Христо Бонин пред novini.bg: Най-тежкият ни кръст е неверието, че можем да постигаме всичко
Навръх Рождество Христово поканих на диалог именика Христо Бонин. Защо ли? Защото е добър, положителен и постоянно ухилен човек, популярeн, сполучлив и обичан артист, който феновете познават както от театралната сцена и екраните на киното и малкия екран, по този начин и като гласа зад хилядите облици, които е дублирал, бил е водещ в първото частното радио FM+. Той е приключил НАТФИЗ, работил е в редица театри в страната и в София, има десетки функции. Заедно със брачната половинка му-актрисата Светлана Бонин преди 5 години направиха своя спектакъл "Бонини ". Двамата имат трима чудесни синове и топъл, комфортен дом.
Как оцеляват актьорите и създателите във времена на пандемия, която засегна най-силно тях?
"Доста е мъчно за нас, които сме директно подвластни от срещите ни с публиката. Бяхме първите, които пандемята удари, затвориха ни още на 8 март, а изключителното състояние в страната бе оповестено на 13 март. Забраниха ни да работим със заповед. Опитахме се да действаме при отпущането на ограниченията, само че при 50% потенциал за посещаемост в залите, беше мъчно, а след това орязаха още - до 30% зрителско наличие и стана още по-зле. Както всеки частен бизнес, по този начин и ние, като частен спектакъл, разчитаме напълно на приходите, с цел да си покриваме разноските.
Колкото и взаимни отстъпки да вършим, при тази орязана посещаемост, сме на ръба на оцеляването.
Нашите фенове, изобщо хората са наплашени, опасяват се, някои доста обедняха, останаха без работа и нямат пари за билет за спектакъл. Насаденият боязън от болестта, който не е безпочвен, е главната причина за изолацията.
Преди близо 5 години дружно със брачната половинка ми Светлана стартирахме нашия план - спектакъл "Бонини ". Сред най-успешните ни постановки е "Моята огромна френска женитба ", която към този момент има над 150 представления в страната и зад граница, има и доста награди. "Лъжи ме обичам те " е постановката, в която ни завари рецесията, само че пък към този момент имаме две номинации за "Златен Кукерикон " - за мъжка роля на Герасим Георгиев - Геро и за постановка на Малин Кръстев. Имаме доста участия в състезания и фестивали. Търсим непрекъснато решения като вършим планове и аплайваме с тях пред Министерство на културата - по този начин страната ни оказва помощ, само че това е единствено част от това, което ни би трябвало. Успяхме да спечелим отчасти средства по такива планове и ще можем да вършим по едно зрелище на месец в "Сълза и смях " няколко месеца напред. Надяваме се да запазим постоянната ни аудитория и дай Бог - да спечелим и още последователи. Търсим всевъзможни решения, нека спасим театъра!
Най-доброто лекуване за духа, са продуктите на културните промишлености.
Ако няма филми, книги, спектакъл, изложения, то аз не зная по какъв начин човек може да оцелее и да се запази в тези сложни времена, а и въобще постоянно и на всички места.
Питаш ме за какво не сигнализираме пред обществото за нашите компликации. Ние, актьорите, сме прекомерно дребна колегия, с цел да се жалваме за ситуацията, в което изпаднахме, заради рецесията. Както да вземем за пример това праят доста други класи като ресторантьори и така нататък. Затова и не се чува гласа ни в този момент, като съсловие от дълго време сме се оставили да ни изтикват на задан проект и настрана. Това маргинализиране на съсловието ни не е от през вчерашния ден и в този момент, прави се от дълго време и като че е тенденциозен акт, който се реализира с нашето "любезно " подпомагане. Знаете какъв брой обидно малко пари заделя страната ни за просвета, даже Северна Македония има по-голям бюджет от този у нас. Имам чувството, че съзнателно държат множеството създатели у нас на ръба на оцеляването, що се касае за коричката самун. Ако въпреки всичко се яви някой храбрец и надигне глава да каже някоя истина, да поддържа някоя концепция, то след това заплаща скъпа цена по тази причина.
