Навън зимата е сериозна – студена, тиха и бяла. В

Навън зимата е сериозна – студена, тиха и бяла. В България неделите през януари като че ли ни канят не на открито, а във вътрешността – към дома, мислите и дребните неща, за които през седмицата все не остава време.

Ето каква би трябвало да е една спокойна зимна сутрин в неделя, без бързане и без вести:

Бавната заран е разкош. Неделята няма тревога. Има чай, кафе, отворен прозорец за минута леден въздух и тишина. Дори 15 минути без телефон са задоволителни, с цел да стартира денят по-добре.

Топлината не е единствено в градусите. Свещ, мека светлина, одеяло. Зимният уют не изисква изпитание – единствено внимание. Домът през зимата е леговище, не витрина.

Неделята обича книга. Не с цел да „ наваксваш “, а с цел да се изгубиш. Няколко страници са изцяло задоволителни. Книгата е най-тихият метод да си дадеш отмора.

Време за мудна храна. Супа, печена тиква, самун вкъщи. Неделята е денят, в който храната не бърза – и тъкмо по тази причина е вкусна.

Поглед на открито, мир вътре. Снегът на открито не желае деяние. Иска наблюдаване. Зимата учи на пауза – рядко, само че ценено умеене.

Неделята не би трябвало да е продуктивна. Тя би трябвало да е тиха. Нека зимната неделя бъде дом, покой и малко повече грижа за себе си.