Доц. Светлан Дерменджиев: Лечението на алергичен ринит е индивидуализирано
Най-често срещаното алергично заболяване при хората е така наречен сенна хрема или алергичен ринит. В взаимозависимост от вида на сенсибилизацията, клиничните прояви могат да бъдат сезонни и целогодишни, като полените са преобладаващи измежду алергените от външната среда. Това споделя началникът на Отделението по професионални заболявания с активност по клинична алергология към УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД-Пловдив доцент доктор Светлан Дерменджиев във връзка днешния Световен ден за битка с алергиите.
По думите му най-честите признаци на алергичния ринит са кихането, сърбежът в носа и очите, изобилната водниста секреция от носа, дразненето в носоглътката. Симптомите се изострят според от типа на полените и тяхната сезонна експозиция. От битовите алергени преобладаващи са акарите, към които сенсибилизацията е целогодишна. Микрокърлежите са и главен съставен елемент на домашния прахуляк, към който доста пациенти са свръхчувствителни.
“Обичайното развиване и разпространяване на алергичния ринит е в ученическата възраст и при младежите. От него страдат сред 15-20% от популацията, а в някои страни популационната периодичност стига до 25%. Сравнително висока е честотата на болестта и в дейната възраст”, споделя доцент Дерменджиев, като с изключение на алергични, при възрастните хора се следят и други аргументи за поддържане или пораждане на признаците – приложимост на лекарства, хормонални аргументи, влияние на фактори от работната среда, експозиция на иританти и други. В зрялата възраст, при ненавреме диагностициран и погрешно лекуван, алергичният ринит може да се съчетае с бронхиална астма. Астмата се явява самобитен „ връх “ в така наречен „ атопичен марш “ (б.а.- Атопичен марш се назовава последователността от алергични болести, зараждащи на избран стадий от живота на човека). Данните от редица представителни изследвания сочат 50 до 70, а в някои случаи до 80% коморбидност сред ринита и астмата “, споделя доцент Дерменджиев, представен от пресцентъра на УМБАЛ „ Св. Георги “-Пловдив.
Според него, когато пациентът получи недоволства, би трябвало да потърси помощта на експерт алерголог или експерт оториноларинголог. Колаборацията сред двете специалности подсигурява точното и навременно слагане на диагнозата и упования добър резултат от назначеното лекуване.
Доц. Дерменджиев прецизира, че лекуването не е образец, не е общоприето за всички пациенти, а е индивидуализирано. Затова в актуалната медицина и в клиничната алергология, в това число, се приказва за персонализирана терапия.
Специалистът отбелязва, че следва да се вземат поради и някои рискови фактори от работната среда. В случая диагнозата и експертната оценка на алергичния ринит, следва да се правят взаимно от експерти по алергология и професионални заболявания.
“Много е значимо да не се самолекуваме, тъй като можем да си навредим. Свидетел съм всекидневно на сходни случаи, в които пациентите първо сами си слагат неправилната диагноза, бъркайки я с редица други проблеми в региона на носоглътката. Други пък си „ самоназначават “ лекуване и това утежнява положението им”, споделя доцент Дерменджиев.
Той добавя още, че фармакотерапията на алергичния ринит се трансформира, което е подбудено от многото нови препарати, които навлязоха в клиничната процедура от 2000 година насам. Новите лекарства уголемяват опциите за дейно лечебно повлияване на болестта и усъвършенстват качеството на живот на пациентите.
“Нашето поделение в университетската болница „ Свети Георги “ е точното място, където пациентите могат да получат верния съвет, вярната диагноза и съответното лекуване от експертите алерголози”, споделя доцент Светлан Дерменджиев.
