Големите проблеми на малките богове
Навярно всички са чували за египетските богове в облици на животни: Хор с глава на сокол, Хатор с рога на крава, Себек – с тип на крокодил, Бастет в облика на котка, Тот като ибис или павиан… Фигурите им са изсечени върху камъни и изрисувани върху античните фрески. Всеки, повече или по-малко важен господ, имал наложително собствен храм с жертвеник и жреци. Според античните египтяни те не обитавали небето или недостъпни планини, както да вземем за пример хиндуистките божества или гръцките богове и техните римски аналози, а живеели дружно с хората. По крайбрежията и делтата на Нил се разхождали техните физически превъплъщения – Хатор пасяла по ливадите, Бастет мъркала върху някоя пейка, а Себек плувал в речните води. Убийството на някое „ божествено “ животно се наказвало със гибел. Диодор Сицилийски споделя като свидетел по какъв начин египтяните линчувани римлянин, който инцидентно умъртвил котка. От 5 или 6 знака във всеки античен надпис, минимум 2 са свързани с животни.
През 1888 година египетски селяндур инцидентно разкопал всеобщо заравяне на десетки хиляди мумифицирани котки – голям слой от 10 до 20 реда в дълбочина. Най-добрите мостри незабавно били разпродадени на туристите, а другите били потрошени, наситнени и употребявани като оборски тор по нивите.
Древните египтяни мумифицирали животни в няколко случая. Преди всичко, те желали да дарят втори живот на своите домашни любимци. Когато животинката умирала, притежателят й си обръсвал веждите в символ на печал и в случай че можел да си разреши, поръчвал да бъде мумифицирана – тъй като следователно имало опция двамата да се срещнат в отвъдния свят. В гробниците на домашните любимци имало всичко належащо за тяхното удобно битие след гибелта. Вътре в саркофазите им рисували кучета, преследващи плячка, маймуни, които похапвали сладки плодове, котки, играещи си с топки или кълба прежда. Животните умирали от естествена гибел – при проучване на мумиите с рентген не се откриват пострадвания.
Най-известнoтo мумифицирано животно е маймуната на царицата на Тива. Когато разкрили гробницата й, в краката на мумията на владетелката намерили дребен пакет. Отначало помислили, че е мумия на дете. Но това противоречало на условието царицата, като велика жрица, да съблюдава безбрачие. Оказало се, че в пакета се намирала мумията на обичаната й котка.
Но имало и животни с нежелана орис – тези, които били принасяни в жертва. Храмовите гробища, където са погребвани нещастните животинки, зашеметяват въображението – само че точно те са главен източник на информация за археолозите и учените. Освен всеобщото гробище на котки, което било унищожено заради неначетеност, са открити още няколко сходни места. Например, в Хермополис са открити към 1 милион заровени ибиси. Птиците били потапяни в катран и погребвани в запечатани керамични урни. По този метод се запазвали съвсем непокътнати. Благодарение на този способ актуалните учени могат освен да вършат заключения за египетската просвета – само че и да получат информация за климата и природата в местообитанията на птиците, изследвайки наличието на стомасите им. Още повече, че през днешния ден в Египет към този момент съвсем няма ибиси, заради климатичните промени.
В местността Сакара, в популярните катакомби на храма на Анубис, преди години са открити съвсем 8 милиона мумии на дребни и възрастни кучета, чакали, котки, лисици и соколи. След изследване на тези остатъци било открито, че животните били убити и то не по човечен метод – на котенцата и кученцата просто извивали вратовете, а някои възрастни кучета били изтощени от апетит.
Причината за голямото количество мумии лежи както в религията, по този начин и в много по-банално нещо като финансовата полза. Египтяните вярвали, че в случай че при посещаване на храма си купят избран тип мумия, това ще им донесе благоденствие в избрана област. Една мумия за здраве, друга – за упокой, трета – за по-добра реколта…
Официалният храмов бизнес носел големи облаги за жреците. Към всеки храм имало работилница за балсамиране, а от време на време и повече от една. Също и специфични менажерии, където развъждали жертвени животни – котки, кучета, павиани и други Обикновеният човек го чакала гибел, в случай че убие котка, само че ритуалното храмово ликвидиране и мумифициране на животното осигурявало респект и почитание.
Разбира се, както във всеки печеливш бизнес, и тук не закъснели да се появят имитации. Изследванията сочат, че към 1/3 от жертвените мумии са, казано с сегашен диалект, „ ментета “. Причината е, че те били продавани подготвени, а да се снемат бинтовете от тях било светотатство. И фалшификаторите пробутвали на купувачите нормално на ниска цена животно – вместо скъпия и необичаен образец. Дори напряко слагали вътре няколко счупени кости, тръстика или отпадък.
Сред археолозите даже се утвърдило схващането, че колкото по-богата и ярка е опаковката на дадена животинска мумия, толкоз по-голяма е вероятността за фалшификат. Както са споделили римляните: “Времената се менят – хората не “. Всички столетия имат своите измамници.
