Българската хуманитаристика не е част от световната
Науката е наднационална. Това изключително се отнася за фундаменталните и насочено-фундаменталните проучвания, каквито се правят в институтите на Българска академия на науките и катедрите на изследователските университети. Основна уязвимост на българската просвета е че огромна част от научните изявления попадат в категорията " маргинални " - оставащи отвън международните реферативни показатели на импактните изявления. Такива изявления остават незабелязани на интернационалната научна сцена. Една част от тях оповестяват единствено приложни резултати с районно значение. Друга, за жалост, основна част не имат нужния, характеризиращ се с оригиналност, принос, с цел да бъдат признати от индексирани списания. Те внасят " звук " в международния научноинформационен поток и служат единствено за кариерно израстване.
30% за естествените науки против 5% за филантропичните
Данните демонстрират, че приблизително към една трета от изявленията в естествените науки на учените от Българска академия на науките и СУ излизат в индексирани списания с импакт фактор. Забелязва се повишаване на този дял в последните години. Частта на изявленията в филантропичните и публични науки на учените от тези институции, оповестени в интернационалните издания с импакт фактор, обаче, не надминава 5%.
Независимо че в множеството области на филантропичните и публични науки се организират научно-приложни проучвания от народен интерес, чието издание на български е целесъобразно, този дял е ненормално невисок. Има съществени учредения да се твърди, че в тези области не са разрушени идеологическите бариери от времето на тоталитаризма, а също и че учените в тези области включват несъдържаща научна оригиналност журналистика като научна продукция. Забелязва се забавно събитие – разгласява се по настоящи тематики, застъпени в реномираните международни списания, само че на български в локално издание. Получава се редом и постоянно друго дискутиране и оценка на сходни въпроси - на авангардната международна научна сцена и на национална почва. В някои области (например. историята, етнологията) у нас се е наложило характерно схващане и оценяване, различаващи се от тези във върховите интернационално достигнати достижения. Все още е видим блян за служене на идеология, политика, държавен уред, а не на научната истина и хуманността.
Цитируемостта на български създатели е доста ниска
Цитируемостта в другите области на публичните и филантропичните науки е друга, само че като цяло за българските създатели тя е доста ниска – междинният брой цитати, които събира една публикация от тези области за десетгодишен интервал, е 1.8 – доста по-малко от цитируемостта на създатели от страни като Гърция и Унгария да вземем за пример. Цитируемостта на изявленията в филантропичните и публични науки поначало е относително ниска поради характерните особености на областите (приложна устременост, районни проблеми), само че в тази ситуация причина е и че доста изявления на български създатели по фундаментални въпроси не се оферират (не се приемат) в интернационалните импактни издания.
Много от монографиите са " самиздат " за другари
В публичните и филантропични науки научните резултати в огромна степен са плод на систематични разбори и се оповестяват в монографии, а не в списания. Едва в последните години монографиите се обгръщат от международните индексиращи бази данни, само че издателствата на научни монографии не са по този начин строго ранкирани по теоретичен импакт, както списанията. Въпреки това, в изследователските университети и центрове в развитите страни съществува съзнателен блян монографиите да се издават в избрани реномирани издателства осигуряващи умело рецензиране (по предписание на англйски). Освен това, за импакта на една монография се съди освен по броя на цитирания, само че и по мнения в списания от региона, излезли в първите две години след издаването й. Разпространено е схващането, че в случай че една монография не получи най-малко два отзива в съответната периодическа литература, тя е тъкмо толкоз маргинална, колкото една публикация оповестена в списание без никакъв импакт фактор (ранг).
За страдание, българските учени-хуманитаристи от Българска академия на науките и университетите не познават и не зачитат сходно предписание. Преди всичко, за разлика от учените от естествените науки, доста рядко тяхна монография излиза в реномирано задгранично издателство на непознат (английски) език. Нещо повече – извънредно доста монографии на тези учени излизат в дребни, неспециализирани издателства след подозрително (или без) рецензиране или пък като " самиздат " единствено възоснова на решение на съответния теоретичен (катедрен) съвет. Излизат доста повече монографии, в сравнение с е потенциалът на издателствата на Българска академия на науките и СУ, макар че последните действат без финансова доходност. Особено особено е издаването на монографии от институтите на Българска академия на науките. Тези институти не би трябвало да се занимават с книгоиздаване заради мъчно обезпечаване на обективно рецензиране и отклонение на средства с друго предопределение.
