50 години от смъртта на Оскар Шиндлер: Как се ражда Списъкът на Шиндлер
Навършват се 50 години от гибелта на Оскар Шиндлер (1908-1974), който дружно със брачната половинка си Емили избавя повече от 1200 евреи от заличаване в нацистките концентрационни лагери на гибелта. По случай годишнината Германският федерален списък провежда онлайн галерия на своя уеб страница, на която показва в цифровизиран тип документи на бизнесмена. може да се види и известният „ Списък на Шиндлер “ с имената на еврейските служащи, предаден на Секретен сътрудник в Краков. Шиндлер съумява да убеди нацистките окупатори, че хората от листата са му извънредно нужни за производството в неговата фабрика, написа.
Какво има в куфара на Шиндлер?
Преди 25 години в долносаксонския град Хилдесхайм, на тавана на къщата, в която е живяла познайницата на Шиндлер Анемари Щер и където Шиндлер е прекарал последните часове от живота си, е открит куфар на Шиндлер, който е съдържал към 7000 документа и фотоси. Сред тях - истинският лист на избавените от бизнесмена евреи, деликатно документирани разноски за продуктите, които Шиндлер е купувал за насилствените служащи на черния пазар, и скици на пространствата във фабриката му.
Интерес съставлява и писменият роман на Шиндлер, изработен след преместването му в Аржентина през 1955 година, за съответните ограничения, които е подхванал сред 1939 и 1945 година, с цел да избави пандизчии от концентрационните лагери по време на Втората международна война. Във въпросния интервал Шиндлер е бил притежател на фабрика за емайлирани съдове в окупирания от нацистите Краков, а по-късно и в судетския град Бърненец. Куфарът съдържа и документи, свидетелстващи за следвоенната орис на избавените от него хора.
Журналисти от „ Щутгартер Цайтунг “ научават за находката и я предават на Федералния списък. Съдържанието на куфара е каталогизирано, след което той е изпратен в израелския мемориален музей на Холокоста „ Яд Вашем “.
Как се ражда „ Списъкът на Шиндлер “?
Германските войски влизат в Краков на 6 септември 1939 година. Преди войната в града живеят над 65 000 евреи; локалната еврейска общественост е най-голямата в Полша - съвсем всеки четвърти гражданин е евреин.
Нацистките гонения стартират още от първия ден на окупацията. През октомври 1939 Краков е избран за административен център на окупирана Полша, заради което - в сходство с условията на нацистката идеология - е трябвало неотложно да бъде „ изчистен от евреи “. След насилствени изселвания в града остава единствено дребна част от еврейското население - през 1941 година евреите в Краков към този момент са единствено към 11 000 души, тогава се появява и Краковското гето. Неговите жители са принудени да работят за нацистка Германия. През 1942 година стартира депортирането им към лагерите на гибелта.
Перспективата за рентабилен бизнес посредством употреба на окупираната страна и нейното население, изключително еврейското, трансформира Краков в привлекателна дестинация за немските бизнесмени. Подобно на доста други предприемачи, Оскар Шиндлер идва в града през 1939 година. През октомври той наема фабрика край Краков, принадлежала преди този момент на еврейски бизнесмен, и стартира сполучливо произвеждане на съдове за Вермахта - поляците са употребявани като евтина работна ръка. Макар Шиндлер да е бил националсоциалист, бруталните ограничения против еврейското население стартират от ден на ден да го дистанцират от нацистката политика.
При Шиндлер изискванията са били по-благоприятни
След ликвидирането на гетото в Краков през 1943 година доста евреи са преместени в трудовия лагер в Плашов, където изискванията са доста по-лоши. Шиндлер убеждава коменданта да открие поделение на лагера наоколо до фабриката му, където реалокира еврейските си служащи и техните фамилии. Там те са по-малко изложени на произвола и жестокостта на надзирателите от Секретен сътрудник, а питателните им дажби са по-големи.
