Проф. Андрей Фурсов: Какво означава за планетата край на прогреса?
Навремето блестящият икономист, експерт по икономическа история Дъглас Норт споделя, че “ако античният грък беше пристигнал в средата на XVIII век, като се изключи огнестрелното оръжие всичко би му било познато, само че в случай че беше попаднал в средата на XIX век, това към този момент щеше да е непознат свят ”. И той неслучайно споделя 1750-те години, тъй като от 1780-те стартира този експоненциален растеж, който през днешния ден завършва.
От времената на Неолитната гражданска война, възникването на земеделието (например в Англия от 1300 до 1800 г.), скоростта на растежа на продуктивността на труда и въобще скоростта на икономическия растеж, е 0,2-04%. След това идва Първата промишлена гражданска война, 1780-1830 година, скоростта на растежа е 2%. Втората промишлена гражданска война - 1870-1900 - 2,3%. А по-късно идва намаляване. И в този момент експертите предвиждат за 20-те години още веднъж 0,4%, в случай че се изключат държавните услуги и търговията. А за интервала след 2030 година - същите 0,2 които са до 1750 година Тоест светът на експонента завършва вечно. И настава светът на асимптотата.
“Между 1913 и 1963 година разликата е невероятна - в скоростите, технологиите, цялото техническо обграждане на човек, а и в неговия облик. Между 1963 и 2013 година разликата в действителност не е огромна. И самолетите на сходни, и автомобилът не е претърпявал изключително изменение. Дори и дрехата на хората се трансформира мощно. Фактически от края на 80-те години светът се обръща към хедонизма, спекулативните изкуствени финансови принадлежности и егоистичното ползване, в контраст на предходната ера, чийто приоритет е познанието и конкуренцията сред знанието и технологията. И даже в софтуерния бранш, който през днешния ден е един от главните локомотиви на развиване, изразходва не по-малко от 4/5 от своя вероятен капацитет за консумация, еднократност, умишлено оглупяване на нивото на програмните артикули и утежняване на качеството на битовата техника в строго сходство с целите на нарасналата настояща норма на облагите ”, споделя Сергей Сигачов.
“Това е друга ера - Високото съвремие. Когато мнозина са уверени в скорошния прелестен нов свят с градове в Арктика, Антарктида, на дъното на океана и в космоса, където живеят и креативен се трудят милиони мощни мъже и нежни дами с чудесни деца, които вършат света сигурен и прелестен, а движимостите красиви и безконечни. Но още през 60-те години някои американски фантасти рисуват антиутопии, където движимостите са почни еднократни, тъй като би трябвало да се обезпечи натоварването на индустрията с високо ниво на претовареност и ползване, а хората са безусловно нетърпими един към различен, по тази причина и в обществото не би трябвало да има никакви възвишаващи се над другите със своите превъзходни качества, тъй като поражда всеобща нездрава злоба и обществени безредици. В края на 60-те години завършва класическият капитализъм с търговско-промишления строй и колониализма, стартира рецесията на социалистическата система със Съюз на съветските социалистически републики, стартира бърз преход към световно общество на потреблението и се появява софтуерната база за превръщане на експанзията и пренасочването към прогресиваща виртуализация на живота за наслаждение, а не за ефикасна ориентировка в действителността ”, счита Олег Давидов.
Приключи епохата, с която сме привикнали и предполагахме, че ще бъде безконечна. Вечен напредък. Това е епохата, стартирала в края на XIX век и приключваща пред очите ни. Ние сме хората, чиято младост идва през 70-те години (особено хората на моята възраст) и считат, че следва само напредък, само път нагоре. А в този момент се оказва, че тези 200-250 години е къс миг от цикличното развиване на експонентата. И тя завършва. И въобще това е разумно. Техническата цивилизация не може да съществува дълго. Между другото, до този извод преди време доближават експертите, които се занимават с на пръв взор другоземен проблем.
В края на 60-те, началото на 70-те години в арменския Бюракан непрекъснато се организираха конференции, на които се обсъждаше за връзката с чуждопланетните цивилизации. И ето какъв беше главният спор. Дали сме сами във вселената или не? Съветският математик и астроном Школовски чисто математически потвърди, че не можем да сме сами във вселената. А великият полски фантазьор и футоролог Станислав Лем съобщи: “Нищо сходно! Сами сме ”. И породи въпросът. Ако е прав Школовски, то за какво никой не идва при нас? И тогава е изработен извод, който тогава, в епохата на напредъка, се коства на мнозина чудноват. Че техническата цивилизация не може да съществува повече от няколко епохи. Работата е там, че сега, в случай че се вземе целият свят, то се употребяват 16% от енергийния капацитет на планетата Земя. И очевидно повече не може, тъй като загубите на сила за приемане на източници на сила не може да да бъде над допустимото.