С една дума – при оценката на творчеството на българските учени от публичните и филантропичните науки не се обръща нужното внимание и не се прави значителната разлика къде е обявата – в какво списание, с какъв импакт при списанията и дали е известно и реномирано издателството – за монографии. В доклади, рецензии и CV-та се регистрира броят на " монографиите’, без да се държи сметка за същността им, къде и по какъв начин са издадени, в авторските описи на изявления постоянно се срещат библиографски неиздържано показани книги, които даже мъчно могат да бъдат открити.
Публикации се издават без рецензиране, с цел да красят CV-тата на учените
Само хуманитаристите от Българска академия на науките (от 8-те института в направление ‘Културно-историческо завещание и национална идентичност’ и 4-те института в направление ‘Човек и общество’) издават годишно сред 100 и 150 " монографии ". Избирам напълно случайно един институт – Института за проучване на популацията и индивида, който има два департамента – ‘Демография’ и ‘Психология’ - и влизам в уеб страницата му. Мисията на този институт допуска повече научно-приложни проучвания, изключително в региона на демографията, където проучванията са ориентирани към българското население. На уеб страницата са показани 23 издания, излезли през последните 5-6 години, които би трябвало да илюстрират монографичната продукция на института. Всички са издадени в България, на български език. Само към половината са издадени от Издателството на Българска академия на науките или от относително профилирани издателства. Наред с тях са посочени книги, издадени от " Емайви Консулт " ООД (компания за търговски, финансови и консултански услуги), " Колбис " АД (компания, занимаваща се с търговия с компютри, копирни машини, аксесоари и консумативи), " РА Очи " ЕООД (рекламна агенция), " Булвест Принт " (печатница). Това са типични образци за " самиздат ", при които не се знае дали е имало някакво рецензиране и кой е заплатил изданията. Такива, издадени в най-малък тираж " монографии ", евентуално раздадени на сътрудници и другари и прочетени от не повече от 3-4 души, способстват ли за демографията и логиката на психиката? А те красят CV-то освен на обособени учени, а на цялостен институт.
Отчитайки характера на провежданите проучвания и събитието, че в България няма интернационално индексирани списания с импакт фактор/ранг в региона на демографията и логиката на психиката, обикновено би било най-малко половината изявления в региона на логиката на психиката и най-малко една трета от тези в демографията да излизат в задгранични импактни списания. Преглед на показаните изявления на професори от института демонстрират надалеч по-различна картина – наред със публикации в ‘Bulgarian Journal of Psychology’, позволяващо издание на британски език, и в едва реферираните списания като " Психологични проучвания ", " Сциологически проблеми " и " Население ", доминират публикации, включени в сборници от конференции и други сходни.
Хуманитаристите в Българска академия на науките като дял са прекомерно доста
Учените от филантропичните и публичните науки в Българска академия на науките съставляват близо една четвърт от всички учени в академията. Този дял е прекомерно огромен за народен проучвателен център, какъвто е Българска академия на науките, и в който по презумция би трябвало да бъдат застъпени най-вече естествените науки. Обществените и филантропичните науки са необятно застъпени в университетите. Държавата към този момент няма потребност от политическо обслужване. Обществените и филантропичните науки би трябвало да бъдат съсредоточени основно в университетите и би трябвало да служат на първо място на самата просвета – на научната истина и хуманността.
Българските учени от публичните и филантропични науки са доста едва показани на интернационалната сцена на фундаментални и насочено-фундаментални проучвания освен в съпоставяне със своите сътрудници от естествените науки, само че и съгласно техния количествен дял и тежест измежду всички български учени.
Българските проучвания в публичните и филантропичните науки се отличават и с някои съдържателни особености, които не ги вършат органична част от международната хуманитаристика. Под бремето на тоталитарното идеологическо завещание българските публични и филантропични науки виждат задачата си повече в служене на държавата/политиката, в сравнение с науката, учените не вършат прекомерно разлика сред журналистика и изследователско творчество, в някои области някои категории като да вземем за пример " национална еднаквост ", " национална история " се трактоват по по-друг метод, несъответстващо на последните постижения на международната хуманитаристика. Не може и не би трябвало да живеем в обособен свят, българските публични и филантропични науки би трябвало да влязат в крайник със международните.
