Древни черупки разкриват точно колко по-къси са били денонощията преди 70 милиона години
nauka.offnews.bgЗемята се е въртяла по-бързо в края на епохата на динозаврите, в сравнение с през днешния ден, завъртайки се към оста си 372 пъти годишно, в съпоставяне със сегашните 365, съгласно ново изследване на черупките на изкопаеми мекотели от късната Креда. Това значи, че едно денонощие е продължавало единствено 23 часа и половина, съгласно ново изследване.
От своя страна тази информация може да помогне на учените да дефинират по какъв начин се е образувала Луната и скоростта, с която тя бавно се е отдалечавала от нашата планета.
Екипът употребява получил фосил на Torreites sanchezi. Древното мекотело от изчезнала и доста разнообразна група, известна като миди рудисти, пораства бързо като оставя ежедневни растежни пръстени.
В новото проучване, оповестено в списание Paleoceanography and Paleoclimatology, откривателите употребяват разнообразни техники за разбор, в това число масспектрометрия, микроскопия, постоянен изотопен разбор и микро рентгенова флуоресценция. Те изрязват с лазер проби от черупките и по този начин съумяват да преброят растежните пръстени доста тъкмо.
Растежните пръстени разрешиха на откривателите да дефинират броя на дните в една година и по-точно да изчислят продължителността на едно денонощие преди 70 милиона години.
Новото изследване открива и потвърждаващи доказателства, че мекотелите са имали фотосинтезиращи симбионти и може би са изграждали рифове в мащаба на актуалните корали.
Високата разграничителна дарба, получена в новото изследване, съчетана с бързия ритъм на напредък на античните двучерупчести, разкри невиждани детайлности за това по какъв начин е живяло съществото и условия, в които е обитавало с акуратност до часове.
„ Имаме към четири до пет точки от данни дневно и това е нещо, което съвсем в никакъв случай не се случва при изучзаването на геоложката история. По принцип можем да изследваме едно денонощие преди 70 милиона години. Това е много необикновено “, споделя Нилс де Винтер (Niels de Winter), изчерпателен геохимик в Vrije Universiteit в Брюксел и водещ създател на новото проучване.
Дневните и сезонните пластове се виждат в напречното сечение през образеца на мидата Torreites sanchezi, оценена в новото изследване. Червеният панел акцентира добре непокътнати елементи от черупката. Вложките демонстрират микроскопични изображения на дневните ламели, които са групирани в по-големи групи, евентуално свързани с приливните цикли на 14/28 дни.
Химическият разбор на черупката разкри, че океаните са били доста по-топли преди 70 милиона години. Мидата е обитавала води, които през лятото доближават температури от 40 градуса по Целзий и 30 градуса по Целзий през зимата.
Черупката демонстрира и сезонна колебливост - да вземем за пример при актуалните миди пластовете, нараснали през зимата, са по-тъмни. Подобна сезонна колебливост разрешава на учените да дефинират годишните времеви диапазони в границите на линейните шарки, следени в черупката.
Екипът употребява този аспект, с цел да пресметна продължителността на денонощието, когато са живели мекотелите. Изследователите дефинират, че вкаменената мида T. sanchezi е живяла девет години. След това преброяват пръстените за всяка година, както образно, по този начин и химически. И получават 372 пръстена годишно, вместо 365.
Знаем, че продължителността на една година се трансформира с смяната на орбитата на Земята. Това значи, че продължителността на едно денонощие - избрана от скоростта на въртене на Земята - би трябвало да се е трансформирала, удължавайки се от този момент от 23.5 до 24 часа.
Това, че въртенето на Земята се забавя, в действителност е добре открито от дълго време и е обвързвано несъмнено с Луната, тъй като забавянето на въртенето на Земята е породено от триенето от приливите и отливите на Земята - явление причинено от гравитационното привличане на Луната, което кара океаните леко да се издуват. Въртенето на Земята обаче изкривява издутината малко преди ситуацията на Луната в орбита към планетата. Това основава въртяща мощ сред двете тела, която форсира Луната, карайки я последователно да се отдалечава от Земята.