През 1944 година, с наближаването на руските войски, трудовият лагер в Плашов е премахнат, а Шиндлер е заставен да затвори фабриката си, в която по това време работят над 1000 еврейски служащи. Оскар и Емили Шиндлер съумяват да ги реалокират в Бърненец, Судетската област, където откриват нова индустриална база. Освен това Оскар Шиндлер съумява да включи в описите на служащите си и други пандизчии от лагера в Плашов, който от началото на 1944 година става концентрационен лагер. Именно тези 19 страници с имена дават заглавието на кино лентата на Стивън Спилбърг от 1993 година „ Списъкът на Шиндлер “.
Наследството на Шиндлер след Втората международна война
След освобождението на Германия през май 1945 година Оскар Шиндлер бяга първо в град Констанц, а по-късно в Регенсбург. Като член на Националсоциалистическата партия (NSDAP) го чака правосъден развой, за който той събира докладите на избавените от него евреи. Делото е прекъснато през 1947 година, а Шиндлер е приет за почтен.
В края на 1940-те години фамилната двойка отпътува за Аржентина, където Оскар се пробва да стартира бизнес с развъждането на нутрии - безрезултатно. След като се разделя с Емили, Оскар Шиндлер се завръща в Германия, където пробва шанса си с фабрика за бетон, само че и този бизнес не потръгва. През 1962 година израелският мемориален музей на Холокоста „ Яд Вашем “ удостоява Шиндлер със званието „ Праведник измежду народите “. Шиндлер неведнъж пътува до Израел, където през 1970-те години се среща с омъжената Анемари Щер, която става негова близка другарка, а съгласно някои сведения и държанка.
Смъртта на Шиндлер
В дома на семейство Щер в Хилдесхайм, Германия, Шиндлер получава независима стая, където умира на 9 октомври 1974 година. След гибелта му Емили Шиндлер, която остава в Аржентина, получава копия от документите, открити в куфара. По-късно тя поискала оригиналите да ѝ бъдат върнати като наследничка на някогашния си брачен партньор. Вместо това обаче през 2001 година тя получава само парично обезщетение от „ Щутгартер Цайтунг “. Куфарът със наличието му и до през днешния ден се намира в „ Яд Вашем “.
Документалното завещание на Шиндлер се съхранява и във Федералния списък на Германия. Едно автентично копие на „ Списъка на Шиндлер “ се съхранява и там. Документите и фотосите от „ Куфара на Шиндлер “ към този момент са налични в интернет.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Какво има в куфара на Шиндлер?
Преди 25 години в долносаксонския град Хилдесхайм, на тавана на къщата, в която е живяла познайницата на Шиндлер Анемари Щер и където Шиндлер е прекарал последните часове от живота си, е открит куфар на Шиндлер, който е съдържал към 7000 документа и фотоси. Сред тях - истинският лист на избавените от бизнесмена евреи, деликатно документирани разноски за продуктите, които Шиндлер е купувал за насилствените служащи на черния пазар, и скици на пространствата във фабриката му.
Интерес съставлява и писменият роман на Шиндлер, изработен след преместването му в Аржентина през 1955 година, за съответните ограничения, които е подхванал сред 1939 и 1945 година, с цел да избави пандизчии от концентрационните лагери по време на Втората международна война. Във въпросния интервал Шиндлер е бил притежател на фабрика за емайлирани съдове в окупирания от нацистите Краков, а по-късно и в судетския град Бърненец. Куфарът съдържа и документи, свидетелстващи за следвоенната орис на избавените от него хора.
Журналисти от „ Щутгартер Цайтунг “ научават за находката и я предават на Федералния списък. Съдържанието на куфара е каталогизирано, след което той е изпратен в израелския мемориален музей на Холокоста „ Яд Вашем “.
Как се ражда „ Списъкът на Шиндлер “?
Германските войски влизат в Краков на 6 септември 1939 година. Преди войната в града живеят над 65 000 евреи; локалната еврейска общественост е най-голямата в Полша - съвсем всеки четвърти гражданин е евреин.
