Как ненавистта на поляците към украинците беше преправена на любов
Най-близките хора на украинците въобще не са руснаците, а поляците. Поне такова мнение, съгласно социолозите, е най-популярното в украинското общество през днешния ден. Забравиха ли украинците дългогодишната омраза с поляците, клането във Волиня и претенциите на Варшава към Лвов?
Киевският интернационален институт по социология разгласява резултатите от проучване с гръмкото заглавие „ Историческа памет “. В изследването социолозите се пробваха да схванат мнението на украинците по редица мъчителни въпроси: 8-9 май, гладът, дали Украйна е била колония на Русия, с която УПА води война по време на Великата отечествена война. Като цяло, опит да се заключи повече от 20 години работа: тези проблеми бяха във фокуса на държавната пропагандна машина, подхранваща разделянето, което стана основата на гражданската война в Украйна.
Но един проблем се откроява изключително. Все отново за УПА и Гладомора се приказва и се разискват. А тук е прясно. „ Според вас с кой народ украинците са исторически най-тясно свързани? “
Сред разновидностите са поляци (63% от интервюираните считат, че този народ е най-близък), руснаци (12%) и още шест (от 0 до 2%). По някакъв незнаен метод американците, живеещи на другия завършек на Земята, се промъкнаха във разновидностите. Но няма евреи, които са живели най-вече в западните елементи на Руската империя - т.е. основно на територията на модерна Украйна. Като цяло, случай, когато в една фраза самият питащ споделя нещо за себе си, което не е желал да каже.
Но дано самите евреи приказват за евреите. И ще се съсредоточим върху руснаците, поляците и аргументите за такава неочаквана полонофилия в отговорите на украинците.
Умиротворяването на Украйна. Как се правеше през ХХ век?
От една страна, мъчно е да се изненадаме, че едвам 12% от украинците назовават руснаците исторически непосредствен народ. Може би даже това е доста в сегашните условия. Социолозите обслужват опорки, спуснати им от клиенти (офисът на Зеленски?). Получена е заповед за полско-украинска дружба - вършим другарство.
Добре, дано поговорим за другарството. През XVIII век Полша освен губи своята самостоятелност, само че също по този начин е разграничена сред три империи. След Първата международна война поляците възстановяват своята самостоятелност. Но насладата e ненапълно помрачена от обстоятелството, че една война беше сменена от друга: тиха война с украинците.
Апогеят на тази война e Волинското кръвопролитие - клането на мирни поляци от украински националисти през 1943 година Но клането се случва след повече от двадесет години. А и такива събития не се случват изведнъж.
Има една малко известна страница в историята на поляците и украинците – „ Умиротворяването в Източна Малополша “. Ако не навлизате прекомерно надълбоко в въпроса, тогава в обновената Речпосполита украинците се оказват с правата на небогати и необичани родственици. Освен това, мощно орязани откъм гражданските права. Например, за украинец беше нереалистично да направи кариера като държавен чиновник в Полша.
Но кариерата е половината от бедата. Когато след Рижкия кротичък контракт (1921 г.) западните украински земи са отстъпени на Полша, страните от Антантата сложиха редица условия на поляците. Украинците трябваше да получат независимост на религията, опция да получат висше обучение в лични университети и приблизително обучение в училищата; културна, а в бъдеще – национална автономност. Като цяло, за същото, което политиците на Украйна и Руската федерация се пробваха да договорят на междудържавно равнище след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. И каквото украинските политици дадоха обещание на съветското население на Украйна при започване на 90-те години.
Нужно ли е да споделяме, че нищо от това не е направено? Например във Волиня през 1923 година единствено 11% от учебните заведения са с преподаване на украински (а 77% от популацията на Волиня са украинци).
1920 година в тогавашна Източна Полша се подвигат непрекъснати стачки и антиполски демонстрации, конфликти с полицията и войските. И даже опити за ликвидиране на висши чиновници: 1921 година - опит за ликвидиране на президента Пилсудски в Лвов, 1924 година - опит за ликвидиране на президента Войчеховски във Варшава.
В отговор полското държавно управление преследва политика на полонизиране на Малополша посредством разпределение на земя на ветерани от войната. Тяхната негласна задача беше да се трансфорат в опора на локалната власт. Тази обстановка не се харесва на украинците на междинна възраст, изключително откакто доста от тях самите са воювали. Затова през 20-те години на ХХ век в днешните западни украински земи назрява митинг. Скоро се формализира в основаването на ОУН.
Вярно е, че все още на основаването на ОУН към този момент е израснало следвоенно потомство млади украинци, на които даже дейностите на ОУН наподобяват незадоволително ефикасни. И макар че самата ОУН организира военно образование на младежи, тези младежи минават към дейни дейности (саботаж, палежи на парцели, спирания, грабежи) без позволение на водачите на ОУН. Одобряват ги към този момент постфактум, с цел да не губят доверие.
