Съкровище на българската медицина
Навярно стотици са българите, за които има Господ на земята, върнал ги за нов живот, и той се споделя проф. Петър Червеняков.
За него ми е мъчно да кажа дали човещината е второто му Аз, или медицината е в кръвта му. И в този момент да вдигнете телефона и да му кажете от какво се оплаквате, ще ви сложи точна диагноза.
" Лекарят би трябвало да се учи всеки ден! "
е убеждението на професора. До преди няколко години по 15-20 души чакаха пред кабинета му. И оперираше. На пръстите на едната ръка се броят хирурзите по света, които оперират на такава възраст, а у нас той е най-дълго опериралият български хирург.
На 29 юни има освен имен ден, само че и става на 99 година Винаги звучи бодро и постоянно е ухилен. Но не е просто усмивка на устните, а в очите и идва от сърцето. А ръцете не треперят! Тези ръце са създали над 30 хиляди интервенции за повече от 70 години в 54 лечебни заведения и освен в България, само че и в Либия, в Русия, в Македония.
Сухата статистика
Отдаден напълно на медицината, приносът му в науката и практиката мъчно се мери със статистическите данни. Две негови изобретения получават международно самопризнание и са въведени в практиката. Автор е и на 12 рационализации, над 45 оперативни метода, осъществени за пръв път в България, някои от които са без аналог в света.
Има над 310 изявления, създател и съавтор е на 3 монографии.
35 години е републикански съветник по обща и гръдна хирургия, 12 години е основен хирург на Либия.
Един от създателите е на Европейската асоциация по гръдна хирургия.
Дисертацията си по гръдна хирургия пази в Съюз на съветските социалистически републики, а медицина приключва у нас през 1952 година и взема компетентност по хирургия в Чехословакия, където специализира и гръдна хирургия.
Носител е на медал " Стара планина " - първа степен, за достижения в региона на гръдната и сърдечносъдовата хирургия, на медал " Св. Св. Кирил и Методий " и доста други. Но зад всяко отличие професорът вижда само избавени човешки животи. За него това и единствено статистика, цифри. При многократните ни диалози постоянно е повтарял, че за него
индивидът е значим
За повече от 70 години работа надали му се събират 10 да е обядвал у дома. Понякога се прибирал от тежка интервенция, таман сядал и се замислял: " Защо се прибрах? Трябва да съм при болния... " и се прибирал в болничното заведение. Иначе, всеки ден, преди края на работното си време, визитирал пациентите, които на следния ден ще оперира. Убеждението му е, че лекарят няма почивен ден, тъй като и заболяването няма почивен ден. " Хората идваха от село, от други градове, с цел да ги проверявам. Как да си вървя у дома, откакто те би трябвало да бъдат прегледани, тъй като след това гонят рейс, с цел да се приберат... ".
Вниманието към индивида, към болния, вероятно професорът е наследил от героичните си предшественици и всеотдайните си родители. Макар да приключва с отличие прогимназия, възможностите на юношата за гимназия били съвсем обречени - били нужни 1500 лева, с цел да се запише, само че фамилията било толкоз оскъдно, че образованието на момчето изглеждало невероятно. Благодарение на неуморния труд на татко му " чудото " се случило през септември 1941 година и момчето се записало в Ломската мъжка образцова гимназия, само че на цената на още по-голяма бедност и мизерия на фамилията.
Свободолюбивият младеж не се помирявал с несправедливостите. Желанието за независимост го води в ареста два пъти. Арестантите постоянно били без храна и вода. За два месеца го пребиват до безсъзнание 14 пъти! Дори служителите на реда не можели да повярват, че още е жив.
За най-трудните моменти от живота си приказва с възприятие за комизъм. " На живота би трябвало да му намигнеш ",каза ми един път.
9 септември 1944 година го заварва изключен от всички царски учебни заведения в България за антидържавна активност.