Ние, актьорите сме дребна колегия, кой го е еня, че ние нещо там протестираме, стачкуваме или недоволстваме. Но ние влагаме душа и сърце в това, което вършим и кажете - хората от коя друга специалност толкоз доста си обичат работата?! Също по този начин е реалност, че зад граница ние, създателите, продаваме най-успешно своите "продукти " и популяризираме родината си. Всеки труд заслужава почитание. Ние влагаме всичко от себе си в нашия, на сцената, пред камерата и зад микрофоните - сърце, душа, сили, даже телата си.
Въпреки усложненията, въпреки всичко аз съм оптимист, имам вяра че всяко зло отминава. Обичам постоянно да дублирам "Няма постоянно да е по този начин ", без значение дали съм в сложна или добра и щастлива обстановка. Животът ни сервира постоянно промени и би трябвало да сме подготвени и отворени за тях. Сега е Коледа и дано всички си пожелаем идващите ни години да са по-добри, да имаме вяра, че това е допустимо.
Ние със Светлана възпитаваме децата си във религия и почитание към всяка вяра
тримата ни синове посещават еврейското учебно заведение и към този момент знаят приликите и разликите сред традициите на едната, и другата вяра. Съпругата ми е моторът в организацията и подготовката за празниците у нас - за украсата, декорацията, храната, само че всички се сплотяваме и вършим всичко дружно у дома. Семействеността у нас е доста мощна, желаеме да научим децата ни на това, с цел да го предават напред в поколенията. Лично аз рядко безусловно съм влизал в ролята на Дядо Коледа, тъй като те ме разпознаваха. Но в преносният смисъл се пробвам постоянно, когато мога да влизам в ролята на положителния дъртак и да оказвам помощ с каквото мога. Не обичам да разясня по тази причина, тъй като имам вяра, че положителното няма потребност от реклама, от говорене за него, то просто се прави.
Най-тежкият кръст за плещите на множеството от българите,
съгласно мен, е неверието ни, че можем да реализираме всичко, да си оказваме помощ, вместо да си пречим. Не разбирам, отхвърлям да разбирам хората, които постоянно са подготвени да ти обяснят по какъв начин нещо няма и не може да стане, вместо да положат старания да го създадат. Ако нямаш сили да го направиш, най-малко не пречи то да се случи. Това обезверение ни пречи да полетим напред и като че ли ни обрича едва-едва да вървим. Моля се и имам вяра, че всеки, в случай че изиска, може да промени своите възгледи към по-добро!
Как оцеляват актьорите и създателите във времена на пандемия, която засегна най-силно тях?
"Доста е мъчно за нас, които сме директно подвластни от срещите ни с публиката. Бяхме първите, които пандемята удари, затвориха ни още на 8 март, а изключителното състояние в страната бе оповестено на 13 март. Забраниха ни да работим със заповед. Опитахме се да действаме при отпущането на ограниченията, само че при 50% потенциал за посещаемост в залите, беше мъчно, а след това орязаха още - до 30% зрителско наличие и стана още по-зле. Както всеки частен бизнес, по този начин и ние, като частен спектакъл, разчитаме напълно на приходите, с цел да си покриваме разноските.
Колкото и взаимни отстъпки да вършим, при тази орязана посещаемост, сме на ръба на оцеляването.
Нашите фенове, изобщо хората са наплашени, опасяват се, някои доста обедняха, останаха без работа и нямат пари за билет за спектакъл. Насаденият боязън от болестта, който не е безпочвен, е главната причина за изолацията.
Преди близо 5 години дружно със брачната половинка ми Светлана стартирахме нашия план - спектакъл "Бонини ". Сред най-успешните ни постановки е "Моята огромна френска женитба ", която към този момент има над 150 представления в страната и зад граница, има и доста награди. "Лъжи ме обичам те " е постановката, в която ни завари рецесията, само че пък към този момент имаме две номинации за "Златен Кукерикон " - за мъжка роля на Герасим Георгиев - Геро и за постановка на Малин Кръстев. Имаме доста участия в състезания и фестивали. Търсим непрекъснато решения като вършим планове и аплайваме с тях пред Министерство на културата - по този начин страната ни оказва помощ, само че това е единствено част от това, което ни би трябвало. Успяхме да спечелим отчасти средства по такива планове и ще можем да вършим по едно зрелище на месец в "Сълза и смях " няколко месеца напред. Надяваме се да запазим постоянната ни аудитория и дай Бог - да спечелим и още последователи. Търсим всевъзможни решения, нека спасим театъра!
