Навършват се сто години от атентата в църквата Света Неделя.

Навършват се 100 години от атентата в църквата " Света Неделя ". Това е най-големият терористичен акт в българската история, в който 134 души умират на място, а 79 от към 500-те ранени умират по-късно от раните си, с което броят на жертвите доближава 213. Заради случилото се в катедралния храм, 16 април 1925 година е прочут и като " Кървавия Велики четвъртък ", напомня Българска телеграфна агенция.

След преврата на 9 юни 1923 година, убийството на водача на Български земеделски народен съюз Александър Стамболийски и потушаването на Септемврийското въстание, Българска комунистическа партия, под натиска на Коминтерна, взема решение да продължи въоръжената битка посредством терористични акции. През зимата на 1924-1925 година са осъществени няколко покушения, в планинските проходи работят чети. В края на 1924 година е взето решение за осъществяване на огромен атентат, с който да се " обезглави "  властта. За тази цел някогашният член на Българска комунистическа партия и клисар на софийската катедрала " Света Неделя "  Петър Задгорски оказва помощ на заговорниците да укрият на тавана на храма оръжия и муниции.

До освещаването на храм-паметника " Св. Александър Невски "  църквата " Света Неделя "  е софийска катедрала. Построена през 1863 година на мястото на остарял параклис, в който е заровен сръбският крал Стефан Урош Трети Милутин, тя е наричана още " Свети Крал ". Поради този факт военната организация на Българска комунистическа партия, под управлението на Коста Янков, племенник на Райна Княгиня и шурей на Димитър Благоев, взима решение да се убие задоволително почитан политик, чието опело би събрало в катедралния храм цялото управление на политическия хайлайф. Изборът пада върху о. з. ген. Коста Георгиев, народен представител от Демократическия сговор, който на 14 април в 20 часа е убит до църквата " Свети Седмочисленици ", където отива на вечерна работа с щерка си. Погребението му стартира в 15 часа на 16 април в църквата " Света Неделя ", участват Александър Цанков отпред с министрите си, доста народни представители и офицери. Липсва цар Борис Трети, против който два дни по-рано е осъществен атентат в прохода Арабаконак.

Взривът се случва в 15:23 ч., до момента в който софийският митрополит Стефан води церемонията в храма. Куполът на катедралата се срутва и доста хора умират под руините. Между ранените са министър председателят Цанков, вътрешният министър ген. Русев, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, както и Андрей Ляпчев, Атанас Буров и военният министър ген. Вълков. По-късно на 16 април държавното управление се събира в Министерския съвет. Решено е да се разгласи военно състояние, което става с царски декрет от 17 април.