Навремето един ЧОВЕК ми каза, че ако децата ми не ми не ме намразят, значи не съм се справила
Навремето един ГОЛЯМ ЧОВЕК ми сподели, че в случай че децата ми не ми се ядосват и не ме намразят най-малко за едно нещо, значи не съм се справила. А аз имам вяра, че няма инцидентни неща.
За положително утро прочетох това и взех решение да го споделя с вас, другари.
" Момчето извика:
- Мразя те, мамо! Ти единствено знаеш по какъв начин да ме командваш! Остави ме на мира!
Бащата преди малко беше дошъл от работа. Изпотен, изтощен. Чу виковете откъм портата и влезе с разтуптяно сърце. На дивана брачната половинка му плачеше, лицето й беше покрито с ръце. Нищо не сподели... просто плака. Той се приближи, деликатно повдигна брадичката й:
- Не се притеснявай скъпа. Остави го на мен.
Той отиде в стаята. Очите на сина бяха зачервени от гняв, гърдите му се повдигаха, като че ли беше пробягал маратон.
- Какво става?
- Татко, мама ме кара да върша всичко! Тя ми сподели да затворя вратата и даже не бях аз този, който я отвори! Накара ме да измия чиниите и даже не ги бях изцапал!
Бащата слушаше всичко безмълвно. После проговори с корав глас:
- Върви и затвори вратата.
- Но баща, аз не…
- Хайдеее.
Без смелостта да го провокира, момчето отиде.
При връщане:
- Сега измий чиниите.
- Но…
- Направи го.
Той ги изми.
- Лампата в банята свети. Иди и я изключи.
Той потегли, мърморейки… само че отиде.
Тази нощ той резервира безмълвие, не можа да разбрере нищо, той не одобри това от родителите си. И като навърши 15 години си стегна багажа и отиде да живее при другар. Той се закле, че в никакъв случай повече няма да стъпи в тази къща. Но имаше едно нещо, от което не можеше да се откаже: навикът! Затваряне на порти, които не беше отворил. Да изключи светлините, които не са били включени от него. Да почисти това, което не е изцапал. Това остана върху него като сурова татуировка.
На 18 години приятелят му и родителите на приятеля му останаха безработни. Хладилникът е съвсем празен, сметките са подредени като къщурка от карти. Той, без да учи, без опит, реши да търси работа. Той чу за свободна позиция на управител в огромна компания. Той се засмя вътрешно. „ Мениджър? Аз? “ Но отиде.
При идването входът на компанията имаше отворена врата към двора и няколко свине бяха на път да избягат. Той я затвори.
В коридора бяха хвърлени опаковки на пода. Той ги събра и ги хвърли в кошчето.
Вратата на банята беше отворена, лампата светеше. Той изключи лампата и затвори вратата.
Едва тогава влезе в стаята за изявление.
- Добро утро - сподели дамата зад бюрото. - Вие сте нает.
Той замръзна.
- Но… по какъв начин? Вие даже не погледнахте автобиографията ми. Има доста хора с образование...
Тя се усмихна мощно:
- Тук вътре от входа по цялата компания има камери. Наблюдаваме всичко. Търсихме виновен човек. Нямахте отговорности, само че защитихте нашите животни, погрижихте се за силата и почистихте нашето пространство. Това не се преподава в учебните заведения. Това се учи в къщи. И ти си го научил.
В този миг той усети, че земята изчезва. Той излезе с очи, цялостни със сълзи. Не отиде в къщата на приятеля си. Не чества с никого. Взе първия рейс и отиде право в къщата на татко си.
Когато старецът отвори вратата, синът го прегърна мощно и извика в гърдите му.
- Татко… благодаря ти!
Бащата го прегърна в отговор и безшумно отговори:
- Просто желаех да те науча по какъв начин да бъдеш популярен. Дори в дребните неща.
И в тази прегръдка той разбра. Който се научи да затваря врата, която не е отварял, един ден ще има порти, които се отварят сами. Че който чисти мръсотията на другите, чисти и своето бъдеще.
П.С. Родители, колкото и да ви боли сърцето от риданията, капризите и крясъците на децата ви, стиснете зъби и създайте привички които ще им оказват помощ в бъдеще. Децата до момента в който са дребни не знаят безусловно нищо, мозъка им е изцяло празен (това е като хард диска на един чисто нов компютър, би трябвало да се изпълни с неща и подреди в обособените папки) и ние възрастните сме длъжни да го напълним(мозъка) по подобен метод, че да не заплашва бъдещето им, от нас зависи какво ще сложим в техния мозък, тъй като те са най-важното и благо нещо в живота ни! Нали сте съгласни с това!
