7 наистина луди учени
Науката е благородна активност, чиято задача е да усъвършенства живота на хората и да уголемява знанията ни за света към нас. Освен в случай че не приказваме за един от тези луди учени, които са се посветили на малко по-различни занимания.
Владимир Демиков
През 1954 година руският академик Владимир Демиков показва на света своя шедьовър - куче с две глави. Към тялото на стара немска овчарка е пришита главата на малко кученце. Въпреки че действително не може да се храни, втората глава се пробва да пие мляко от паничка, без значение че течността безусловно изпада изпод заради неналичието на вярна хранителна система. Разбира се, двете животни умрели скоро по-късно вследствие на тази несъответственост, само че това не спряло Семиков да сътвори още 19 сходни чудовища през идващите 15 години.
Стъбинс Фирт
През XIX век един млад мъж, който се обучавал за лекар във Филаделфия, основал догатката, че жълтата тресчица в действителност не е заразна болест. За да потвърди правотата си, Стъбинс Фирт направил редица проби със себе си. Първо изсипал сместа, повърната от инфектиран от заболяването човек, върху открити рани, а по-късно напряко я изпил за потрес на всички присъстващи. Интересното е, че Фирт в действителност не се разболял, само че не тъй като жълтата тресчица не е заразна, а тъй като инфекцията се предава при непосредствено влизане в кръвта като при захапване от комар.
Йозеф Менгеле
В Аущвиц Менгеле бързо си спечелил славата на " Ангелът на гибелта " поради опитите, които провеждал с нещастните пандизчии в лагера. Той бил изключително заинтересован от близнаците - по този начин да вземем за пример един път зашил две дребни деца, с цел да сътвори еднояйчни близнаци. След гибелта на децата, телата им били разчленени и подложени на деликатен разбор. Тежки хирургически интервенции се правели без анестезия и един път Менгеле даже извадил по този метод сърце.
Йохан Конрад Дипел
Йохан Конрад Дипел бил роден в замъка Франкенщайн край Дармщад през 1673 година Според мнозина той бил вдъхновението на Мери Шели за нейния разказ " Франкенщайн " и въпреки че това изказване към момента се оспорва, няма подозрение, че Дипел принадлежи към категорията на лудите учени. След като учил богословие и алхимия, той почнал да основава животинско масло от кости, кръв и други скотски органи. известно като Маслото на Дипел, то се смятало за еквивалент на елексира на живота на алхимиците. Дипел варял разнообразни анатомични елементи и ги слагал в буркани, а един път даже се опитал да трансферира душата на един мъртвец в различен - развой, за който употребявал фуния, маркуч и доста лубрикант.
Джовани Алдини
Джовани бил племенник на известния Луиджи Галвани, който остава прочут с приноса си към електричеството. Докато чичо му опитал с токови талази върху жаби, младият Джовани приел нещата още по-навътре и почнал да прави това с човешки трупове. Един от тях принадлежал на някой си Джордж Фостър, обесен за ликвидиране. Пред смаяните погледи на публиката, Алдини сложил проводник в ректума на натрупа и още няколко на други места по тялото и лицето. При стартирането на тока целият мъртвец се разтресъл невъобразимо, лицето се сгърчило в ужасяващи гримаси, а едното око изпаднало. Присъстващите се уплашили, че Фостър може да се съживи, а един от публиката с по-слабо сърце даже получил инфаркт и скоро по-късно умрял.
Николай Минович
Екзекуцията посредством обесване се е практикувала от хиляди години. Някои хора били мощно впечатлени от сходен акт, тъй като има доста променливи, които въздействат на протичащото се на човешкото тяло по време на този развой. Николай Миновичи е румънски академик, който е следил и анализирал към 200 обесвания, само че все пак е имал възприятието, че към момента му липсват основни данни. Всеки случай, който е анализирал, е завършвал със гибел на следения обект, което значи, че е нямало метод да получи информация от първо лице. Стигнал до извода, че с цел да получи скъпа информация, той е трябвало да се обеси.
В продължение на 2 седмици Миновичи и сътрудници са се бесили неведнъж, с цел да схванат какво е чувството. А какви са изненадващите резултати? Ами боляло… И то много. Нито един от откривателите не могъл да понесе болката за повече от няколко секунди.
Джовани Батиста
През 1878 година Джовани Батиста Граси е направил аутопсия, когато забелязал, че дебелото черво е цялостно с яйца на тения (плоски червеи). По това време не е било изцяло ясно по какъв начин става самото възпаление с тения, та лекарят решил да опитва със себе си. След като се изследвал и бил сигурен, че не е възпален, той изял 100 от яйцата (които се намирали във фекалната маса на мъртвец), с цел да види дали инфекцията се предизвиква посредством усвояване.
Месец по-късно Граси почнал да демонстрира признаци на зараза с тения, което било доказателство за хипотезата му. След като се изчистил от червеите, други негови сътрудници паразитолози последвали образеца му. Все повече лекари се надпреварвали, кой ще погълне повече яйца и кой ще си отгледа повече зрели червейчета в себе си… Това траяло много години, до момента в който всички разбрали, че това бил един ужасяващ проект. Последен сходен случай е от 1984 година, когато академик погълнал яйце, взето от мозък на погубен елен…
