Д-р Хасан Адемов пред novini.bg: За нашите лекари празниците не се различават от делниците
Навръх професионалният празник на българските лекари, закриляни от св. Иван Рилски потърсих за коментар доктор Хасан Адемов 
Хасан Адемов е роден на 24 януари 1953 година в град Исперих, България. През 1979 година приключва. Той е ръководител на парламентарната комисия по труда, обществената и демографска политика. Избиран е за народен представител от Движение за права и свободи в седем следващи състава на Народното събрание. Бивш министър на труда и обществената политика /2013-2014г./. Д-р Адемов е доктор, един от най-ценените и уважавани експерти и специалисти в обществената сфера. Говорим си с него за проблемите на лекарското съсловие, за неналичието на промяна в системата, за огромната миграция на здравни експерти, за коронавирус рецесията и рисковата болест, която самият той прекара преди месеци.
В обстановката, в която се намират българските лекари, празниците не се разграничават от делниците. Ковид рецесията ги сложи в една извънредно тежка атмосфера с доста напрежение, с доста незнайни, тъй като няма протокол за лекуване, незнайните са доста. Българските лекари са доста изтощени от хода на болестта, от риска във всеки идващ миг да настъпи срив в силите им.
Отделно са структурните проблеми в системата на опазването на здравето
Примерно в изискванията на рецесията на напред във времето излезе казусът с фрагментите - както лекари, по този начин и сестри. Липсват инфекционисти, епидемиолози и всевъзможен тип експерти в системата. Но в изискванията на пазарна стопанска система и свободно придвижване на фрагментите, няма по какъв начин те да бъдат затворени и арестувани тук, както беше преди години. Медицинските ни експерти са в правото си да търсят по-добри условия на труд, на възнаграждение, на обезпечаване, на благоприятни условия за специализация и реализация. Такива им се оферират в други страни и по тази причина те лека - бавно се изнесоха от страната ни. Впрочем такава миграция на експерти е присъща и за други европейски страни - тези от междинна Европа се изнасят на Север, от там пък отпътуват за Съединени американски щати и Канада и така нататък. Върви един развой на търсене на условия за по-добър, порядъчен метод на живот. Смятам, че това не може да бъде спряно със закони или пък някоя партия би могла да си сложи за цел да го реши - това е проблем на обществото. Може да се реши единствено, в случай че има единодушие по тази причина
опазването на здравето да стане приоритет за България,
а не някой да налива милиони в една прогнила система и да си фантазира, че по този начин ще задържи експертите си. Това няма по какъв начин да се случи. Всяка политическа мощ, която управляваше през последните 30 години, се опасяваше да не инкасира политически негативи като предприеме промяна в опазването на здравето. Подобна смяна е политика. Партиите се опасяваха да наложат фрапантни ограничения, с цел да не пострада техния имидж. За да се осъществя същинска, съдържателна здравна промяна, би трябвало да има равнище на консенсус за измененията сред главните политически сили и аз неведнъж съм повтарял това. Но до момента такова единодушие няма. Няма да сбъркам, в случай че кажа, че през последните години нищо не се прави в тази сфера. Говоря за нещо съществено, а не за частични ограничения и кърпежи.
Не желая да опълчвам заплащането на лекарите с това на служители на реда и чистачки в банки,
тъй като по тази линия може да се позволен съществени неточности. Важно е парите да не ги раздава някой, а да има класифициране, методика и правила, по които всеки да може да си извоюва своето заплащане. А не да разчита някой да му дефинира размера на заплатата. Лекарската специалност би трябвало да е свободна и всеки да има опция да си извоюва заплатата. Сега обаче не е по този начин и мнозина сътрудници работят доста, излагат се на заплаха, само че не получават съответни заплати.
В изискванията на корона рецесията у нас ми се коства, че множеството българи не се опасяват от болестта или пък може би се считат за безсмъртни, че не съблюдават разпоредбите. Те са ясно написани и в случай че не ги следваме, ще се наложи да понесем негативите от безрасъдното си държание. Защото вирусът не е трансформирал своята вирулентност и динамичност.
Днес на сътрудниците си лекари и техните фамилии бих поискал на първо място да са здрави, което е най-важно. Да запазят силите и духа си, с цел да преминат през тежкия интервал. Респект към сътрудниците, които са на първа линия и се грижат за инфектираните и болните.
