Навръх Националния празник Трети март Йорданка Пейчева от пловдивското с.Яврово

Навръх Националния празник Трети март Йорданка Пейчева от пловдивското с.Яврово споделя историята на Стоян Хайтата, която нейната щерка показа с TrafficNews .

Разказът е по истории на Николай Хайтов, персонално разказани и преразказани от моята обична майка, с цел да се помни и знае историята за жанр и татковина, където и да сме по света, прецизира дамата.

Ето и разказът:

Бухльовица?! Днес тази канара, тази околност до нашето с. Яврово носи доста наслада, здраве, ентусиазъм, само че тази Бухльовица носи две епохи загадка за смелостта, достолепията и достойнството на явровци.

“Било по турско, когато по нашите земи върлували турци и кърджалии. Въоръжени с ятагани, ножове, пушки и пищови нападали и грабели хората по скалата. Един подобен турчин Хайтата на бял кон идвал от Добралък. Отсядал в къщата на явровския господар и под предлог, че ги брани от други бандити, принуждавал явровци да му носят дарове - пари, овце, агнета, телета, печени кокошки, баници. Тези, които нямали с какво да му се отблагодарят, затварял в зимника на чорбаджията. Сипвал от горе върху пода вряла вода, която по дъгите се стичала и попарвала долу нищо неподозиращите. Те пищели, викали от болки. Това продължавало до откупа от околните. Много золуми и лошотии изтърпели явровци, само че нямало на кого да се оплачат, нямало кой да ги избави от Хайтата.

Една ранна заран Стоян Чиликовци (днешно Хайтовски) впрегнал воловете в хомота, взел оралото на рамо и с копралята в ръка, тръгнал да оре равнищата на Попеница. Точно на завоя на Бухльовица, изненадващо изскочил Хайтата от Добралък на бял кон. Пътеката тясна, не могат да се разминат. По тогавашните турски закони - българинът би трябвало да отбие от пътя, да смъкна гуглата, да се поклони и да направи път. Но Стоян не мръдвал от пътеката, освен това - настойчиво гледал Хайтата в очите. Турчинът се ядосал, стремително извадил ятагана и замахнал, само че Стоян бил още по-бърз, завъртял копралята и с все мощ го треснал в главата. Турчинът паднал на земята. Бил мъртъв. Стоян се огледал и като нямало никой, завлякъл турчина в дерето. Покрил го с шума и клони. Върнал се натирил коня към Добралък, а той траял. Цял ден орал, а късно вечерта се върнал в дерето. Изкопал дупка. Добре прикрил натрупа и следите.

В Добралък посрещнали белия кон без Хайтата. Дълго търсели, разпитвали и даже от Куклен агите се намесели, само че резултат нямало. Стоян траял да работи, все едно нищо не се е случило. Яврово си отдъхнало и тайничко благославяло този, който ги е оттървал от злото. Селото заживяло по-спокойно и последователно не запомнили за Хайтата. Но ето, че на един Великден Стоян се почерпил повечко, а може би и тежестта, която носил, без да желае признал на жена си, че той е умъртвил турчина и къде го е заровил. Жена му дали от горделивост или доверчивост споделила на майка си, а тя на своята и така нататък - цяло село към този момент знаело кой ги е отървал от Хайтата. Всички мълчали.

Намерил се, обаче, предател. Издал Стояна на агата в Куклен. Не след дълго както Стоян орал равнищата на Вървита вода, от гората изведнъж пукнала пушка и Стоян паднал с лице в браздата. Овчари го разкрили мъртъв. Турците отмъстили със гибел.

На погребението цяло село се стекло и заедно изпратили Стоян. Погребали го под огромния орех, а на клоните му накачили чанове. Когато вятър подухне да ги люлее, а те да звънят и да припомнят на явровци, че имало един Стоян Чилик, който заплатил свободата на селото със своята кръв.
Оттогава останал Стоян Хайтата и Хайтовото име.”

Този роман чух през 1981 година от учен Николай Хайтов, като депутат в Асеновградския край.

Йорданка Пейчева родом от с.Яврово