176 години от рождението на Христо Ботев
Навършват се 176 години от рождението на българския стихотворец и революционер Христо Ботев.
Христо Ботьов Петков е български стихотворец, журналист и публицист, бунтовник, идеолог и началник на националноосвободителното придвижване на България (1848-1876).
Бил е преподавател (1866) в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя татко в родния му Калофер. От края на 1867 година е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общественост. Издава в. " Дума на българските емигранти " (1871), дружно с Любен Каравелов списва в. " Свобода " /от февруари 1873 година в. " Независимост " / (1872), издава в. " Будилник " (1 май-1 юни 1873), в. " Знаме " (8 декември 1874-14 септември 1875) - печатен орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). От м. август 1874 година е член на Временния централен комитет, а от 1875 година на Българския революционен комитет. Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876).
Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход " Радецки " и на 29 май 1876 година (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се насочва към Стара планина. След тежки боеве с постоянната турска войска, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 година (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан.
Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката " Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова " (1875). Автор е и на политическа журналистика - " Народът. Вчера, през днешния ден и на следващия ден ", " Решен ли е черковният въпрос? ", на фейлетоните " О, tempora!O, mores! ", " Това ви чака ", " Послание от небето ", " Политическа зима " и други По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България.
Последвайте канала на
Христо Ботьов Петков е български стихотворец, журналист и публицист, бунтовник, идеолог и началник на националноосвободителното придвижване на България (1848-1876).
Бил е преподавател (1866) в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя татко в родния му Калофер. От края на 1867 година е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общественост. Издава в. " Дума на българските емигранти " (1871), дружно с Любен Каравелов списва в. " Свобода " /от февруари 1873 година в. " Независимост " / (1872), издава в. " Будилник " (1 май-1 юни 1873), в. " Знаме " (8 декември 1874-14 септември 1875) - печатен орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). От м. август 1874 година е член на Временния централен комитет, а от 1875 година на Българския революционен комитет. Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876).
Организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход " Радецки " и на 29 май 1876 година (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на р. Дунав, откъдето се насочва към Стара планина. След тежки боеве с постоянната турска войска, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 година (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан.
Автор е на стихотворения, които са събрани в стихосбирката " Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова " (1875). Автор е и на политическа журналистика - " Народът. Вчера, през днешния ден и на следващия ден ", " Решен ли е черковният въпрос? ", на фейлетоните " О, tempora!O, mores! ", " Това ви чака ", " Послание от небето ", " Политическа зима " и други По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