Навършват се 110 години от обявяването на войната, останала в

Навършват се 110 години от оповестяването на войната, останала в историята като Балканската война.

Най-богатата експозиция за Балканските войни се намира във Военноисторическия музей в София. Там се съхраняват картини на Ярослав Вешин. През 1912 година той е боен художник с чин полковник.



На 7 против 8 ноември български миноносци засичат турския крайцер „ Хамидие “, заплашващ да унищожи Варна и Балчик с артилерията си и охраняващ военни превози от Кюстенджа до Цариград. Това е огромна победа за дребния Български флот и в действителност обезврежда всевъзможни дейни интервенции на военноморски сили в Черно море до цялостното проваляне на Османската империя във войната.



През 1913 година Втора българска войска завладява Одрин, като обсадата е известна и с едни от първите случаи на деяние на бойна авиация в света. Превземането на Одрин е последният съдбоносен удар против Османската империя, който довежда до края на Балканската война.



Манифест на цар Фердинанд за оповестяване на Балканската война е от 5 октомври 1912 година.

В деня на оповестяване на войната животът продължава да тече, само че по улиците хората непрестанно се спираха да прочетат залепените огромни бели плакати с Царския герб: Изправен лъв с два други от страните му, държащи трикольорното - бяло, зелено и алено знаме. Знаме, което на този ден е обърнато назад.



Текстът на манифеста:

По време на царстването ми отпреди 25 години постоянно съм търсил посредством мирни старания културата, напредъка щастието и славата на България и точно в тази тенденция бих желал тя да крачи праволинейно. Провидението обаче отсъди иначе. Дошъл е моментът, когато българският народ би трябвало да се откаже от мирното благополучие и да прибегне до оръжието за решаването на един огромен проблем. Оттатък Рила и Родопите нашите братя по кръв и вяра до ден сегашен, тридесет и пет години след Освобождението ни, нямаха щастието да се снабдят със удовлетворителен човешки живот. Всички старания за реализиране на тази цел както от страна на Великите сили, по този начин и от другите български държавни управления не съумяха да основат условия, позволяващи на християните да се радват на приетите на всички човешки същества права и свободи.

Сълзите на балканския плебей, стенанията на милиони християни не можеха да те развълнуват сърцата ни, техни родственици със същата религия, длъжници за свободата си и мирния си живот на огромната християнска освободителка. И българската нация си спомня за пророческите думи на Царя Освободител. „ Свещеното дело би трябвало да бъде приключено ”.

Нашето миролюбие е изчерпано. За да помогнем на християнското население в Турция, не ни остава друго средство с изключение на оръжията. Виждаме, че няма различен метод да осигурим живота и имуществото му. Анархията в турските провинции заплашва дори нашия живот. След кланетата в Истиб (Щип) и Кочани, вместо да въздаде правораздаване и задоволство на потърпевшите, както ние изисквахме, турското държавно управление заповяда готовност на въоръжените си сили.

Нашето самообладание бе подложено на тежко тестване. Хуманните усеща на християните постановат свещения дълг да оказват помощ на застрашените от заличаване братя. Честта и достолепието на България изискват изрично да бъдат свикани под знамената националните синове, подготвени да бранят Родината. Нашето дело е заслужено, велико и свещено.

С очакване в Бог и религия в покровителството и поддръжката Му оповестявам на нацията, че войната за човешки права на християните в Турция е оповестена. Заповядвам на храбрата българска войска да настъпи в турска територия.

Със същата цел един до друг с нас ще се борят против общия зложелател армиите на съюзените с България балкански страни: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тази битка на Кръста с Полумесеца, на свободата против тиранията ще имаме поддръжката на всички, на които са скъпи справедливостта и напредъкът.

Нека окриленият от тези благосклонности смел български боец си спомня за героичните каузи на бащите и дедите, както и за храбростта на съветските войни освободители, и дано лети от победа към победа.

Напред! Бог е с нас!„