- Навършват се 145 години от възстановяването на България на

- Навършват се 145 години от възобновяване на България на европейската карта. Но даже и този народен празник разделя нацията. Защо, акад. Марков?

- Нацията е разграничена от политиците, които политизират историята. Те свързват една война преди 145 години с войната в Украйна през днешния ден, а двете нямат нищо общо.
Руската империя води 10 войни против Османската империя. През тези войни нито ние, нито сърбите, нито гърците, нито власите сме се съумели да се освободим сами от Османската империя.
Ние не можехме да победим Османската империя с черешови топчета.  

Политиците осъвременяват историята. Да, съветски царизъм е имало. Да, още Петър Велики е желал да има изход към топите морета през Босфора и Дарданелите. Но появяването на съветската войска на Балканите против Османската империя е в полза на локалните славянски и православни нации. Такъв е и апелът на Александър II, който в началото не е желал да води война, с цел да не се случи злополуката от Кримската война. Има мощно славянофилско придвижване, апелът е бил за избавление на братята славяни, на братята православни. И съветските бойци водят война за православните братя. Не за Босфора и Дарданелите.
Войната през 1877-78 има и морална основа.

- Царска Русия стартира войната и под знамето на Православието, откакто българите дават доста жертви по време на Априлското въстание. Какви още са претекстовете на царя да води война с Османската империя?

- Александър II като представител на династията на Романови желае да продължи разширението на Руската империя на юг към топлите морета. Но да не забравяме, че в Кримската война нашето избавление наближи, и когато Османската войска беше разрушена, Англия, Франция и кралство Сардиния избавиха Османската империя и отложиха българското избавление до идната руско-турска война – девета подред.

Има стратегически претекстове, само че има също по този начин морално-психологически и религиозни претекстове, които принуждават Александър II да стане и наш избавител, освен на крепостните в Русия. Той е модернизатор като Петър I. Той анулира крепостното право и е наименуван цар Освободител.
Да се успокоят днешните политизирани русофоби, че мястото на паметника на цар Освободител е тъкмо против Народното събрание. Без него нямаше да има и Народно заседание насреща.

- Безспорен народен празник ли е Трети март?

- Безспорен е! Аз обаче доста държа на 19 февруари, когато е подписан Санстефанският прелиминарен контракт. Съединението и Деня на независимостта означаваме по остарелия календар, а националният празник по новия Григориански календар. Голяма е бъркотията. Датата на нашето Освобождение е 19 февруари.

- Санстефанска България се трансформира в народен блян, който ни носи и доста разочарования, вреди, жертви, национални произшествия. Може ли да кажем през днешния ден, че връзките ни със Северна Македония са самобитно продължение на този развой?

- Санстефанският народен блян не е отговорен. Виновни са късогледите политици, които не съумяха да го осъществят.
Граф Игнатиев взема етническите граници на Българската Екзархия и прави Санстефанския контракт. Той е прелиминарен, защото трябвало да бъде утвърден от Великите сили. Но те го ревизираха.

Аз все дублирам, че в случай че го нямаше Берлинският конгрес, който разпокъса на пет елементи Санстефанска България, най-много под въздействието на Англия и Австро-Унгария, въпросът за македонска нация нямаше да е на дневен ред. Нямаше да има такива нация. В Македония тогава има българи.

- Защо България като че ли загърби националните си ползи и разреши на македонизма да господства в Северна Македония?

- Това е националното изменничество на Георги Димитров и на дейците от Коминтерна, които взеха решение, че класовата битка и международната пролетарска гражданска война са над нациите, че нациите са отживялост, че отмират.
Сталин, който е експерт по националния въпрос, споделя, че „ ще има руски народ “. Националното беше унищожено от Коминтерна.
Вярно е, че македонизмът теоретично го сътвори Стоян Новакович - сръбски политик и посланик, само че Коминтернът даде рецептата на Тито и опцията той да направи македонска нация на антибългарска основа.

