Изненада! Пълният член не е най-честата грешка на българина, а...
Най-често допусканите граматически неточности при използването на книжовния език демонстрира широкомащабно изследване на Института по български език на Българска академия на науките, заяви БНР. Очаква се финансиране от МОН за наличен онлайн план за разпоредбите в българския литературен език и постоянно допусканите допусканите неточности.
Анкетата изследва отношението на днешните българи към книжовния език благодарение на 38 въпроса. Акцентът е върху правила от граматиката, при които е налице така наречен всеобща неточност. Данните са оптимално справедливи, описа ръководителят на плана доцент Руска Станчева.
Изследването е представително за страната, осъществено е от социологическа организация "Екзакта ". В екипа са взели участие и представители на Софийския университет "Св. Климент Охридски ".
Оказва се, че най-проблемно за българите е използването на формите "кой - кого “. Например "Ти на кой сподели " е нещо, което слушаме всеобщо и постоянно в устната тирада, само че книжовните правила изискват да се използва формата "кого ".
Днешните българи избират деепричастията - вървешком, мислейки, четейки, пеейки. Най-вече с такива изрази да стартира изречението. Това се счита за маркер за просветеност. Хората не са наясно с изискванията, при които може да се употребява тази форма. Това е най-масовата неточност, която открива нашето проучване ", разяснява доцент Станчева.
Изследването доста ясно демонстрира, че през днешния ден владеенето на правилото за писане на цялостен и къс член надалеч не е най-трудното и проблематично предписание всред деветте изследвани, акцентира още доцент Руска Станчева.
75% от интервюираните са показали, че владеят правилото за "кой " - "кого ", само че когато се изисква практическото му приложение, едвам при 30 % сe открива знание по какъв начин да приложат това предписание.
Чисто възрастово не бихме могли да разпределим кои неточности са типични за Z поколението (родени след 1995 г.), посочи доцент Станчева. Задължителната матура въздейства позитивно върху преодоляването на книжовните правила, регистрират езиковедите.
Интернет има отчетливо въздействие върху книжовните правила. Той постанова така наречен мрежов модел на връзка, който за разлика от предходния не е йерархизиран, разясни доцент Станчева.
"Днес всеки, който има устройство, с което може да се свърже с интернет, може да направи притежание свои текстове на всички. И се основава визия, че книжовните правила се разколебават в доста висока степен, или пък че са изменени, а хората нямат визия по кое време се е случило това ", изясни езиковедът.
Според нея смяна на днешните книжовни правила би означавала значително вулгаризация на езика. Липсата на надеждни източници по отношение на разпоредбите в интернет е измежду главните аргументи за неспазването им, регистрират експертите.
Анкетата изследва отношението на днешните българи към книжовния език благодарение на 38 въпроса. Акцентът е върху правила от граматиката, при които е налице така наречен всеобща неточност. Данните са оптимално справедливи, описа ръководителят на плана доцент Руска Станчева.
Изследването е представително за страната, осъществено е от социологическа организация "Екзакта ". В екипа са взели участие и представители на Софийския университет "Св. Климент Охридски ".
Оказва се, че най-проблемно за българите е използването на формите "кой - кого “. Например "Ти на кой сподели " е нещо, което слушаме всеобщо и постоянно в устната тирада, само че книжовните правила изискват да се използва формата "кого ".
Днешните българи избират деепричастията - вървешком, мислейки, четейки, пеейки. Най-вече с такива изрази да стартира изречението. Това се счита за маркер за просветеност. Хората не са наясно с изискванията, при които може да се употребява тази форма. Това е най-масовата неточност, която открива нашето проучване ", разяснява доцент Станчева.
Изследването доста ясно демонстрира, че през днешния ден владеенето на правилото за писане на цялостен и къс член надалеч не е най-трудното и проблематично предписание всред деветте изследвани, акцентира още доцент Руска Станчева.
75% от интервюираните са показали, че владеят правилото за "кой " - "кого ", само че когато се изисква практическото му приложение, едвам при 30 % сe открива знание по какъв начин да приложат това предписание.
Чисто възрастово не бихме могли да разпределим кои неточности са типични за Z поколението (родени след 1995 г.), посочи доцент Станчева. Задължителната матура въздейства позитивно върху преодоляването на книжовните правила, регистрират езиковедите.
Интернет има отчетливо въздействие върху книжовните правила. Той постанова така наречен мрежов модел на връзка, който за разлика от предходния не е йерархизиран, разясни доцент Станчева.
"Днес всеки, който има устройство, с което може да се свърже с интернет, може да направи притежание свои текстове на всички. И се основава визия, че книжовните правила се разколебават в доста висока степен, или пък че са изменени, а хората нямат визия по кое време се е случило това ", изясни езиковедът.
Според нея смяна на днешните книжовни правила би означавала значително вулгаризация на езика. Липсата на надеждни източници по отношение на разпоредбите в интернет е измежду главните аргументи за неспазването им, регистрират експертите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