„ Проучване на екип от Клиниката по алергология на УМБАЛ „ Александровска “– София, резултатите от които са оповестени в списанието на Българското сдружение по алергология през 2000 година демонстрира, че честотата на алергичния ринит у нас възлиза на 17-18%. Тя е статистически сравнима с откритата популационна периодичност в множеството Европейски страни. А честотата на професионалният ринит е от порядъка на към 6%. Тези резултати се удостоверяват и в изследването, което аз съм провел по отношение на първия ми дисертационен труд “, показва още доцент Дерменджиев.
По думите му най-честите признаци на алергичния ринит са кихането, сърбежът в носа и очите, изобилната водниста секреция от носа, дразненето в носоглътката. Симптомите се изострят според от типа на полените и тяхната сезонна експозиция. От битовите алергени преобладаващи са акарите, към които сенсибилизацията е целогодишна. Микрокърлежите са и главен съставен елемент на домашния прахуляк, към който доста пациенти са свръхчувствителни.
“Обичайното развиване и разпространяване на алергичния ринит е в ученическата възраст и при младежите. От него страдат сред 15-20% от популацията, а в някои страни популационната периодичност стига до 25%. Сравнително висока е честотата на болестта и в дейната възраст”, споделя доцент Дерменджиев, като с изключение на алергични, при възрастните хора се следят и други аргументи за поддържане или пораждане на признаците – приложимост на лекарства, хормонални аргументи, влияние на фактори от работната среда, експозиция на иританти и други. В зрялата възраст, при ненавреме диагностициран и погрешно лекуван, алергичният ринит може да се съчетае с бронхиална астма. Астмата се явява самобитен „ връх “ в така наречен „ атопичен марш “ (б.а.- Атопичен марш се назовава последователността от алергични болести, зараждащи на избран стадий от живота на човека). Данните от редица представителни изследвания сочат 50 до 70, а в някои случаи до 80% коморбидност сред ринита и астмата “, споделя доцент Дерменджиев, представен от пресцентъра на УМБАЛ „ Св. Георги “-Пловдив.
Според него, когато пациентът получи недоволства, би трябвало да потърси помощта на експерт алерголог или експерт оториноларинголог. Колаборацията сред двете специалности подсигурява точното и навременно слагане на диагнозата и упования добър резултат от назначеното лекуване.
Доц. Дерменджиев прецизира, че лекуването не е образец, не е общоприето за всички пациенти, а е индивидуализирано. Затова в актуалната медицина и в клиничната алергология, в това число, се приказва за персонализирана терапия.
Специалистът отбелязва, че следва да се вземат поради и някои рискови фактори от работната среда. В случая диагнозата и експертната оценка на алергичния ринит, следва да се правят взаимно от експерти по алергология и професионални заболявания.
“Много е значимо да не се самолекуваме, тъй като можем да си навредим. Свидетел съм всекидневно на сходни случаи, в които пациентите първо сами си слагат неправилната диагноза, бъркайки я с редица други проблеми в региона на носоглътката. Други пък си „ самоназначават “ лекуване и това утежнява положението им”, споделя доцент Дерменджиев.
Той добавя още, че фармакотерапията на алергичния ринит се трансформира, което е подбудено от многото нови препарати, които навлязоха в клиничната процедура от 2000 година насам. Новите лекарства уголемяват опциите за дейно лечебно повлияване на болестта и усъвършенстват качеството на живот на пациентите.
“Нашето поделение в университетската болница „ Свети Георги “ е точното място, където пациентите могат да получат верния съвет, вярната диагноза и съответното лекуване от експертите алерголози”, споделя доцент Светлан Дерменджиев.
„ Проучване на екип от Клиниката по алергология на УМБАЛ „ Александровска “– София, резултатите от които са оповестени в списанието на Българското сдружение по алергология през 2000 година демонстрира, че честотата на алергичния ринит у нас възлиза на 17-18%. Тя е статистически сравнима с откритата популационна периодичност в множеството Европейски страни. А честотата на професионалният ринит е от порядъка на към 6%. Тези резултати се удостоверяват и в изследването, което аз съм провел по отношение на първия ми дисертационен труд “, показва още доцент Дерменджиев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