*Авторът е лекар на химическите науки, някогашен Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, създател и модератор на уеб страницата ‘bulgarianscienceproblems’.
30% за естествените науки против 5% за филантропичните
Данните демонстрират, че приблизително към една трета от изявленията в естествените науки на учените от Българска академия на науките и СУ излизат в индексирани списания с импакт фактор. Забелязва се повишаване на този дял в последните години. Частта на изявленията в филантропичните и публични науки на учените от тези институции, оповестени в интернационалните издания с импакт фактор, обаче, не надминава 5%.
Независимо че в множеството области на филантропичните и публични науки се организират научно-приложни проучвания от народен интерес, чието издание на български е целесъобразно, този дял е ненормално невисок. Има съществени учредения да се твърди, че в тези области не са разрушени идеологическите бариери от времето на тоталитаризма, а също и че учените в тези области включват несъдържаща научна оригиналност журналистика като научна продукция. Забелязва се забавно събитие – разгласява се по настоящи тематики, застъпени в реномираните международни списания, само че на български в локално издание. Получава се редом и постоянно друго дискутиране и оценка на сходни въпроси - на авангардната международна научна сцена и на национална почва. В някои области (например. историята, етнологията) у нас се е наложило характерно схващане и оценяване, различаващи се от тези във върховите интернационално достигнати достижения. Все още е видим блян за служене на идеология, политика, държавен уред, а не на научната истина и хуманността.
Цитируемостта на български създатели е доста ниска
Цитируемостта в другите области на публичните и филантропичните науки е друга, само че като цяло за българските създатели тя е доста ниска – междинният брой цитати, които събира една публикация от тези области за десетгодишен интервал, е 1.8 – доста по-малко от цитируемостта на създатели от страни като Гърция и Унгария да вземем за пример. Цитируемостта на изявленията в филантропичните и публични науки поначало е относително ниска поради характерните особености на областите (приложна устременост, районни проблеми), само че в тази ситуация причина е и че доста изявления на български създатели по фундаментални въпроси не се оферират (не се приемат) в интернационалните импактни издания.
Много от монографиите са " самиздат " за другари
В публичните и филантропични науки научните резултати в огромна степен са плод на систематични разбори и се оповестяват в монографии, а не в списания. Едва в последните години монографиите се обгръщат от международните индексиращи бази данни, само че издателствата на научни монографии не са по този начин строго ранкирани по теоретичен импакт, както списанията. Въпреки това, в изследователските университети и центрове в развитите страни съществува съзнателен блян монографиите да се издават в избрани реномирани издателства осигуряващи умело рецензиране (по предписание на англйски). Освен това, за импакта на една монография се съди освен по броя на цитирания, само че и по мнения в списания от региона, излезли в първите две години след издаването й. Разпространено е схващането, че в случай че една монография не получи най-малко два отзива в съответната периодическа литература, тя е тъкмо толкоз маргинална, колкото една публикация оповестена в списание без никакъв импакт фактор (ранг).
За страдание, българските учени-хуманитаристи от Българска академия на науките и университетите не познават и не зачитат сходно предписание. Преди всичко, за разлика от учените от естествените науки, доста рядко тяхна монография излиза в реномирано задгранично издателство на непознат (английски) език. Нещо повече – извънредно доста монографии на тези учени излизат в дребни, неспециализирани издателства след подозрително (или без) рецензиране или пък като " самиздат " единствено възоснова на решение на съответния теоретичен (катедрен) съвет. Излизат доста повече монографии, в сравнение с е потенциалът на издателствата на Българска академия на науките и СУ, макар че последните действат без финансова доходност. Особено особено е издаването на монографии от институтите на Българска академия на науките. Тези институти не би трябвало да се занимават с книгоиздаване заради мъчно обезпечаване на обективно рецензиране и отклонение на средства с друго предопределение.