Като новобранец в 35-и пехотен полк във Враца получава следващия пестник от живота: по време на първия профилактичен обзор на се открива, че е болен от белодробна туберкулоза. Подписва декларация, че желае да продължи военната си работа, а през декември е пратен да учи в картечната рота в Школата за запасни офицери в София. Младежът стартира да се храни постоянно, извършва съзнателно отговорностите си и се зарича, че
ще победи туберкулозата
" Гимназиалната " му фантазия е била да стане строителен инженер, тъй като слабостта му била математиката. Харесвал и биологията, тъй като давала познания за човешкия организъм. Но, завършвайки ШЗО, най-близките му приятели се насочили към медицината и, с цел да не се разделят, младежите кандидатствали медицина.
Какво загуби строителното инженерство и какво завоюва медицината?
За загубите през днешния ден можем да гадаем, само че за " облагите " приказват пациентите на проф. Петър Червеняков. Пациентите на Лекаря!
Емоционални и вдъхновяващи студентски години с респектиращи преподаватели - колоси в здравната просвета и клиницисти.
Комични (но от дистанцията на времето!) обстановки не липсват. Младежът крепко чете за изпита по физиология и добре квалифициран се явява при един от най-строгите и взискателни екзаминатори. Студентът дава отговор на въпросите, само че професорът споделя: " Махайте се! " и младежът без да ревизира оценката си в деканата, взема решение, че е разкъсан, заляга още по-здраво над учебниците през цялото лято. Отива отново на изпит през есента, само че излиза наяве, че на пролетната сесия има " Отличен 4,5 " (тогава най-високата оценка е отличен 5, по-късно става 6-б.а.). Професорът, почел напъните на студента, отново го изпитва и му споделя: " Вече съм ти писал " отличен 4,5 " в този момент няма да вървя в деканата да я поправя на " отличен 5,00 ". Свободен си! "
В студентската публика среща и красивата Младенка. " Нейният обаятелен облик на жена, на превъзходен приятел, на високо ерудиран експерт, на държавник бе в основата на моя възторг по отношение на всичко, като тогава правех. Тя бе за мен и фантазия за по-сериозно бъдещо обвързване ", спомня си професорът, за който тя остава най-нежната, най-умната, най-трудолюбивата, любяща и всеотдайна жена. Въпреки че Младенка Захариева приключва с цялостно отличие медицина, се слага в услуга на научната кариера на брачна половинка си и се отдава на възпитанието на двамата им сина. За нея споделят, че била ослепителен педиатър, деликатен човек, безрезервен доктор.
Богатството на проф. Червеняков
Випуск `52 на тогавашния Висш медицински институт е един от най-силните, с най-вече отличници и е наименуван CURCIS OPTIMUS. Мнозина от състудентите на Петър Червеняков поставят основите на модерната медицина в България и я подреждат измежду водещите в Европа и даже в света, ентусиазъм са за генерации български медици.
За хирургията споделя, че е " ентусиазъм - прави те човек и те кара да обичаш индивида ".
Когато се дипломира като доктор, татко му му заръчва в никакъв случай да не взема пари от болен човек! И за момент не не помни бащината повеля, само че през днешния ден има несметна съкровищница от благодарствени писма, картички, телефонни позвънявания и освен по празниците. Много от оздравелите преди десетилетия пациенти и фамилиите им се обаждат " Ей по този начин, професоре, да Ви чуя по какъв начин сте! " По-голямо благосъстояние от това надали има!
" Семейството ми е моят капитал! "
споделя професорът.
С " вятъра на смяната " идва демокрацията и проф. Червеняков на бърза ръка е пенсиониран. С 94 лв. пенсия! Канят го в Либия, където работи години наред, а когато се връща в родината, продължава да съветва и да оперира. До преди няколко години.
Все още не може да се помири, че лечебните заведения са търговски сдружения, лекарите - еднолични търговци. " Медицината не е специалност, тя е предопределение. Не може да бъде приравнена към търговията. Не може един професор да преподава в 2 или 3 университета и да не познава болните си. Медицинската просвета е обезценена ", споделя професорът и си спомня своите учители и състудентите си, с които са положили основите на модерната българска медицина и актуалното опазване на здравето. Възмущава се, че в наши дни профилактиката на процедура е ликвидирана, а хиляди подрастващи не вървят на учебно заведение. " Ако човек не е просветен, той не се грижи и за здравето си. Само здрав човек може да твори ", безапелационен е проф. Червеняков.
