Рибният буквар“ става на 200 години
Навършват се 200 години от написването на значимия за българите „ Рибен буквар “. Иновативният метод на образование на доктор Петър Берон се ползва и до през днешния ден в букварите.
Преходът от духовните текстове на книгите към светския новаторски метод слага букварът на доктор Петър Берон. Написан преди 200 години, „ Рибният буквар “ вкарва нов метод на преподаване по време на Възраждането.
„ Има една аналогия, която остава сред актуалните буквари. Преди възрожденските буквари писмеността се е сричала като „ Аз, Буки, Веди… “. Петър Берон предлага фонетичния способ – А, Б, В “, изясни пред Би Ти Ви Росен Петков, колекционер и откривател на печатни артефакти.
„ Застъпено е източното българското произношение, тъй че това също е една от промените, които той вкарва в просветителната ни система. Той внедрява нови способи на образование, заложени в предисловието. По-големите, научавайки нещо, да предават познанията си на по-малките “, добави проф. доктор Лучия Антова-Василева, шеф на Института за български език към Българска академия на науките.
Първоначално букварът е притежаван от интелектуалци и учители. Поради разликите в системата не се е изучавал в килийните учебни заведения, а истинското заглавие на първото издание е „ Буквар с разнообразни получения “.
Изследвайки и първото, и второто, и третото издание, виждаме, че наименованието „ Рибен “ се появява след второто издание, което е чак 40-те години на XIX в., когато има учебни заведения, където може да се ползва този способ на образование и има учебни заведения, разнообразни от килийните. Тогава „ рибната тема “ стартира да се усилва “, открои Росен Петков.
В творчеството на доктор Берон има над 25 книги на френски език. Части от неговите френски книги и проучвания стартират да се появяват в по-късните издания като проучвания за животните, проучвания за въздушните течения.
Доктор Петър Берон завещава на българите една дребна енциклопедия с граматика, поучителни директиви и басни. Той оставя цялото си положение за построяването на учебно заведение в Одрин и дава стипендии на изявени български студенти. Един от тях е Николай Павлович, който рисува портрет на създателя, прочут на всички българи през днешния ден.
Преходът от духовните текстове на книгите към светския новаторски метод слага букварът на доктор Петър Берон. Написан преди 200 години, „ Рибният буквар “ вкарва нов метод на преподаване по време на Възраждането.
„ Има една аналогия, която остава сред актуалните буквари. Преди възрожденските буквари писмеността се е сричала като „ Аз, Буки, Веди… “. Петър Берон предлага фонетичния способ – А, Б, В “, изясни пред Би Ти Ви Росен Петков, колекционер и откривател на печатни артефакти.
„ Застъпено е източното българското произношение, тъй че това също е една от промените, които той вкарва в просветителната ни система. Той внедрява нови способи на образование, заложени в предисловието. По-големите, научавайки нещо, да предават познанията си на по-малките “, добави проф. доктор Лучия Антова-Василева, шеф на Института за български език към Българска академия на науките.
Първоначално букварът е притежаван от интелектуалци и учители. Поради разликите в системата не се е изучавал в килийните учебни заведения, а истинското заглавие на първото издание е „ Буквар с разнообразни получения “.
Изследвайки и първото, и второто, и третото издание, виждаме, че наименованието „ Рибен “ се появява след второто издание, което е чак 40-те години на XIX в., когато има учебни заведения, където може да се ползва този способ на образование и има учебни заведения, разнообразни от килийните. Тогава „ рибната тема “ стартира да се усилва “, открои Росен Петков.
В творчеството на доктор Берон има над 25 книги на френски език. Части от неговите френски книги и проучвания стартират да се появяват в по-късните издания като проучвания за животните, проучвания за въздушните течения.
Доктор Петър Берон завещава на българите една дребна енциклопедия с граматика, поучителни директиви и басни. Той оставя цялото си положение за построяването на учебно заведение в Одрин и дава стипендии на изявени български студенти. Един от тях е Николай Павлович, който рисува портрет на създателя, прочут на всички българи през днешния ден.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