Най-доброто лекуване за духа, са продуктите на културните промишлености.
Ако няма филми, книги, спектакъл, изложения, то аз не зная по какъв начин човек може да оцелее и да се запази в тези сложни времена, а и въобще постоянно и на всички места.
Питаш ме за какво не сигнализираме пред обществото за нашите компликации. Ние, актьорите, сме прекомерно дребна колегия, с цел да се жалваме за ситуацията, в което изпаднахме, заради рецесията. Както да вземем за пример това праят доста други класи като ресторантьори и така нататък. Затова и не се чува гласа ни в този момент, като съсловие от дълго време сме се оставили да ни изтикват на задан проект и настрана. Това маргинализиране на съсловието ни не е от през вчерашния ден и в този момент, прави се от дълго време и като че е тенденциозен акт, който се реализира с нашето "любезно " подпомагане. Знаете какъв брой обидно малко пари заделя страната ни за просвета, даже Северна Македония има по-голям бюджет от този у нас. Имам чувството, че съзнателно държат множеството създатели у нас на ръба на оцеляването, що се касае за коричката самун. Ако въпреки всичко се яви някой храбрец и надигне глава да каже някоя истина, да поддържа някоя концепция, то след това заплаща скъпа цена по тази причина.
Ние, актьорите сме дребна колегия, кой го е еня, че ние нещо там протестираме, стачкуваме или недоволстваме. Но ние влагаме душа и сърце в това, което вършим и кажете - хората от коя друга специалност толкоз доста си обичат работата?! Също по този начин е реалност, че зад граница ние, създателите, продаваме най-успешно своите "продукти " и популяризираме родината си. Всеки труд заслужава почитание. Ние влагаме всичко от себе си в нашия, на сцената, пред камерата и зад микрофоните - сърце, душа, сили, даже телата си.
Въпреки усложненията, въпреки всичко аз съм оптимист, имам вяра че всяко зло отминава. Обичам постоянно да дублирам "Няма постоянно да е по този начин ", без значение дали съм в сложна или добра и щастлива обстановка. Животът ни сервира постоянно промени и би трябвало да сме подготвени и отворени за тях. Сега е Коледа и дано всички си пожелаем идващите ни години да са по-добри, да имаме вяра, че това е допустимо.
Ние със Светлана възпитаваме децата си във религия и почитание към всяка вяра
тримата ни синове посещават еврейското учебно заведение и към този момент знаят приликите и разликите сред традициите на едната, и другата вяра. Съпругата ми е моторът в организацията и подготовката за празниците у нас - за украсата, декорацията, храната, само че всички се сплотяваме и вършим всичко дружно у дома. Семействеността у нас е доста мощна, желаеме да научим децата ни на това, с цел да го предават напред в поколенията. Лично аз рядко безусловно съм влизал в ролята на Дядо Коледа, тъй като те ме разпознаваха. Но в преносният смисъл се пробвам постоянно, когато мога да влизам в ролята на положителния дъртак и да оказвам помощ с каквото мога. Не обичам да разясня по тази причина, тъй като имам вяра, че положителното няма потребност от реклама, от говорене за него, то просто се прави.
Най-тежкият кръст за плещите на множеството от българите,
съгласно мен, е неверието ни, че можем да реализираме всичко, да си оказваме помощ, вместо да си пречим. Не разбирам, отхвърлям да разбирам хората, които постоянно са подготвени да ти обяснят по какъв начин нещо няма и не може да стане, вместо да положат старания да го създадат. Ако нямаш сили да го направиш, най-малко не пречи то да се случи. Това обезверение ни пречи да полетим напред и като че ли ни обрича едва-едва да вървим. Моля се и имам вяра, че всеки, в случай че изиска, може да промени своите възгледи към по-добро!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