Има един подобен индикатор - ЕРОЕИ - съотношението сред получената и изхарчена сила, енергийна доходност. И по този начин пикът в международната енергетика е през 60-те и 70-те години. Сега всичко отива надолу. Нито вятърната, нито слънчевата сила не вземат решение проблемите. И силата ще се добива все по-скъпо и по-скъпо. Тоест очевидно е, че 16-20% са лимит. Тоест, с други думи, човечеството влиза в този интервал, когато ще се наложи да се отхвърля от доста показа за това по какъв начин е организиран светът и какво бъдеще ни чака.
“Киберпънкът от 80-те години предсказва тъмно бъдеще на човечеството: морално разлагане под игото на свръхтехнологиите. Но даже и най-скромни и реалистични пейзажи на класическия киберпънк остават за нас несбъднала се фантазия. Ако напредъкът се оправдаваше от нашите очаквания (или опасения), до момента да сме проимали орбитални градове, цялостен биоинтерфейс, кибернизирани импланти и впрочем. Къде е безплатното обезпечаване с сила на цялото земно кълбо? Къде са армиите клонинги или най-малко хладилниците, цялостни с клонирани органи за имплантиране? Има ли някой, подмладен от 80 на 30 годзини или оздравял от лъчева болест? Защо тогава толкоз хора имат вяра в неограничения напредък? ”, пита Даниил Божин.
Друг е въпросът дали този нов посткапиталистически свят ще бъде био-еко-техно-фашизъм, както желаят господарите на Шваб. Или ще е нещо друго. Тук в действителност в този момент се разпростира битката за това какъв ще бъде светът на асимптотата. Защото светът на експонентата свърши.
Мисля, че навлязохме в интервал, който, в случай че не се случи злополука, ще продължи най-малко век. Трябва да се подготвим да живеем в такава среда и да действаме в условия на доста висока неустановеност, тъй като тази обстановка ще бъде задълго. Ние пълзим в положение, което доста припомня на света след разпадането на Римската империя и рецесията на средновековното общество от XIV-XV век. Единствената задача пред нас е да се научим да живеем в рецесия и да плуваме по нейните талази като сърфисти. Това изисква воля и разсъдък. Волята да можеш да го направиш и мозъкът да знаеш по какъв начин.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
От времената на Неолитната гражданска война, възникването на земеделието (например в Англия от 1300 до 1800 г.), скоростта на растежа на продуктивността на труда и въобще скоростта на икономическия растеж, е 0,2-04%. След това идва Първата промишлена гражданска война, 1780-1830 година, скоростта на растежа е 2%. Втората промишлена гражданска война - 1870-1900 - 2,3%. А по-късно идва намаляване. И в този момент експертите предвиждат за 20-те години още веднъж 0,4%, в случай че се изключат държавните услуги и търговията. А за интервала след 2030 година - същите 0,2 които са до 1750 година Тоест светът на експонента завършва вечно. И настава светът на асимптотата.
“Между 1913 и 1963 година разликата е невероятна - в скоростите, технологиите, цялото техническо обграждане на човек, а и в неговия облик. Между 1963 и 2013 година разликата в действителност не е огромна. И самолетите на сходни, и автомобилът не е претърпявал изключително изменение. Дори и дрехата на хората се трансформира мощно. Фактически от края на 80-те години светът се обръща към хедонизма, спекулативните изкуствени финансови принадлежности и егоистичното ползване, в контраст на предходната ера, чийто приоритет е познанието и конкуренцията сред знанието и технологията. И даже в софтуерния бранш, който през днешния ден е един от главните локомотиви на развиване, изразходва не по-малко от 4/5 от своя вероятен капацитет за консумация, еднократност, умишлено оглупяване на нивото на програмните артикули и утежняване на качеството на битовата техника в строго сходство с целите на нарасналата настояща норма на облагите ”, споделя Сергей Сигачов.
