В потопа на безхаберието и безразличието, спасението може да е само поединично
Най-често задаваният въпрос точно на най-българския ни празник - на Съединението, който ние сами сме си извоювали без угодничество и помощ извън, беше: Какво в действителност честваме през днешния ден?
Тъжен въпрос. В ден, в който потопът на безхаберието отново заля елементи от страната ни и взе човешки жертви. За следващ път. И отново като в село Бисер преди 11 години...
През 2012 година наводнението потегли от избушена язовирна стена, опустоши хора, къщи, добитък, градини и погълна десетина души.
До през днешния ден отговорни, осъдени, наказани за породеното закононарушение няма. Според мен няма и да има.
Пловдивските села Каравелово и Богдан, Трилистник и други още не могат да се възстановят от провалите, които лани нанесе водната буря там. Десетки доброволци се притекоха на помощ на локалните хора, страната, несъмнено отново отсъстваше, тъй като управниците и тогава, и през днешния ден са заети да мислят най-вече за непознати бедстващи, а не за родните. Понякога се възнамерявам за нелепостта българска множеството да мислят, че на своите могат да причинят всичко, тъй като те са свои и ще им простят. Гениален е класикът, нашият патриарх на литературата Иван Вазов, а в това заглавие е разказан българският нрав единствено с четири думи. " С непознати мил, у дома зложелател ".
Наводнения се случват от време на време през годините, а към този момент и всяка година, и съществена причина по тази причина с изключение на промените на климата, у нас е най-вече човешката небрежност - секат се, по-точно се изсякоха гори, шубраци, дървесните типове. И по тази причина отговорни няма. Освен хванат горе-долу някой ром с талигата...
Деретата и речните корита са неподдържани, а драгите данъкоплатци ги употребяват за противозаконни сметища, тъй като, няма какво да се лъжем за близо 30 години по този начин и не беше решен големият проблем със сметищата и преработката на отпадъците. По тази причина в доста селища кофите за боклуци се почистват от съответните компании на две-три-четири седмици. По тази причина
хората нямат къде да си изхвърлят боклуците и къде, къде...в дерето или реката.
Някои търгаши пък на воля копаят баластра в реките и се кълнат, че го вършат законно, тъй като съответния кмет някъде в България им е подписал съответното позволение. Така те " законно " подкопават речните корита, устоите на мостове като в Пловдив да вземем за пример и на доста други места.
Неведнъж съм писала против безобразието " групова виновност ", зад което се крият най-вече некадърни и безразлични служители, политици, управленци.Те си трансферират виновността като парещ картоф и като стане белята, незабавно упрекват този под или преди себе си в стълбицата на йерархията.
Вече си мисля обаче, че
зад понятието " групова виновност " можем да причислим и нашето лично отношение към общия ни живот.
Защото ние самите се отнасяме с голяма доза равнодушие към нашата страна, община, квартал, блок,съсед и в последна сметка към самите себе си. Така е и в политиката - едни 80 на 100 не гласоподават и чакат останалите 20% да им вземат решение съдбините.
Ми не става.
Затова, до идващия потоп и не забравяйте, че спасението в България към този момент е единствено грижа на всеки поединично...
Тъжен въпрос. В ден, в който потопът на безхаберието отново заля елементи от страната ни и взе човешки жертви. За следващ път. И отново като в село Бисер преди 11 години...
През 2012 година наводнението потегли от избушена язовирна стена, опустоши хора, къщи, добитък, градини и погълна десетина души.
До през днешния ден отговорни, осъдени, наказани за породеното закононарушение няма. Според мен няма и да има.
Пловдивските села Каравелово и Богдан, Трилистник и други още не могат да се възстановят от провалите, които лани нанесе водната буря там. Десетки доброволци се притекоха на помощ на локалните хора, страната, несъмнено отново отсъстваше, тъй като управниците и тогава, и през днешния ден са заети да мислят най-вече за непознати бедстващи, а не за родните. Понякога се възнамерявам за нелепостта българска множеството да мислят, че на своите могат да причинят всичко, тъй като те са свои и ще им простят. Гениален е класикът, нашият патриарх на литературата Иван Вазов, а в това заглавие е разказан българският нрав единствено с четири думи. " С непознати мил, у дома зложелател ".
Наводнения се случват от време на време през годините, а към този момент и всяка година, и съществена причина по тази причина с изключение на промените на климата, у нас е най-вече човешката небрежност - секат се, по-точно се изсякоха гори, шубраци, дървесните типове. И по тази причина отговорни няма. Освен хванат горе-долу някой ром с талигата...
Деретата и речните корита са неподдържани, а драгите данъкоплатци ги употребяват за противозаконни сметища, тъй като, няма какво да се лъжем за близо 30 години по този начин и не беше решен големият проблем със сметищата и преработката на отпадъците. По тази причина в доста селища кофите за боклуци се почистват от съответните компании на две-три-четири седмици. По тази причина
хората нямат къде да си изхвърлят боклуците и къде, къде...в дерето или реката.
Някои търгаши пък на воля копаят баластра в реките и се кълнат, че го вършат законно, тъй като съответния кмет някъде в България им е подписал съответното позволение. Така те " законно " подкопават речните корита, устоите на мостове като в Пловдив да вземем за пример и на доста други места.
Неведнъж съм писала против безобразието " групова виновност ", зад което се крият най-вече некадърни и безразлични служители, политици, управленци.Те си трансферират виновността като парещ картоф и като стане белята, незабавно упрекват този под или преди себе си в стълбицата на йерархията.
Вече си мисля обаче, че
зад понятието " групова виновност " можем да причислим и нашето лично отношение към общия ни живот.
Защото ние самите се отнасяме с голяма доза равнодушие към нашата страна, община, квартал, блок,съсед и в последна сметка към самите себе си. Така е и в политиката - едни 80 на 100 не гласоподават и чакат останалите 20% да им вземат решение съдбините.
Ми не става.
Затова, до идващия потоп и не забравяйте, че спасението в България към този момент е единствено грижа на всеки поединично...
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