Нацистките гонения стартират още от първия ден на окупацията. През октомври 1939 Краков е избран за административен център на окупирана Полша, заради което - в сходство с условията на нацистката идеология - е трябвало неотложно да бъде „ изчистен от евреи “. След насилствени изселвания в града остава единствено дребна част от еврейското население - през 1941 година евреите в Краков към този момент са единствено към 11 000 души, тогава се появява и Краковското гето. Неговите жители са принудени да работят за нацистка Германия. През 1942 година стартира депортирането им към лагерите на гибелта.
Перспективата за рентабилен бизнес посредством употреба на окупираната страна и нейното население, изключително еврейското, трансформира Краков в привлекателна дестинация за немските бизнесмени. Подобно на доста други предприемачи, Оскар Шиндлер идва в града през 1939 година. През октомври той наема фабрика край Краков, принадлежала преди този момент на еврейски бизнесмен, и стартира сполучливо произвеждане на съдове за Вермахта - поляците са употребявани като евтина работна ръка. Макар Шиндлер да е бил националсоциалист, бруталните ограничения против еврейското население стартират от ден на ден да го дистанцират от нацистката политика.
При Шиндлер изискванията са били по-благоприятни
След ликвидирането на гетото в Краков през 1943 година доста евреи са преместени в трудовия лагер в Плашов, където изискванията са доста по-лоши. Шиндлер убеждава коменданта да открие поделение на лагера наоколо до фабриката му, където реалокира еврейските си служащи и техните фамилии. Там те са по-малко изложени на произвола и жестокостта на надзирателите от Секретен сътрудник, а питателните им дажби са по-големи.
През 1944 година, с наближаването на руските войски, трудовият лагер в Плашов е премахнат, а Шиндлер е заставен да затвори фабриката си, в която по това време работят над 1000 еврейски служащи. Оскар и Емили Шиндлер съумяват да ги реалокират в Бърненец, Судетската област, където откриват нова индустриална база. Освен това Оскар Шиндлер съумява да включи в описите на служащите си и други пандизчии от лагера в Плашов, който от началото на 1944 година става концентрационен лагер. Именно тези 19 страници с имена дават заглавието на кино лентата на Стивън Спилбърг от 1993 година „ Списъкът на Шиндлер “.
Наследството на Шиндлер след Втората международна война
След освобождението на Германия през май 1945 година Оскар Шиндлер бяга първо в град Констанц, а по-късно в Регенсбург. Като член на Националсоциалистическата партия (NSDAP) го чака правосъден развой, за който той събира докладите на избавените от него евреи. Делото е прекъснато през 1947 година, а Шиндлер е приет за почтен.
В края на 1940-те години фамилната двойка отпътува за Аржентина, където Оскар се пробва да стартира бизнес с развъждането на нутрии - безрезултатно. След като се разделя с Емили, Оскар Шиндлер се завръща в Германия, където пробва шанса си с фабрика за бетон, само че и този бизнес не потръгва. През 1962 година израелският мемориален музей на Холокоста „ Яд Вашем “ удостоява Шиндлер със званието „ Праведник измежду народите “. Шиндлер неведнъж пътува до Израел, където през 1970-те години се среща с омъжената Анемари Щер, която става негова близка другарка, а съгласно някои сведения и държанка.
Смъртта на Шиндлер
В дома на семейство Щер в Хилдесхайм, Германия, Шиндлер получава независима стая, където умира на 9 октомври 1974 година. След гибелта му Емили Шиндлер, която остава в Аржентина, получава копия от документите, открити в куфара. По-късно тя поискала оригиналите да ѝ бъдат върнати като наследничка на някогашния си брачен партньор. Вместо това обаче през 2001 година тя получава само парично обезщетение от „ Щутгартер Цайтунг “. Куфарът със наличието му и до през днешния ден се намира в „ Яд Вашем “.
Документалното завещание на Шиндлер се съхранява и във Федералния списък на Германия. Едно автентично копие на „ Списъка на Шиндлер “ се съхранява и там. Документите и фотосите от „ Куфара на Шиндлер “ към този момент са налични в интернет.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