Българите в Македония бяха изоставени. Българската страна се отхвърли от българите в Македония. Те се пишат македонци принудително. Един брат в София се написа българин, различен в Македония – македонец. А от една майка са раждани!
Това е едно национално изменничество на комунистическата партия, за което няма амнистия.
Тодор Живков, който не беше от дейците на Коминтерна, обръща политиката по македонския въпрос през март 1963 година. Това е негова заслуга.

- След Сан Стефано обаче идва Берлин и разпокъсването на България. Тогава не успяхме да спечелим европейското публично мнение на наша страна, само че за какво не съумяваме и през днешния ден, след 145 години държавност и дипломация?

- Ние спечелихме публичното мнение с Априлското въстание, само че по-късно по силата на Парижкия контракт от 1856 година, когато Русия изгуби войната, не може да се трансформират граници на Османската империя без единогласието на Европейския концерт, на шестте велики сили. Затова бе и Берлинският конгрес, а Русия не съумя да устои предварителния контракт от Сан Стефано. Тогава Англия и Австро-Унгария се постановиха в Берлин, стартира пропагандата на европейските сили. Видите ли,  Балканите са в Ориента, изостанали са. Има едно пренебрежение, като изключението е Гърция, която признават за родината на демокрацията.

По това време в Югоизточна Европа се сблъскват две Велики сили – Русия и Австро-Унгария. Граф Андраши споделя: „ Ние не сме срещу огромна България, ние сме срещу дребна Русия наоколо до Протоците и Цариград. “ Тоест, една огромна българска страна да не бъде основана под съветско въздействие.
Другата мощ, която има виновност за ориста на България, е Англия. До края на 19 век Британската империя е бранител на Османската против Руската. Смята се, че България е разпокъсана в Берлин. Не, това става авансово в Лондон с по този начин наречения Лондонски протокол. В Берлин Бисмарк е единствено „ почтен медиатор “.

Що се отнася до през днешния ден, ние нямаме външно-политическа агитация. По македонския въпрос съм началник на един план „ България и Македония – история и политика “, в две елементи. На български излязоха и двата тома, превеждахме ги и на британски. Някой би трябвало да ни чете на Запад.

Като министър председател и Кирил Петков твърдеше, че историята била в предишното, дайте да вършим бизнес. Недейте по този начин! Историята не можем да я оставим, не можем да я пренаписваме, не можем да разрешаваме да се краде, да се фалшифицира. Не бива!
За страдание, и държавното управление няма трайно отношение към тази външно-политическа агитация, няма система, има прояви и слушане какво ще ни каже Брюксел. Оттатък си пазят историята, а на нас ни споделят „ оставете тази нездравословна история “.

- Нека подчертаем, че сме имали народен блян. Какъв е идеалът ни през днешния ден? Има ли подобен?

- През 90-те години група учени от Българска академия на науките работихме и написахме национална теория. Идеалът беше „ свободна, самостоятелна, благоденстваща и духовно обединена България “. Тогава Йордан Соколов беше ръководител на Народното събрание.  Той сподели, че ние си имаме народен блян - би трябвало да влезем в НАТО и Европейския съюз. Имаше комисия, имаше разисквания, само че Народно събрание не я одобри.
При ръководството на Симеон II също я внесохме в Народното събрание, само че отново не стана нищо. Само президентът (1997-2002) Петър Стоянов ни поддържа.

- Казвате, че би трябвало да намерим равновесието в това, че българските национални ползи съответстват с ползите на царска Русия. Днес, когато се води война, знаем ли кои са националните ни ползи и с чии ползи съответстват те?

- Навремето ползите с Царска Русия съответстват до Съединението. После се разминават, има разкъсване на дипломатическите връзки при Стамболовото ръководство, възобновяване, само че по време на войните Русия държи на Сърбия, а не на България.

Войната през днешния ден никой не може да я оправдае отвън съветската агитация. Но тя би трябвало да се изясни. Украинците ги сравнявах с македонците. Те са млада нация. Увлякоха се. Дадоха на Путин мотивът, не повода. Те започнаха да събарят монументи, започнаха да настояват, че Киевска Рус е украинска, трансформираха експозициите в музеите, започнаха да превеждат Гогол на майчин език, взеха решение, че Русия към този момент не съставлява мощ и би трябвало да влязат в НАТО.

