Вицепремиерът Атанас Пеканов: Науката трябва да заема по-централно място в обществото ни
„ Науката би трябвало да заема все по-централно място в нашето общество, да бъде мотор на измененията, на софтуерния ни напредък и на стремежа ни към нови достижения “. Това съобщи вицепремиерът по ръководство на европейските средства по време на гала по първа копка на нов лабораторен комплекс в кампус „ Гео Милев “, оповестиха от държавната пресслужба.
Проектът “Национален център по мехатроника и чисти технологии ” се финансира по Оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ 2014-2020 година и е на стойност близо 70 млн. лв.. Целта е създаване на резистентен и съвременен народен Център за върхови достижения по мехатроника и чисти технологии.
„ Подобни планове сочат посоката, в която би трябвало да се развива българската просвета, с цел да се трансформира тя в такава, каквато би трябвало да бъде - съвременна, интердисциплинарна, отворена към динамичността на обществено-икономическото развиване на страната и света “, разяснява преди първата копка вицепремиерът Пеканов.
„ Науката е свещ в тъмнината, както написа Карл Сейгън в едноименната си книга. Към нея гледаме, с цел да намерим решения в моменти на компликации и провокации, само че и с цел да запазим вярата и вярата си в развиването на нашите общества и стопански системи “, добави той.
" Българските научни достижения постоянно са имали своето значимо място в европейското и международно научно пространство, а нашите учени са участвали като пълноценни сътрудници в редица европейски и международни научноизследователски планове ", уточни Пеканов и добави, че все пак имаме още работа в тази посока, тъй че българската просвета да способства повече за устойчивото икономическо и публично развиване на страната и Европа.
“За задачата се нуждаем от целенасочена държавна политика за поощряване на партньорството сред бизнеса и науката, както и увеличение на каузи на обществените вложения в нововъведения. Те са високорискова активност и намесата на страната е основна за стимулиране на тяхното развиване “, съобщи той.
разгласи, че в идните няколко години пред страната ни ще стоят доста благоприятни условия в тази посока. Ще имаме опция да се възползваме от сериозен дял средства за научни проучвания и нововъведения, както от Плана за възобновяване и резистентност (средствата по съставен елемент Иновативна България възлизат на €1,75 млрд.), по този начин и Европейските фондове при споделено ръководство (ресурсът е Евро 1,57 млрд.). " Те би трябвало да вървят ръка за ръка с ясна държавна политика и извеждане на науката и научните проучвания като главен приоритет пред обществото ни през идващите години ", изясни вицепремиерът.
В рамките на плана бъдат обособени три научни проучвателен кампуси, екипирани с съвременна научна инсталация, позволяваща провеждането на висококачесствени научни проучвания в региона " Мехатроника и чисти технологии ". Сред другите цели са осъществяване на актуален дълготраен теоретичен проект в региона, основан на компетентността на партньорските организации и съгласуван с потребностите на българската индустрия; поддържане на висококвалифициран теоретичен състав; основаване на условия за ефикасен трансфер на технологии.
Кампус „ Гео Милев “ е един от трите комплекса, съставящи Центъра за върхови достижения по мехатроника и чисти технологии. Кампус „ Студентски град “ (един от другите 2 планувани кампуси) е към този момент приключен и извършва заложените научни задания. На заключителен стадий е и построяването на учредената постройка на кампус „ Лозенец “, като се чака същата да получи позволение за прилагане в околните седмици. Последният от трите кампуси - кампус „ Гео Милев “ се стои от близо 30 лаборатории, ситуирани в реконструираната постройка на блок 29, Централната лаборатория по приложна физика (ЦЛПФ) в гр. Пловдив и Институтите на Българска академия на науките, сътрудници по плана. Инвестицията за главната постройка на кампуса (блок 29) е на стойност малко над 5 милиона лв.. В допълнение към нея са налице към този момент функциониращи осъвременени лаборатории в част от Институтите на Българска академия на науките и построена „ чиста стая “ в ЦЛПФ – гр. Пловдив.