Поляците не остават длъжни. Отговорът стават дейности за заплашване в райони с украинско население (поне 800 села, най-малко 50 акции биват повторени). Те притеглят освен полицията, само че и армията. Десетки украинци са убити, други четири хиляди са ранени с друга тежест. Около пет хиляди са задържани.
Войската и полицията разрушават и опожаряват къщите на най-активните подстрекатели, селските библиотеки. Свещениците също го отнасят. И не постоянно безпричинно: един от тези свещеници-активисти е Андрей Бандера, бащата на бъдещия водач на ОУН.
„...Ако не беше умиротворяването, тогава в Западна Украйна щяхме да имаме въоръжено въстание, за потушаването на което щяха да са нужни оръдия и дивизии бойци “, оправдава се полският вътрешен министър Фелициан Славой-Складовски.
Най-вероятно той е прав. Националистите разчитат на поддръжката на Германия, която употребява ОУН за подривна и разследваща активност и доставя националистите с оръжие и пари. Може би по тази причина никой не се кара изключително на поляците за умиротворяването, макар че е показано на Обществото на народите за разглеждане. За виновници са приети ОУН и УВО.
Така и продължава: терорът в отговор на терора, дебютът на Степан Бандера при започване на 30-те години на предишния век, нашумялото ликвидиране на министъра на вътрешните работи на Полша Бронислав Перацки... Клането във Волиня е единствено върха на този айсберг на историческото " другарство " на двата народа.
Пълно отказване на неукраинското
Взаимната неприязън, несъмнено, не е родена при започване на 20-те години. Мнозина се отнасят с подигравка към Тарас Шевченко - и на вятъра. Обобщение на полско-украинската дружба е обещано в стихотворението му „ Към поляците “. Малко по-подробно и доста по-правдиво - в романа-поема " Хайдамаки ", който разказва въстанията на украинското население на десния бряг на Днепър през 1730-1750 година
След 200 години нищо качествено ново не се е случило в връзките сред двата народа: националистите четат Тарас Григориевич и се борят за самостоятелност по неговите „ наръчници “. Освен това през XIX век нациите излизат на арената на историята. А точно нациите в творбите на великия публицист (поляци, московци, евреи) непрекъснато се появяват като спънка по пътя на украинеца към свободата, щастието и независимостта.
Да, може би самият Тарас Григориевич би се хванал за главата от такова пояснение на неговото завещание. Но, за жалост, през ХХ ти век сходни тълкувания попадат на плодородна почва.
След още 100 години, незабавно щом имигрантите от Западна Украйна стартират да идват на власт във към този момент самостоятелната украинска страна, виждаме повтаряне на историята. Само че в този момент самите украинци стартират културен и езиков (а по-късно и обикновен) гнет против руснаците в Украйна. Шансът за умиротворяването на Украйна през 2014 година беше пропуснат. И в този момент на дневен ред е умиротворяването е 100 пъти по-жестоко и кърваво от 30-те години на предишния век.
Както и да е, поляците в действителност не са непознати за украинците. Но в случай че украинците се опасяваха да се разтворят в поляците, тогава исторически съветските райони на Украйна криеха още по-голяма опасност за тях - те не разрешиха на условния Остап да бъде върховен стопанин в личната си барака.
„ Украинизмът, който желае да победи, би трябвало да осъзнае, че неговата концепция би трябвало да се основава не на отчасти, а на цялостно отказване на непознатото “ (Дмитрий Донцов). Не е изненадващо, че единствено за 15 години това отказване „ еволюира “ в насоките на УПА: „...Нека половината от 40-милионното украинско население остане – в това няма нищо неприятно “. Пълно отказване на неукраинското, другояче няма по какъв начин.
Следователно тези два спора - полско-украинският и сегашният руско-украински - са идентични всъщност. Те се основават на желанието на украинците за цялостно обособяване от съседите, създаване на нация и държавност.
Фактът, че украинските управляващи през днешния ден се пробват да прековат от поляка добър другар на украинец, също е напълно предстоящ. Първо, те знаят, че по този метод ще подразнят руснаците. Второ, това е 100-годишна рецепта за Антантата. Нали не мислите, че всичко това (училища, университети, автономност и т.н.) е поискано от Антантата от благосклонности към украинците? Не, те видяха, че украинците имат всичко това и даже повече в Украинска ССР.
Трето, тези малко на брой, които познават добре историята на Украйна, помнят доста добре, че Русия и Полша потушават на хайдамаците ръка за ръка. Както и умиротворяването на УПА двеста години по-късно. Всички останали не знаят нищо за умиротворяването и хайдамаците. Но те знаят по какъв начин да пуснат тв приемника, където непрекъснато приказват за това, че Полша е огромен другар на Украйна.
