид?
- Не, в Кения към момента няма многозаразени - може би са към 300 на повече от 51 милиона население.
- За допинг инспекция търсили ли са ви?
- За последно имах инцидентна инспекция, когато непринудено взехме решение да се пусна на държавното състезание на 3000 метра в зала през февруари.
- Сподели с нашите читатели някоя куриозна преживелица от пребиваването ви в този момент или предходни пъти?
- Ето една от най-ярките. Моят треньор Йоло Николов от дребен е въодушевен от международния рекордьор в дисциплината на 3000 м с трудности – Стивън Чероно, и от години ни демонстрира негови бягания от надпревари. През 2015-а с Йоло Николов избираме всякакви зеленчуци в едно от селата в Кения и в това време стопира до нас някаква кола и от вътрешната страна някой ни споделя на български език да се приближим. Ние не можем да повярваме, че чуваме българска тирада и че някой ни е разпознал. Оказва се, че индивидът, както ние го назоваваме Чичо Петьо, е от Добрич (моят роден град) и е прочел в български вестник, че ще се приготвям в Кения и то единствено на 30 км от неговата къща. Така и ни намира. На седалката до него обаче стои още един човек - кениец. И точно това е той – този, на който моят треньор се възхищава от дребен, Чероно! И са доста близки другари с Чичо Петьо. Доста случайности на едно място! В последна сметка, пет години по-късно, Стивън си остава един от най-хубавите другари на наставника ми. Нещо, което той сигурно не си е представял през всички тези години, когато е гледал негови фотоси и клипове от надпревари с огромно удивление и почит.
- Кое ще е първото нещо, което ще направиш след края на пандемията?
- Мечтата ми е още веднъж да застана на старта и да слагам нови национални върхове за страната си. Затова работя всеки ден и е нещото, което ме кара да се усещам пълноценно. Това ще е допустимо още веднъж единствено след края на настоящето състояние.
- Какво научи за себе си в тези дни на изолираност?
- Аз персонално цялостен живот пребивавам на правилото на изолацията. Обожавам да извозвам времето си сама, не съм извънредно обществена и по принцип. Когато се готвиш за дълги дистанции, нямаш доста свободно време. Всекидневно прекарваме сред 3-4 часа в тренировки, а през другото време след 20-30 км пробег искаш просто да хапнеш и поспиш.
- Разкажи повече за времето, прекарано в Съединени американски щати?
- Вече не пребивавам там. Прекарах съвсем 4 години във Флорида, само че откакто приключих бакалавър и магистър, взех решение да се върна и да упражнявам на „ цялостен работен ден “ при Йоло Николов. С него работим от 10 години и всяка последваща напредваме. Вярвам, че ще реализираме задачите си. Затова и взех решение да напусна Америка и да се сготвям тук. В Щатите първата година беше много сложна, само че по-късно всичко беше чудесно. Аз съм много порядъчен човек и обичам да съм заета. Там ставах сред 4 и 5 ч. всяка заран, следваха тренировки, няколко часа в университета, отново тренировки, учене и към 8 вечерта време за сън. Въпреки това, през към 2 седмици пътувах за надпревари и това ми беше същинското многообразие. Виждаш нови места, запознаваш се с нови хора и имаш време да опознаеш своите съотборници още по-добре. Определено с девойките имахме прелестни моменти по време на всяко пътешестване. Там отборният спорт е на друго равнище, поддръжката е невероятна.
- Кое мислиш, че ще е първото ти съревнование за актуалната 2020-а?
- Така, както се обрисува, може би на някой от първите стартове, които се провеждат в България на писта. Аз не се сготвям за бягания на писта, само че няма по-добра подготовка от надпреварата. Трябва да призная, че възприятието да застана на старта и да дам най-хубавото от себе си, доста ми липсва.
- Как ще се промени спортът и животът ни след COVID-19?
- Ще живеем в един много по нерешителен свят. Досега нищо не е обърквало по този начин всекидневието на човечеството от доста години. Спортът е просто една от всички наранени сфери. Представете си, че всеки ден се събуждате с мисълта за несъмнено съревнование или спортна цел в продължение на повече от половин година. Това е вашата мотивация да станете от леглото и да издържите на всевъзможни трудности - тежки тренировки, режим, дълги лагери… И по-късно разбирате, че вашето съревнование се анулира. После и идващото. След това даже не знаете, по кое време и дали ще има надпревари. Аз имам вяра, че всеки труд се възнаграждава в даден миг, без значение дали приказваме за спорт, само че тази обстановка и за в бъдеще поражда много скептицизъм и неустановеност.
НАДЕЖДА КОЖУХАРОВА, вестник “Меридиан мач”
В битието на спортистите ни в Кения ни придвижва точно Милица. 25-годишната софиянка е единствената българка, която се пусна в маратона на олимпийските игри в Рио през 2016 година Национална шампионка е на 5000 метра (16:36.97 мин, подложен през 2019 г.), 1500 м (4:29.36 мин, 2019 г.), 10 000 м (39:15.33 мин, 2016 г.) и 3000 метра стипълчейз (10:22.60 мин, 2015 г.).