За него ми е мъчно да кажа дали човещината е второто му Аз, или медицината е в кръвта му. И в този момент да вдигнете телефона и да му кажете от какво се оплаквате, ще ви сложи точна диагноза.
" Лекарят би трябвало да се учи всеки ден! "
е убеждението на професора. До преди няколко години по 15-20 души чакаха пред кабинета му. И оперираше. На пръстите на едната ръка се броят хирурзите по света, които оперират на такава възраст, а у нас той е най-дълго опериралият български хирург.
На 29 юни има освен имен ден, само че и става на 99 година Винаги звучи бодро и постоянно е ухилен. Но не е просто усмивка на устните, а в очите и идва от сърцето. А ръцете не треперят! Тези ръце са създали над 30 хиляди интервенции за повече от 70 години в 54 лечебни заведения и освен в България, само че и в Либия, в Русия, в Македония.
Сухата статистика
Отдаден напълно на медицината, приносът му в науката и практиката мъчно се мери със статистическите данни. Две негови изобретения получават международно самопризнание и са въведени в практиката. Автор е и на 12 рационализации, над 45 оперативни метода, осъществени за пръв път в България, някои от които са без аналог в света.
Има над 310 изявления, създател и съавтор е на 3 монографии.
35 години е републикански съветник по обща и гръдна хирургия, 12 години е основен хирург на Либия.
Един от създателите е на Европейската асоциация по гръдна хирургия.
Дисертацията си по гръдна хирургия пази в Съюз на съветските социалистически републики, а медицина приключва у нас през 1952 година и взема компетентност по хирургия в Чехословакия, където специализира и гръдна хирургия.
Носител е на медал " Стара планина " - първа степен, за достижения в региона на гръдната и сърдечносъдовата хирургия, на медал " Св. Св. Кирил и Методий " и доста други. Но зад всяко отличие професорът вижда само избавени човешки животи. За него това и единствено статистика, цифри. При многократните ни диалози постоянно е повтарял, че за него
индивидът е значим
За повече от 70 години работа надали му се събират 10 да е обядвал у дома. Понякога се прибирал от тежка интервенция, таман сядал и се замислял: " Защо се прибрах? Трябва да съм при болния... " и се прибирал в болничното заведение. Иначе, всеки ден, преди края на работното си време, визитирал пациентите, които на следния ден ще оперира. Убеждението му е, че лекарят няма почивен ден, тъй като и заболяването няма почивен ден. " Хората идваха от село, от други градове, с цел да ги проверявам. Как да си вървя у дома, откакто те би трябвало да бъдат прегледани, тъй като след това гонят рейс, с цел да се приберат... ".
Вниманието към индивида, към болния, вероятно професорът е наследил от героичните си предшественици и всеотдайните си родители. Макар да приключва с отличие прогимназия, възможностите на юношата за гимназия били съвсем обречени - били нужни 1500 лева, с цел да се запише, само че фамилията било толкоз оскъдно, че образованието на момчето изглеждало невероятно. Благодарение на неуморния труд на татко му " чудото " се случило през септември 1941 година и момчето се записало в Ломската мъжка образцова гимназия, само че на цената на още по-голяма бедност и мизерия на фамилията.
Свободолюбивият младеж не се помирявал с несправедливостите. Желанието за независимост го води в ареста два пъти. Арестантите постоянно били без храна и вода. За два месеца го пребиват до безсъзнание 14 пъти! Дори служителите на реда не можели да повярват, че още е жив.
За най-трудните моменти от живота си приказва с възприятие за комизъм. " На живота би трябвало да му намигнеш ",каза ми един път.
9 септември 1944 година го заварва изключен от всички царски учебни заведения в България за антидържавна активност.