“Това е друга ера - Високото съвремие. Когато мнозина са уверени в скорошния прелестен нов свят с градове в Арктика, Антарктида, на дъното на океана и в космоса, където живеят и креативен се трудят милиони мощни мъже и нежни дами с чудесни деца, които вършат света сигурен и прелестен, а движимостите красиви и безконечни. Но още през 60-те години някои американски фантасти рисуват антиутопии, където движимостите са почни еднократни, тъй като би трябвало да се обезпечи натоварването на индустрията с високо ниво на претовареност и ползване, а хората са безусловно нетърпими един към различен, по тази причина и в обществото не би трябвало да има никакви възвишаващи се над другите със своите превъзходни качества, тъй като поражда всеобща нездрава злоба и обществени безредици. В края на 60-те години завършва класическият капитализъм с търговско-промишления строй и колониализма, стартира рецесията на социалистическата система със Съюз на съветските социалистически републики, стартира бърз преход към световно общество на потреблението и се появява софтуерната база за превръщане на експанзията и пренасочването към прогресиваща виртуализация на живота за наслаждение, а не за ефикасна ориентировка в действителността ”, счита Олег Давидов.
Приключи епохата, с която сме привикнали и предполагахме, че ще бъде безконечна. Вечен напредък. Това е епохата, стартирала в края на XIX век и приключваща пред очите ни. Ние сме хората, чиято младост идва през 70-те години (особено хората на моята възраст) и считат, че следва само напредък, само път нагоре. А в този момент се оказва, че тези 200-250 години е къс миг от цикличното развиване на експонентата. И тя завършва. И въобще това е разумно. Техническата цивилизация не може да съществува дълго. Между другото, до този извод преди време доближават експертите, които се занимават с на пръв взор другоземен проблем.
В края на 60-те, началото на 70-те години в арменския Бюракан непрекъснато се организираха конференции, на които се обсъждаше за връзката с чуждопланетните цивилизации. И ето какъв беше главният спор. Дали сме сами във вселената или не? Съветският математик и астроном Школовски чисто математически потвърди, че не можем да сме сами във вселената. А великият полски фантазьор и футоролог Станислав Лем съобщи: “Нищо сходно! Сами сме ”. И породи въпросът. Ако е прав Школовски, то за какво никой не идва при нас? И тогава е изработен извод, който тогава, в епохата на напредъка, се коства на мнозина чудноват. Че техническата цивилизация не може да съществува повече от няколко епохи. Работата е там, че сега, в случай че се вземе целият свят, то се употребяват 16% от енергийния капацитет на планетата Земя. И очевидно повече не може, тъй като загубите на сила за приемане на източници на сила не може да да бъде над допустимото.
Има един подобен индикатор - ЕРОЕИ - съотношението сред получената и изхарчена сила, енергийна доходност. И по този начин пикът в международната енергетика е през 60-те и 70-те години. Сега всичко отива надолу. Нито вятърната, нито слънчевата сила не вземат решение проблемите. И силата ще се добива все по-скъпо и по-скъпо. Тоест очевидно е, че 16-20% са лимит. Тоест, с други думи, човечеството влиза в този интервал, когато ще се наложи да се отхвърля от доста показа за това по какъв начин е организиран светът и какво бъдеще ни чака.
“Киберпънкът от 80-те години предсказва тъмно бъдеще на човечеството: морално разлагане под игото на свръхтехнологиите. Но даже и най-скромни и реалистични пейзажи на класическия киберпънк остават за нас несбъднала се фантазия. Ако напредъкът се оправдаваше от нашите очаквания (или опасения), до момента да сме проимали орбитални градове, цялостен биоинтерфейс, кибернизирани импланти и впрочем. Къде е безплатното обезпечаване с сила на цялото земно кълбо? Къде са армиите клонинги или най-малко хладилниците, цялостни с клонирани органи за имплантиране? Има ли някой, подмладен от 80 на 30 годзини или оздравял от лъчева болест? Защо тогава толкоз хора имат вяра в неограничения напредък? ”, пита Даниил Божин.
Друг е въпросът дали този нов посткапиталистически свят ще бъде био-еко-техно-фашизъм, както желаят господарите на Шваб. Или ще е нещо друго. Тук в действителност в този момент се разпростира битката за това какъв ще бъде светът на асимптотата. Защото светът на експонентата свърши.
Мисля, че навлязохме в интервал, който, в случай че не се случи злополука, ще продължи най-малко век. Трябва да се подготвим да живеем в такава среда и да действаме в условия на доста висока неустановеност, тъй като тази обстановка ще бъде задълго. Ние пълзим в положение, което доста припомня на света след разпадането на Римската империя и рецесията на средновековното общество от XIV-XV век. Единствената задача пред нас е да се научим да живеем в рецесия и да плуваме по нейните талази като сърфисти. Това изисква воля и разсъдък. Волята да можеш да го направиш и мозъкът да знаеш по какъв начин.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