Мирчева държи и националния връх в полумаратона при дамите – 1:11:14 ч, подложен във Валенсия предходната година. Тя даде изявление за вестник " Меридиан Мач ".
- Здравей, Милица! Къде те откриваме?
- Привет! Откривате ме в Кения, където към този момент сме трети месец заради събитията с ковид. В началото проектът ни беше да останем единствено 40 дни, а незабавно по-късно да вземам участие на маратона в Бостън. За страдание както и маратона, по този начин и олимпиадата са отсрочени. Моята цел бе да опитам да покрия още веднъж норматива за Токио в маратона, само че в тази обстановка ни остава единствено да упражняваме и да се надяваме, че скоро ще има още веднъж надпревари. Поради тази причина взехме решение и да останем в Кения, тъй като за разлика от Европа тук тренировките могат да се организират умерено.
- За кой път си в Кения?
- Първият път, когато пристигнах, беше в края на 2013-а. След това идвах още през 2015-а и 2016-а. Всеки път бяхме на разнообразни места, тъй че към този момент имаме опит и знаем какво да чакаме.
- Любопитно е по какъв начин се стига до там, където сте вие с треньора ти Йоло Николов, и какви са транспортните средства?
- В Кения главно се придвижваме по няколко метода - с пики-пики, което е мотор-такси, или с матату - нещо като минибус, с което се придвижват хора и животни. В момента имаме и кола, която ни е предоставена от нашия непосредствен другар в Кения, който е и международен рекордьор на 3000 метра с трудности.
- Къде тъкмо сте разположени?
- Дойдохме през февруари, а мястото се споделя Елдорет. Това е и един от най- огромните градове в Кения. Доста международно известни бегачи живеят тук, а хора като Елиуд Кипчоге (б. р. - олимпийски първенец от Рио 2016 м маратона и международен първенец на 5000 метра от Париж 2003) даже са ни съседи.
Ние сме в краен квартал и е много умерено. Има доста бегачи и е относително безвредно. По принцип е красиво и зелено, само че в последния месец вали всеки ден и постоянно е много кално. Почти всичко е черен път и ниви.
- През какви местности минавате?
- Честно казано, когато излезем от града всичко наподобява еднообразно. По тази причина и постоянно можеш да се загубиш. Строителството на всички места е еднотипно. Всичко е комбинация от черни пътища, зелени площи, къщи от тиня и ламаринени постройки.
- Бягате ли около резервати?
- Резервати - не, само че бягаме тук-там, където може да се видят жирафи и антилопи, да вземем за пример. В една от горите, в които упражняваме, е цялостно с най-различни маймуни. Птиците също са много забавни.
- Къде спите? И по време на пандемията по какъв начин си набавяте храна, вода, питиета...?
- Спим в нещо сред къща и хотел, не може да се дефинира тъкмо. Вода си купуваме от супермаркета в центъра на града. Млякото в Кения е по-евтино от водата и сякаш е по-лесно да се откри във всяка околна уличка. Като цяло набавяното на храна не е проблем, тъй като на всички места всеки продава нещо - плодове, зеленчуци, ориз, брашно...
- Какви са хигиеничните условия?
- Там, където живеем, са чудесни. В Кения има огромен контрастност – или влизаш в приятна конюнктура, или в такава каквато малко хора са виждали. Като спортисти, ние не сме привикнали да се оплакваме, само че множеството хора биха решили някой от ежедневните ни обстановки и условия на живот като не естествени. Например през вчерашния ден, до момента в който се хранихме в едно от местата, където постоянно вървим след подготовка, се разхождаха мишки и кокошки по пода. Ние се смеем на такива обстановки, само че за елементарния човек това не е постоянно срещано събитие. От фотосите вашите читатели могат сами да преценяват изискванията в тукашните заведения за хранене.
- С кого контактувате?
- Аз персонално с дребен кръг от хора. Имаме двама близки другари още от 2015-а - Стивън Чероно международен първенец на 3000 метра с трудности, и Джош - негов добър прочут. Те ни посещават всеки ден за капучино и диалози. Също по този начин контактувам и със фамилията ми, а като прибавим още двама-трима другари и няколко спортисти, кръгът се затваря.
- Случвало ли се е да спите под намерено небе?
- Не, тук има натрапен вечерен час и след 19,00 ч. никой не можеда е навън. Освен това е и рисково.
- Как се оправяте финансово?
- Аз имам цялостната поддръжка в лицето на федерацията ни по лека атлетика, и особено господин Добромир Карамаринов, който се грижи да не ни липсва нищо в Кения, с цел да се подготвим допустимо най-успешно.
- Как споделяте със света и България?
- Първите няколко дни беше малко по-трудно, до момента в който намерим кенийски SIM карти. След това използваме главно интернет, с цел да се обадим на околните си. Качеството на връзката не е идеално всеки ден, само че като цяло не срещаме усложнения в връзката.