- Ще ескалира ли войната, съгласно Вас, и каква би трябвало да е българската позиция?

- Има заплаха от ескалация. Бившият комедиант Зеленски всяка вечер по една фланелка се демонстрира с послание към нацията и твърди, че успеха е близо. Каква победа?! Четете историята. Руснаците победиха Наполеон, победиха Хитлер, влязоха в Берлин, влязоха в Париж.
Путин щял да падне от власт и Русия да се разпадне. А след това? Ако тази голяма страна се разпадне, нуклеарното оръжие къде ще отиде? Ако се разпадне Русия, за света ще стане още по-опасно.
Целта на Запада са ресурсите на Русия.

Мисля, че президентът Румен Радев има умерена позиция. Не се увлича за разлика от някои политици. Ние сме в НАТО и, несъмнено, се разгласяваме срещу експанзията на Русия. Но имаме 12 изтребители и надали можем да ги дадем на украинците.

- Къде са корените на по този начин наречения „ сателитен синдром “, от който българският политически хайлайф явно страда?

- Не имаме вяра задоволително в личните си сили. Трябва да повярваме. Трябва да бъдем единни по националния блян. Винаги ще има несъгласия, постоянно партиите ще се карат, само че когато става въпрос за национални ползи са длъжни да се обединят.

Националните празници на сърби, на гърци са въстанията. Казват – ние сами се освободихме. Всички балкански нации се перчат, че са се освободили сами. Това не е правилно. Как сами се освободихте?! Ние, за жалост, най-дълго сме чакали тази освободителна война, тъй като сме най-близо до Цариград и до Протоците.

Империите също умират. Дядо Славейков написа „ кат Русия няма втора така могъща на света “, само че преди 100 години Руската империя се срина и почина. Същото важи за Кайзеровия райх, за Третия райх, с които бяхме съдружници и си обещавахме общо бъдеще. После го имаше и непобедимият Съветски съюз, само че и той изчезна. Съединените щати и Европейският съюз също няма да са безконечни.
Външната ни политика не трябва да страда от сателитен синдром.

- На прицел още веднъж е Паметникът на Съветската войска в София. Все повече и все по-отчетливи стават гласовете, че той би трябвало да бъде изместен. Вашето мнение?

- Съгласен съм, че би трябвало да бъде изместен.
Но през 1992 година, когато президентът Елцин пристигна в София, подписахме контракт, където е записано, че паметниците на съветската и на Червената войска би трябвало да бъдат съхранени.

Иначе и аз споделям, че мястото на паметника не е там. Червената войска ни окупира. Няма второ Освобождение, има окупация, аз съм склонен. Но по какъв начин да махнем паметника, откакто сме подписали контракт? Дипломатите би трябвало да решат.

- В едно изявление преди четири години казвате, че Чичо Сам изгони дядо Иван от политиката, от стопанската система, от защитата, само че няма по какъв начин да го изгони от историята. Смятате ли, че познаваме историята си и се отнасяме към нея честно, а не злоупотребяваме предвид на конюнктурни ползи?

- За страдание, историята прекомерно дълго беше под въздействие на политиците, а истината беше надалеч от политиката. След 1989 година също стартира да се постанова по този начин наречената политическа уместност.
Някои от по-младите сътрудници историци се преценяват, изключително във връзка с Русия.
Не би трябвало да се концентрираме единствено върху прегрешенията на Русия, тъй като съветската политика има и заслуги към България.
Както и англосаксонците – имат и грехове, и заслуги. Колко години към този момент се боря да има монумент на цивилните жертви на англо-американските бомбардировки – две трети са дами, деца и старци. Казват, недейте, ние в този момент сме в НАТО.
Да, само че преди пък бяхме във Варшавския контракт и отново забраняваха. Забраняваха Първата международна война, тъй като сме били воювали с Русия и Румъния. Затова моят апел е: Оставете историята на историците!