В резултат на научната работа по плана все още са осъществени над 300 научни изявления, 10 поръчки за патенти и потребни модели, от които 4 към този момент регистрирани. Назначени са и 7 млади учени за работа по работните пакети на центъра, както и 1 задграничен академик.
Проектът “Национален център по мехатроника и чисти технологии ” се финансира по Оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ 2014-2020 година и е на стойност близо 70 млн. лв.. Целта е създаване на резистентен и съвременен народен Център за върхови достижения по мехатроника и чисти технологии.
„ Подобни планове сочат посоката, в която би трябвало да се развива българската просвета, с цел да се трансформира тя в такава, каквато би трябвало да бъде - съвременна, интердисциплинарна, отворена към динамичността на обществено-икономическото развиване на страната и света “, разяснява преди първата копка вицепремиерът Пеканов.
„ Науката е свещ в тъмнината, както написа Карл Сейгън в едноименната си книга. Към нея гледаме, с цел да намерим решения в моменти на компликации и провокации, само че и с цел да запазим вярата и вярата си в развиването на нашите общества и стопански системи “, добави той.
" Българските научни достижения постоянно са имали своето значимо място в европейското и международно научно пространство, а нашите учени са участвали като пълноценни сътрудници в редица европейски и международни научноизследователски планове ", уточни Пеканов и добави, че все пак имаме още работа в тази посока, тъй че българската просвета да способства повече за устойчивото икономическо и публично развиване на страната и Европа.
“За задачата се нуждаем от целенасочена държавна политика за поощряване на партньорството сред бизнеса и науката, както и увеличение на каузи на обществените вложения в нововъведения. Те са високорискова активност и намесата на страната е основна за стимулиране на тяхното развиване “, съобщи той.
разгласи, че в идните няколко години пред страната ни ще стоят доста благоприятни условия в тази посока. Ще имаме опция да се възползваме от сериозен дял средства за научни проучвания и нововъведения, както от Плана за възобновяване и резистентност (средствата по съставен елемент Иновативна България възлизат на €1,75 млрд.), по този начин и Европейските фондове при споделено ръководство (ресурсът е Евро 1,57 млрд.). " Те би трябвало да вървят ръка за ръка с ясна държавна политика и извеждане на науката и научните проучвания като главен приоритет пред обществото ни през идващите години ", изясни вицепремиерът.
В рамките на плана бъдат обособени три научни проучвателен кампуси, екипирани с съвременна научна инсталация, позволяваща провеждането на висококачесствени научни проучвания в региона " Мехатроника и чисти технологии ". Сред другите цели са осъществяване на актуален дълготраен теоретичен проект в региона, основан на компетентността на партньорските организации и съгласуван с потребностите на българската индустрия; поддържане на висококвалифициран теоретичен състав; основаване на условия за ефикасен трансфер на технологии.
Кампус „ Гео Милев “ е един от трите комплекса, съставящи Центъра за върхови достижения по мехатроника и чисти технологии. Кампус „ Студентски град “ (един от другите 2 планувани кампуси) е към този момент приключен и извършва заложените научни задания. На заключителен стадий е и построяването на учредената постройка на кампус „ Лозенец “, като се чака същата да получи позволение за прилагане в околните седмици. Последният от трите кампуси - кампус „ Гео Милев “ се стои от близо 30 лаборатории, ситуирани в реконструираната постройка на блок 29, Централната лаборатория по приложна физика (ЦЛПФ) в гр. Пловдив и Институтите на Българска академия на науките, сътрудници по плана. Инвестицията за главната постройка на кампуса (блок 29) е на стойност малко над 5 милиона лв.. В допълнение към нея са налице към този момент функциониращи осъвременени лаборатории в част от Институтите на Българска академия на науките и построена „ чиста стая “ в ЦЛПФ – гр. Пловдив.
В резултат на научната работа по плана все още са осъществени над 300 научни изявления, 10 поръчки за патенти и потребни модели, от които 4 към този момент регистрирани. Назначени са и 7 млади учени за работа по работните пакети на центъра, както и 1 задграничен академик.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