Като новобранец в 35-и пехотен полк във Враца получава следващия пестник от живота: по време на първия профилактичен обзор на се открива, че е болен от белодробна туберкулоза. Подписва декларация, че желае да продължи военната си работа, а през декември е пратен да учи в картечната рота в Школата за запасни офицери в София. Младежът стартира да се храни постоянно, извършва съзнателно отговорностите си и се зарича, че
ще победи туберкулозата
" Гимназиалната " му фантазия е била да стане строителен инженер, тъй като слабостта му била математиката. Харесвал и биологията, тъй като давала познания за човешкия организъм. Но, завършвайки ШЗО, най-близките му приятели се насочили към медицината и, с цел да не се разделят, младежите кандидатствали медицина.
Какво загуби строителното инженерство и какво завоюва медицината?
За загубите през днешния ден можем да гадаем, само че за " облагите " приказват пациентите на проф. Петър Червеняков. Пациентите на Лекаря!
Емоционални и вдъхновяващи студентски години с респектиращи преподаватели - колоси в здравната просвета и клиницисти.
Комични (но от дистанцията на времето!) обстановки не липсват. Младежът крепко чете за изпита по физиология и добре квалифициран се явява при един от най-строгите и взискателни екзаминатори. Студентът дава отговор на въпросите, само че професорът споделя: " Махайте се! " и младежът без да ревизира оценката си в деканата, взема решение, че е разкъсан, заляга още по-здраво над учебниците през цялото лято. Отива отново на изпит през есента, само че излиза наяве, че на пролетната сесия има " Отличен 4,5 " (тогава най-високата оценка е отличен 5, по-късно става 6-б.а.). Професорът, почел напъните на студента, отново го изпитва и му споделя: " Вече съм ти писал " отличен 4,5 " в този момент няма да вървя в деканата да я поправя на " отличен 5,00 ". Свободен си! "
В студентската публика среща и красивата Младенка. " Нейният обаятелен облик на жена, на превъзходен приятел, на високо ерудиран експерт, на държавник бе в основата на моя възторг по отношение на всичко, като тогава правех. Тя бе за мен и фантазия за по-сериозно бъдещо обвързване ", спомня си професорът, за който тя остава най-нежната, най-умната, най-трудолюбивата, любяща и всеотдайна жена. Въпреки че Младенка Захариева приключва с цялостно отличие медицина, се слага в услуга на научната кариера на брачна половинка си и се отдава на възпитанието на двамата им сина. За нея споделят, че била ослепителен педиатър, деликатен човек, безрезервен доктор.
Богатството на проф. Червеняков
Випуск `52 на тогавашния Висш медицински институт е един от най-силните, с най-вече отличници и е наименуван CURCIS OPTIMUS. Мнозина от състудентите на Петър Червеняков поставят основите на модерната медицина в България и я подреждат измежду водещите в Европа и даже в света, ентусиазъм са за генерации български медици.
За хирургията споделя, че е " ентусиазъм - прави те човек и те кара да обичаш индивида ".
Когато се дипломира като доктор, татко му му заръчва в никакъв случай да не взема пари от болен човек! И за момент не не помни бащината повеля, само че през днешния ден има несметна съкровищница от благодарствени писма, картички, телефонни позвънявания и освен по празниците. Много от оздравелите преди десетилетия пациенти и фамилиите им се обаждат " Ей по този начин, професоре, да Ви чуя по какъв начин сте! " По-голямо благосъстояние от това надали има!
" Семейството ми е моят капитал! "
споделя професорът.
С " вятъра на смяната " идва демокрацията и проф. Червеняков на бърза ръка е пенсиониран. С 94 лв. пенсия! Канят го в Либия, където работи години наред, а когато се връща в родината, продължава да съветва и да оперира. До преди няколко години.
Все още не може да се помири, че лечебните заведения са търговски сдружения, лекарите - еднолични търговци. " Медицината не е специалност, тя е предопределение. Не може да бъде приравнена към търговията. Не може един професор да преподава в 2 или 3 университета и да не познава болните си. Медицинската просвета е обезценена ", споделя професорът и си спомня своите учители и състудентите си, с които са положили основите на модерната българска медицина и актуалното опазване на здравето. Възмущава се, че в наши дни профилактиката на процедура е ликвидирана, а хиляди подрастващи не вървят на учебно заведение. " Ако човек не е просветен, той не се грижи и за здравето си. Само здрав човек може да твори ", безапелационен е проф. Червеняков.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