- Кога допускате, че може да се приберете?
- Съвсем скоро, само че всичко зависи от тукашните и интернационалните ограничения и условия за пътешестване.
- Тестваха ли ви за ковид?
- Не, в Кения към момента няма многозаразени - може би са към 300 на повече от 51 милиона население.
- За допинг инспекция търсили ли са ви?
- За последно имах инцидентна инспекция, когато непринудено взехме решение да се пусна на държавното състезание на 3000 метра в зала през февруари.
- Сподели с нашите читатели някоя куриозна преживелица от пребиваването ви в този момент или предходни пъти?
- Ето една от най-ярките. Моят треньор Йоло Николов от дребен е въодушевен от международния рекордьор в дисциплината на 3000 м с трудности – Стивън Чероно, и от години ни демонстрира негови бягания от надпревари. През 2015-а с Йоло Николов избираме всякакви зеленчуци в едно от селата в Кения и в това време стопира до нас някаква кола и от вътрешната страна някой ни споделя на български език да се приближим. Ние не можем да повярваме, че чуваме българска тирада и че някой ни е разпознал. Оказва се, че индивидът, както ние го назоваваме Чичо Петьо, е от Добрич (моят роден град) и е прочел в български вестник, че ще се приготвям в Кения и то единствено на 30 км от неговата къща. Така и ни намира. На седалката до него обаче стои още един човек - кениец. И точно това е той – този, на който моят треньор се възхищава от дребен, Чероно! И са доста близки другари с Чичо Петьо. Доста случайности на едно място! В последна сметка, пет години по-късно, Стивън си остава един от най-хубавите другари на наставника ми. Нещо, което той сигурно не си е представял през всички тези години, когато е гледал негови фотоси и клипове от надпревари с огромно удивление и почит.
- Кое ще е първото нещо, което ще направиш след края на пандемията?
- Мечтата ми е още веднъж да застана на старта и да слагам нови национални върхове за страната си. Затова работя всеки ден и е нещото, което ме кара да се усещам пълноценно. Това ще е допустимо още веднъж единствено след края на настоящето състояние.
- Какво научи за себе си в тези дни на изолираност?
- Аз персонално цялостен живот пребивавам на правилото на изолацията. Обожавам да извозвам времето си сама, не съм извънредно обществена и по принцип. Когато се готвиш за дълги дистанции, нямаш доста свободно време. Всекидневно прекарваме сред 3-4 часа в тренировки, а през другото време след 20-30 км пробег искаш просто да хапнеш и поспиш.
- Разкажи повече за времето, прекарано в Съединени американски щати?
- Вече не пребивавам там. Прекарах съвсем 4 години във Флорида, само че откакто приключих бакалавър и магистър, взех решение да се върна и да упражнявам на „ цялостен работен ден “ при Йоло Николов. С него работим от 10 години и всяка последваща напредваме. Вярвам, че ще реализираме задачите си. Затова и взех решение да напусна Америка и да се сготвям тук. В Щатите първата година беше много сложна, само че по-късно всичко беше чудесно. Аз съм много порядъчен човек и обичам да съм заета. Там ставах сред 4 и 5 ч. всяка заран, следваха тренировки, няколко часа в университета, отново тренировки, учене и към 8 вечерта време за сън. Въпреки това, през към 2 седмици пътувах за надпревари и това ми беше същинското многообразие. Виждаш нови места, запознаваш се с нови хора и имаш време да опознаеш своите съотборници още по-добре. Определено с девойките имахме прелестни моменти по време на всяко пътешестване. Там отборният спорт е на друго равнище, поддръжката е невероятна.
- Кое мислиш, че ще е първото ти съревнование за актуалната 2020-а?
- Така, както се обрисува, може би на някой от първите стартове, които се провеждат в България на писта. Аз не се сготвям за бягания на писта, само че няма по-добра подготовка от надпреварата. Трябва да призная, че възприятието да застана на старта и да дам най-хубавото от себе си, доста ми липсва.
- Как ще се промени спортът и животът ни след COVID-19?
- Ще живеем в един много по нерешителен свят. Досега нищо не е обърквало по този начин всекидневието на човечеството от доста години. Спортът е просто една от всички наранени сфери. Представете си, че всеки ден се събуждате с мисълта за несъмнено съревнование или спортна цел в продължение на повече от половин година. Това е вашата мотивация да станете от леглото и да издържите на всевъзможни трудности - тежки тренировки, режим, дълги лагери… И по-късно разбирате, че вашето съревнование се анулира. После и идващото. След това даже не знаете, по кое време и дали ще има надпревари. Аз имам вяра, че всеки труд се възнаграждава в даден миг, без значение дали приказваме за спорт, само че тази обстановка и за в бъдеще поражда много скептицизъм и неустановеност.
НАДЕЖДА КОЖУХАРОВА, вестник “Меридиан мач”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