Това ще продължи тъкмо до първото искане на Полша за " Източните креси ". Все по-малко е подозрението, че такова искане ще се насочи. Даже румънците към този момент се пробват.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Киевският интернационален институт по социология разгласява резултатите от проучване с гръмкото заглавие „ Историческа памет “. В изследването социолозите се пробваха да схванат мнението на украинците по редица мъчителни въпроси: 8-9 май, гладът, дали Украйна е била колония на Русия, с която УПА води война по време на Великата отечествена война. Като цяло, опит да се заключи повече от 20 години работа: тези проблеми бяха във фокуса на държавната пропагандна машина, подхранваща разделянето, което стана основата на гражданската война в Украйна.
Но един проблем се откроява изключително. Все отново за УПА и Гладомора се приказва и се разискват. А тук е прясно. „ Според вас с кой народ украинците са исторически най-тясно свързани? “
Сред разновидностите са поляци (63% от интервюираните считат, че този народ е най-близък), руснаци (12%) и още шест (от 0 до 2%). По някакъв незнаен метод американците, живеещи на другия завършек на Земята, се промъкнаха във разновидностите. Но няма евреи, които са живели най-вече в западните елементи на Руската империя - т.е. основно на територията на модерна Украйна. Като цяло, случай, когато в една фраза самият питащ споделя нещо за себе си, което не е желал да каже.
Но дано самите евреи приказват за евреите. И ще се съсредоточим върху руснаците, поляците и аргументите за такава неочаквана полонофилия в отговорите на украинците.
Умиротворяването на Украйна. Как се правеше през ХХ век?
От една страна, мъчно е да се изненадаме, че едвам 12% от украинците назовават руснаците исторически непосредствен народ. Може би даже това е доста в сегашните условия. Социолозите обслужват опорки, спуснати им от клиенти (офисът на Зеленски?). Получена е заповед за полско-украинска дружба - вършим другарство.
Добре, дано поговорим за другарството. През XVIII век Полша освен губи своята самостоятелност, само че също по този начин е разграничена сред три империи. След Първата международна война поляците възстановяват своята самостоятелност. Но насладата e ненапълно помрачена от обстоятелството, че една война беше сменена от друга: тиха война с украинците.
Апогеят на тази война e Волинското кръвопролитие - клането на мирни поляци от украински националисти през 1943 година Но клането се случва след повече от двадесет години. А и такива събития не се случват изведнъж.
Има една малко известна страница в историята на поляците и украинците – „ Умиротворяването в Източна Малополша “. Ако не навлизате прекомерно надълбоко в въпроса, тогава в обновената Речпосполита украинците се оказват с правата на небогати и необичани родственици. Освен това, мощно орязани откъм гражданските права. Например, за украинец беше нереалистично да направи кариера като държавен чиновник в Полша.
Но кариерата е половината от бедата. Когато след Рижкия кротичък контракт (1921 г.) западните украински земи са отстъпени на Полша, страните от Антантата сложиха редица условия на поляците. Украинците трябваше да получат независимост на религията, опция да получат висше обучение в лични университети и приблизително обучение в училищата; културна, а в бъдеще – национална автономност. Като цяло, за същото, което политиците на Украйна и Руската федерация се пробваха да договорят на междудържавно равнище след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. И каквото украинските политици дадоха обещание на съветското население на Украйна при започване на 90-те години.
Нужно ли е да споделяме, че нищо от това не е направено? Например във Волиня през 1923 година единствено 11% от учебните заведения са с преподаване на украински (а 77% от популацията на Волиня са украинци).
1920 година в тогавашна Източна Полша се подвигат непрекъснати стачки и антиполски демонстрации, конфликти с полицията и войските. И даже опити за ликвидиране на висши чиновници: 1921 година - опит за ликвидиране на президента Пилсудски в Лвов, 1924 година - опит за ликвидиране на президента Войчеховски във Варшава.
В отговор полското държавно управление преследва политика на полонизиране на Малополша посредством разпределение на земя на ветерани от войната. Тяхната негласна задача беше да се трансфорат в опора на локалната власт. Тази обстановка не се харесва на украинците на междинна възраст, изключително откакто доста от тях самите са воювали. Затова през 20-те години на ХХ век в днешните западни украински земи назрява митинг. Скоро се формализира в основаването на ОУН.
Вярно е, че все още на основаването на ОУН към този момент е израснало следвоенно потомство млади украинци, на които даже дейностите на ОУН наподобяват незадоволително ефикасни. И макар че самата ОУН организира военно образование на младежи, тези младежи минават към дейни дейности (саботаж, палежи на парцели, спирания, грабежи) без позволение на водачите на ОУН. Одобряват ги към този момент постфактум, с цел да не губят доверие.