За положително утро прочетох това и взех решение да го споделя с вас, другари.
" Момчето извика:
- Мразя те, мамо! Ти единствено знаеш по какъв начин да ме командваш! Остави ме на мира!
Бащата преди малко беше дошъл от работа. Изпотен, изтощен. Чу виковете откъм портата и влезе с разтуптяно сърце. На дивана брачната половинка му плачеше, лицето й беше покрито с ръце. Нищо не сподели... просто плака. Той се приближи, деликатно повдигна брадичката й:
- Не се притеснявай скъпа. Остави го на мен.
Той отиде в стаята. Очите на сина бяха зачервени от гняв, гърдите му се повдигаха, като че ли беше пробягал маратон.
- Какво става?
- Татко, мама ме кара да върша всичко! Тя ми сподели да затворя вратата и даже не бях аз този, който я отвори! Накара ме да измия чиниите и даже не ги бях изцапал!
Бащата слушаше всичко безмълвно. После проговори с корав глас:
- Върви и затвори вратата.
- Но баща, аз не…
- Хайдеее.
Без смелостта да го провокира, момчето отиде.
При връщане:
- Сега измий чиниите.
- Но…
- Направи го.
Той ги изми.
- Лампата в банята свети. Иди и я изключи.
Той потегли, мърморейки… само че отиде.
Тази нощ той резервира безмълвие, не можа да разбрере нищо, той не одобри това от родителите си. И като навърши 15 години си стегна багажа и отиде да живее при другар. Той се закле, че в никакъв случай повече няма да стъпи в тази къща. Но имаше едно нещо, от което не можеше да се откаже: навикът! Затваряне на порти, които не беше отворил. Да изключи светлините, които не са били включени от него. Да почисти това, което не е изцапал. Това остана върху него като сурова татуировка.
На 18 години приятелят му и родителите на приятеля му останаха безработни. Хладилникът е съвсем празен, сметките са подредени като къщурка от карти. Той, без да учи, без опит, реши да търси работа. Той чу за свободна позиция на управител в огромна компания. Той се засмя вътрешно. „ Мениджър? Аз? “ Но отиде.
При идването входът на компанията имаше отворена врата към двора и няколко свине бяха на път да избягат. Той я затвори.
В коридора бяха хвърлени опаковки на пода. Той ги събра и ги хвърли в кошчето.
Вратата на банята беше отворена, лампата светеше. Той изключи лампата и затвори вратата.
Едва тогава влезе в стаята за изявление.
- Добро утро - сподели дамата зад бюрото. - Вие сте нает.
Той замръзна.
- Но… по какъв начин? Вие даже не погледнахте автобиографията ми. Има доста хора с образование...
Тя се усмихна мощно:
- Тук вътре от входа по цялата компания има камери. Наблюдаваме всичко. Търсихме виновен човек. Нямахте отговорности, само че защитихте нашите животни, погрижихте се за силата и почистихте нашето пространство. Това не се преподава в учебните заведения. Това се учи в къщи. И ти си го научил.
В този миг той усети, че земята изчезва. Той излезе с очи, цялостни със сълзи. Не отиде в къщата на приятеля си. Не чества с никого. Взе първия рейс и отиде право в къщата на татко си.
Когато старецът отвори вратата, синът го прегърна мощно и извика в гърдите му.
- Татко… благодаря ти!
Бащата го прегърна в отговор и безшумно отговори:
- Просто желаех да те науча по какъв начин да бъдеш популярен. Дори в дребните неща.
И в тази прегръдка той разбра. Който се научи да затваря врата, която не е отварял, един ден ще има порти, които се отварят сами. Че който чисти мръсотията на другите, чисти и своето бъдеще.
П.С. Родители, колкото и да ви боли сърцето от риданията, капризите и крясъците на децата ви, стиснете зъби и създайте привички които ще им оказват помощ в бъдеще. Децата до момента в който са дребни не знаят безусловно нищо, мозъка им е изцяло празен (това е като хард диска на един чисто нов компютър, би трябвало да се изпълни с неща и подреди в обособените папки) и ние възрастните сме длъжни да го напълним(мозъка) по подобен метод, че да не заплашва бъдещето им, от нас зависи какво ще сложим в техния мозък, тъй като те са най-важното и благо нещо в живота ни! Нали сте съгласни с това!
Източник: dama.bg
КОМЕНТАРИ