С една дума – при оценката на творчеството на българските учени от публичните и филантропичните науки не се обръща нужното внимание и не се прави значителната разлика къде е обявата – в какво списание, с какъв импакт при списанията и дали е известно и реномирано издателството – за монографии. В доклади, рецензии и CV-та се регистрира броят на " монографиите’, без да се държи сметка за същността им, къде и по какъв начин са издадени, в авторските описи на изявления постоянно се срещат библиографски неиздържано показани книги, които даже мъчно могат да бъдат открити.
Публикации се издават без рецензиране, с цел да красят CV-тата на учените
Само хуманитаристите от Българска академия на науките (от 8-те института в направление ‘Културно-историческо завещание и национална идентичност’ и 4-те института в направление ‘Човек и общество’) издават годишно сред 100 и 150 " монографии ". Избирам напълно случайно един институт – Института за проучване на популацията и индивида, който има два департамента – ‘Демография’ и ‘Психология’ - и влизам в уеб страницата му. Мисията на този институт допуска повече научно-приложни проучвания, изключително в региона на демографията, където проучванията са ориентирани към българското население. На уеб страницата са показани 23 издания, излезли през последните 5-6 години, които би трябвало да илюстрират монографичната продукция на института. Всички са издадени в България, на български език. Само към половината са издадени от Издателството на Българска академия на науките или от относително профилирани издателства. Наред с тях са посочени книги, издадени от " Емайви Консулт " ООД (компания за търговски, финансови и консултански услуги), " Колбис " АД (компания, занимаваща се с търговия с компютри, копирни машини, аксесоари и консумативи), " РА Очи " ЕООД (рекламна агенция), " Булвест Принт " (печатница). Това са типични образци за " самиздат ", при които не се знае дали е имало някакво рецензиране и кой е заплатил изданията. Такива, издадени в най-малък тираж " монографии ", евентуално раздадени на сътрудници и другари и прочетени от не повече от 3-4 души, способстват ли за демографията и логиката на психиката? А те красят CV-то освен на обособени учени, а на цялостен институт.
Отчитайки характера на провежданите проучвания и събитието, че в България няма интернационално индексирани списания с импакт фактор/ранг в региона на демографията и логиката на психиката, обикновено би било най-малко половината изявления в региона на логиката на психиката и най-малко една трета от тези в демографията да излизат в задгранични импактни списания. Преглед на показаните изявления на професори от института демонстрират надалеч по-различна картина – наред със публикации в ‘Bulgarian Journal of Psychology’, позволяващо издание на британски език, и в едва реферираните списания като " Психологични проучвания ", " Сциологически проблеми " и " Население ", доминират публикации, включени в сборници от конференции и други сходни.
Хуманитаристите в Българска академия на науките като дял са прекомерно доста
Учените от филантропичните и публичните науки в Българска академия на науките съставляват близо една четвърт от всички учени в академията. Този дял е прекомерно огромен за народен проучвателен център, какъвто е Българска академия на науките, и в който по презумция би трябвало да бъдат застъпени най-вече естествените науки. Обществените и филантропичните науки са необятно застъпени в университетите. Държавата към този момент няма потребност от политическо обслужване. Обществените и филантропичните науки би трябвало да бъдат съсредоточени основно в университетите и би трябвало да служат на първо място на самата просвета – на научната истина и хуманността.
Българските учени от публичните и филантропични науки са доста едва показани на интернационалната сцена на фундаментални и насочено-фундаментални проучвания освен в съпоставяне със своите сътрудници от естествените науки, само че и съгласно техния количествен дял и тежест измежду всички български учени.
Българските проучвания в публичните и филантропичните науки се отличават и с някои съдържателни особености, които не ги вършат органична част от международната хуманитаристика. Под бремето на тоталитарното идеологическо завещание българските публични и филантропични науки виждат задачата си повече в служене на държавата/политиката, в сравнение с науката, учените не вършат прекомерно разлика сред журналистика и изследователско творчество, в някои области някои категории като да вземем за пример " национална еднаквост ", " национална история " се трактоват по по-друг метод, несъответстващо на последните постижения на международната хуманитаристика. Не може и не би трябвало да живеем в обособен свят, българските публични и филантропични науки би трябвало да влязат в крайник със международните.
*Авторът е лекар на химическите науки, някогашен Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, създател и модератор на уеб страницата ‘bulgarianscienceproblems’.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