Най-близката звезда до Земята е Проксима Кентавър. Намира се на

Най-близката звезда до Земята е Проксима Кентавър. Намира се на към 4,25 светлинни години или на към 40 трилиона км от нас. Най-бързият галактически транспортен съд, в този момент в космоса Parker Solar Probe, ще доближи оптималната скорост от 670 000 км/час. Би му лишило единствено 20 секунди, с цел да премине от Лос Анджелис до Ню Йорк с тази скорост, само че на слънчевата сонда ще са нужни към 6633 години, с цел да доближи до най-близката прилежаща на Земята слънчева система.

Ако човечеството в миналото желае да пътува елементарно сред звездите, хората ще би трябвало да пътуват по-бързо от светлината. Но към този момент пътешестване по-бързо от светлината е допустимо единствено в научната фантастика.

В поредицата Фондацията на Исак Азимов човечеството може да пътува от планета на планета, звезда до звезда или през вселената, употребявайки скачащи устройства. Тази концепция на писателят фантазьор към момента очарова освен мечтателите и читателите на неговите романи, само че и физиците-теоретици, които имат вяра, че човечеството един ден ще пътува в дълбокия космос.

Някои герои – като астронавтите от филмите „ Interstellar “ и „ Thor “ – употребяват червеи (Warp задвижвания), с цел да пътуват сред слънчевите системи за секунди. Друг метод – прочут на почитателите на „ Стар Трек “ – е технологията за задвижване посредством деформиране на пространство-времето.

Warp задвижванията теоретично са вероятни, въпреки към момента да е пресилено да приказваме за такива технологии. Две скорошни публикации попаднаха в заглавията тази година, като откривателите настояват, че са преодолели едно от многото провокации, които стоят сред теорията за деформационните задвижвания и действителността.

Но по какъв начин в действителност работят тези теоретични изкривяващи устройства? И скоро ли хората ще реализиран деформационна скорост?

Сегашното схващане на физиците за пространство-времето идва от теорията на Алберт Айнщайн за общата доктрина на относителността. Общата доктрина на относителността гласи, че пространството и времето са слети и че нищо не може да пътува по-бързо от скоростта на светлината. Общата доктрина на относителността също по този начин разказва по какъв начин масата и силата изкривяват пространството-времето – тежки обекти като звезди и черни дупки извиват пространство-времето към тях. Тази кривина е това, което усещате като гравитация и за какво доста галактически герои се тормозят да не „ заседнат в “ или „ да паднат “ в гравитационен бунар. Ранните писатели на научна фантастика Джон Кембъл и Азимов видяха това деформиране като метод да се преодолее ограничаването на скоростта.

Ами в случай че един звездолет може да компресира пространството пред себе си, до момента в който уголемява пространство-времето зад себе си? „ Стар Трек “ взе тази концепция и я назова „ warp drive “.

През 1994 година Мигел Алкубиер, мексикански физик-теоретик сподели, че компресирането на пространство-времето пред галактическия транспортен съд и разширението му откъм гърба е математически допустимо в границите на законите на общата доктрина на относителността.

И по този начин, какво значи това? Представете си, че дистанцията сред две точки е 10 метра. Ако стоите в точка А и можете да пътувате един метър в секунда, ще ви отнеме 10 секунди, с цел да стигнете до точка Б. Да приемем обаче, че бихте могли по някакъв метод да компресирате пространството сред вас и точка Б, тъй че интервалът в този момент да е единствено един метър. След това, движейки се през пространство-времето с оптималната скорост от един метър в секунда, ще можете да стигнете до точка Б за към една секунда.

На доктрина този метод не опонира на законите на относителността, защото не се движите по-бързо от светлината в пространството към вас. Алкубиер сподели, че задвижването от „ Стар Трек “ в действителност е теоретично допустимо.

За страдание методът на Алкубиер за компресиране на пространство-времето има един проблем: изисква негативна сила или негативна маса.

Warp задвижването на Алкубиер ще работи посредством основаване на балон от плоско пространство-време към галактическия транспортен съд и извиване на пространство-времето към този балон, с цел да понижи дистанциите. Този вид задвижване ще изисква или негативна маса – теоретизиран вид материя – или пръстен с негативна енергийна компактност, с цел да работи. Физиците в никакъв случай не са следили негативна материя, тъй че негативната сила е единствената опция.

За да сътвори негативна сила, Warp задвижването ще употребява голямо количество маса, с цел да сътвори дисбаланс сред частици и античастици. Например, в случай че електрон и антиелектрон се появят наоколо до изкривяването, една от частиците ще се хване в капан от масата и това води до дисбаланс. Този дисбаланс води до негативна енергийна компактност. Warp задвижването на Алкубиер ще употребява тази негативна сила, с цел да сътвори балона пространство-време.

Но с цел да се генерира задоволително отрицателна сила, ще ви би трябвало доста материя. Алкубиер пресмята, че Warp задвижването със 100-метров балон ще изисква масата на цялата забележима галактика.

През 1999 година физикът Крис Ван Ден Брук демонстрира, че разширението на размера вътре в балона, само че запазването на повърхностната повърхност непрекъсната, би понижило енергийните потребности доста, съвсем до масата на слънцето. Значително усъвършенстване, само че към момента надалеч оттатък всички на практика благоприятни условия.

Две скорошни публикации – едната на Алексей Бобрик и Джани Мартире и друга от Ерик Ленц – дават решения, които наподобява доближават Warp задвижванията до действителността. Бобрик и Мартиър стигат до извода, че модифицирайки пространство-времето в балона по избран метод, биха могли да отстранен нуждата от потребление на негативна сила. Това решение обаче не основава деформационно устройство, което може да върви по-бързо от светлината.

Независимо от тях, Ленц също предлага решение, което не изисква негативна сила. Той употребява друг геометричен метод за решение на уравненията на общата доктрина на относителността и по този метод открива, че деформационното задвижване няма да има потребност да употребява негативна сила. Решението на Ленц би разрешило на балона да пътува по-бързо от скоростта на светлината.

Важно е да се означи, че тези вълнуващи разработки са математически модели. Трудно е да се доверим изцяло на модели, до момента в който няма пробни доказателства. И въпреки всичко науката за задвижванията посредством дисторция идва в полезрението, освен това освен на научната фантастика и още веднъж провокира внимание. В последна сметка, както споделя капитан Пикард*, „ нещата са невъзможни единствено до момента в който не са “.

*Измислен приказен воин от телевизионния сериал „ Стар Трек: Следващото потомство “