Хасан Адемов е роден на 24 януари 1953 година в град Исперих, България. През 1979 година приключва. Той е ръководител на парламентарната комисия по труда, обществената и демографска политика. Избиран е за народен представител от Движение за права и свободи в седем следващи състава на Народното събрание. Бивш министър на труда и обществената политика /2013-2014г./. Д-р Адемов е доктор, един от най-ценените и уважавани експерти и специалисти в обществената сфера. Говорим си с него за проблемите на лекарското съсловие, за неналичието на промяна в системата, за огромната миграция на здравни експерти, за коронавирус рецесията и рисковата болест, която самият той прекара преди месеци. В обстановката, в която се намират българските лекари, празниците не се разграничават от делниците. Ковид рецесията ги сложи в една извънредно тежка атмосфера с доста напрежение, с доста незнайни, тъй като няма протокол за лекуване, незнайните са доста. Българските лекари са доста изтощени от хода на болестта, от риска във всеки идващ миг да настъпи срив в силите им.
Отделно са структурните проблеми в системата на опазването на здравето
Примерно в изискванията на рецесията на напред във времето излезе казусът с фрагментите - както лекари, по този начин и сестри. Липсват инфекционисти, епидемиолози и всевъзможен тип експерти в системата. Но в изискванията на пазарна стопанска система и свободно придвижване на фрагментите, няма по какъв начин те да бъдат затворени и арестувани тук, както беше преди години. Медицинските ни експерти са в правото си да търсят по-добри условия на труд, на възнаграждение, на обезпечаване, на благоприятни условия за специализация и реализация. Такива им се оферират в други страни и по тази причина те лека - бавно се изнесоха от страната ни. Впрочем такава миграция на експерти е присъща и за други европейски страни - тези от междинна Европа се изнасят на Север, от там пък отпътуват за Съединени американски щати и Канада и така нататък. Върви един развой на търсене на условия за по-добър, порядъчен метод на живот. Смятам, че това не може да бъде спряно със закони или пък някоя партия би могла да си сложи за цел да го реши - това е проблем на обществото. Може да се реши единствено, в случай че има единодушие по тази причина
опазването на здравето да стане приоритет за България,
а не някой да налива милиони в една прогнила система и да си фантазира, че по този начин ще задържи експертите си. Това няма по какъв начин да се случи. Всяка политическа мощ, която управляваше през последните 30 години, се опасяваше да не инкасира политически негативи като предприеме промяна в опазването на здравето. Подобна смяна е политика. Партиите се опасяваха да наложат фрапантни ограничения, с цел да не пострада техния имидж. За да се осъществя същинска, съдържателна здравна промяна, би трябвало да има равнище на консенсус за измененията сред главните политически сили и аз неведнъж съм повтарял това. Но до момента такова единодушие няма. Няма да сбъркам, в случай че кажа, че през последните години нищо не се прави в тази сфера. Говоря за нещо съществено, а не за частични ограничения и кърпежи.
Не желая да опълчвам заплащането на лекарите с това на служители на реда и чистачки в банки,
тъй като по тази линия може да се позволен съществени неточности. Важно е парите да не ги раздава някой, а да има класифициране, методика и правила, по които всеки да може да си извоюва своето заплащане. А не да разчита някой да му дефинира размера на заплатата. Лекарската специалност би трябвало да е свободна и всеки да има опция да си извоюва заплатата. Сега обаче не е по този начин и мнозина сътрудници работят доста, излагат се на заплаха, само че не получават съответни заплати.
В изискванията на корона рецесията у нас ми се коства, че множеството българи не се опасяват от болестта или пък може би се считат за безсмъртни, че не съблюдават разпоредбите. Те са ясно написани и в случай че не ги следваме, ще се наложи да понесем негативите от безрасъдното си държание. Защото вирусът не е трансформирал своята вирулентност и динамичност.
Днес на сътрудниците си лекари и техните фамилии бих поискал на първо място да са здрави, което е най-важно. Да запазят силите и духа си, с цел да преминат през тежкия интервал. Респект към сътрудниците, които са на първа линия и се грижат за инфектираните и болните.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