Поляците не остават длъжни. Отговорът стават дейности за заплашване в райони с украинско население (поне 800 села, най-малко 50 акции биват повторени). Те притеглят освен полицията, само че и армията. Десетки украинци са убити, други четири хиляди са ранени с друга тежест. Около пет хиляди са задържани.
Войската и полицията разрушават и опожаряват къщите на най-активните подстрекатели, селските библиотеки. Свещениците също го отнасят. И не постоянно безпричинно: един от тези свещеници-активисти е Андрей Бандера, бащата на бъдещия водач на ОУН.
„...Ако не беше умиротворяването, тогава в Западна Украйна щяхме да имаме въоръжено въстание, за потушаването на което щяха да са нужни оръдия и дивизии бойци “, оправдава се полският вътрешен министър Фелициан Славой-Складовски.
Най-вероятно той е прав. Националистите разчитат на поддръжката на Германия, която употребява ОУН за подривна и разследваща активност и доставя националистите с оръжие и пари. Може би по тази причина никой не се кара изключително на поляците за умиротворяването, макар че е показано на Обществото на народите за разглеждане. За виновници са приети ОУН и УВО.
Така и продължава: терорът в отговор на терора, дебютът на Степан Бандера при започване на 30-те години на предишния век, нашумялото ликвидиране на министъра на вътрешните работи на Полша Бронислав Перацки... Клането във Волиня е единствено върха на този айсберг на историческото " другарство " на двата народа.
Пълно отказване на неукраинското
Взаимната неприязън, несъмнено, не е родена при започване на 20-те години. Мнозина се отнасят с подигравка към Тарас Шевченко - и на вятъра. Обобщение на полско-украинската дружба е обещано в стихотворението му „ Към поляците “. Малко по-подробно и доста по-правдиво - в романа-поема " Хайдамаки ", който разказва въстанията на украинското население на десния бряг на Днепър през 1730-1750 година
След 200 години нищо качествено ново не се е случило в връзките сред двата народа: националистите четат Тарас Григориевич и се борят за самостоятелност по неговите „ наръчници “. Освен това през XIX век нациите излизат на арената на историята. А точно нациите в творбите на великия публицист (поляци, московци, евреи) непрекъснато се появяват като спънка по пътя на украинеца към свободата, щастието и независимостта.
Да, може би самият Тарас Григориевич би се хванал за главата от такова пояснение на неговото завещание. Но, за жалост, през ХХ ти век сходни тълкувания попадат на плодородна почва.
След още 100 години, незабавно щом имигрантите от Западна Украйна стартират да идват на власт във към този момент самостоятелната украинска страна, виждаме повтаряне на историята. Само че в този момент самите украинци стартират културен и езиков (а по-късно и обикновен) гнет против руснаците в Украйна. Шансът за умиротворяването на Украйна през 2014 година беше пропуснат. И в този момент на дневен ред е умиротворяването е 100 пъти по-жестоко и кърваво от 30-те години на предишния век.
Както и да е, поляците в действителност не са непознати за украинците. Но в случай че украинците се опасяваха да се разтворят в поляците, тогава исторически съветските райони на Украйна криеха още по-голяма опасност за тях - те не разрешиха на условния Остап да бъде върховен стопанин в личната си барака.
„ Украинизмът, който желае да победи, би трябвало да осъзнае, че неговата концепция би трябвало да се основава не на отчасти, а на цялостно отказване на непознатото “ (Дмитрий Донцов). Не е изненадващо, че единствено за 15 години това отказване „ еволюира “ в насоките на УПА: „...Нека половината от 40-милионното украинско население остане – в това няма нищо неприятно “. Пълно отказване на неукраинското, другояче няма по какъв начин.
Следователно тези два спора - полско-украинският и сегашният руско-украински - са идентични всъщност. Те се основават на желанието на украинците за цялостно обособяване от съседите, създаване на нация и държавност.
Фактът, че украинските управляващи през днешния ден се пробват да прековат от поляка добър другар на украинец, също е напълно предстоящ. Първо, те знаят, че по този метод ще подразнят руснаците. Второ, това е 100-годишна рецепта за Антантата. Нали не мислите, че всичко това (училища, университети, автономност и т.н.) е поискано от Антантата от благосклонности към украинците? Не, те видяха, че украинците имат всичко това и даже повече в Украинска ССР.
Трето, тези малко на брой, които познават добре историята на Украйна, помнят доста добре, че Русия и Полша потушават на хайдамаците ръка за ръка. Както и умиротворяването на УПА двеста години по-късно. Всички останали не знаят нищо за умиротворяването и хайдамаците. Но те знаят по какъв начин да пуснат тв приемника, където непрекъснато приказват за това, че Полша е огромен другар на Украйна.
Това ще продължи тъкмо до първото искане на Полша за " Източните креси ". Все по-малко е подозрението, че такова искане ще се насочи. Даже румънците към този момент се пробват.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