В момента Луната се отдалечава от Земята със скорост около 3,82 сантиметра годишно, това е несъмнено от прецизни измервания, които употребяват лазери, отразяващи се от маркери, поставени от астронавтите по време на задачите Аполо.
Но учените заключават, че Луната не би могла да се отдалечава с тази скорост през цялата си история, тъй като екстраполирането линейно обратно във времето би сложило Луната вътре в Земята единствено преди 1,4 милиарда години. Учените знаят от други доказателства, че Луната е била към Земята доста по-дълго, най-вероятно се образува в резултат на огромен конфликт при започване на историята на нашата планета преди повече от 4,5 милиарда години. Така скоростта на отдръпване на Луната се трансформира с течение на времето и някаква информация от предишното като продължителността на годината в живота на тази антична мида, оказва помощ на откривателите да реконструират историята и модела на образуването на Луната.
Намирането на повече геоложки записи, които да ни разрешат да изчислим продължителността на дните в разнообразни моменти от историята на Земята, би ни помогнало да начертаем по-точно ускорението на Луната.
Тъй като в историята на Луната 70 милиона години са момент във времето, де Винтер и неговите сътрудници се надяват да приложат новия си способ върху по-стари вкаменелости и да съберат информация още по-дълбоко във времето.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа 
От своя страна тази информация може да помогне на учените да дефинират по какъв начин се е образувала Луната и скоростта, с която тя бавно се е отдалечавала от нашата планета.
Екипът употребява получил фосил на Torreites sanchezi. Древното мекотело от изчезнала и доста разнообразна група, известна като миди рудисти, пораства бързо като оставя ежедневни растежни пръстени.
В новото проучване, оповестено в списание Paleoceanography and Paleoclimatology, откривателите употребяват разнообразни техники за разбор, в това число масспектрометрия, микроскопия, постоянен изотопен разбор и микро рентгенова флуоресценция. Те изрязват с лазер проби от черупките и по този начин съумяват да преброят растежните пръстени доста тъкмо.
Растежните пръстени разрешиха на откривателите да дефинират броя на дните в една година и по-точно да изчислят продължителността на едно денонощие преди 70 милиона години.
Новото изследване открива и потвърждаващи доказателства, че мекотелите са имали фотосинтезиращи симбионти и може би са изграждали рифове в мащаба на актуалните корали.
Високата разграничителна дарба, получена в новото изследване, съчетана с бързия ритъм на напредък на античните двучерупчести, разкри невиждани детайлности за това по какъв начин е живяло съществото и условия, в които е обитавало с акуратност до часове.
„ Имаме към четири до пет точки от данни дневно и това е нещо, което съвсем в никакъв случай не се случва при изучзаването на геоложката история. По принцип можем да изследваме едно денонощие преди 70 милиона години. Това е много необикновено “, споделя Нилс де Винтер (Niels de Winter), изчерпателен геохимик в Vrije Universiteit в Брюксел и водещ създател на новото проучване.
Дневните и сезонните пластове се виждат в напречното сечение през образеца на мидата Torreites sanchezi, оценена в новото изследване. Червеният панел акцентира добре непокътнати елементи от черупката. Вложките демонстрират микроскопични изображения на дневните ламели, които са групирани в по-големи групи, евентуално свързани с приливните цикли на 14/28 дни.
Химическият разбор на черупката разкри, че океаните са били доста по-топли преди 70 милиона години. Мидата е обитавала води, които през лятото доближават температури от 40 градуса по Целзий и 30 градуса по Целзий през зимата.
Черупката демонстрира и сезонна колебливост - да вземем за пример при актуалните миди пластовете, нараснали през зимата, са по-тъмни. Подобна сезонна колебливост разрешава на учените да дефинират годишните времеви диапазони в границите на линейните шарки, следени в черупката.
Екипът употребява този аспект, с цел да пресметна продължителността на денонощието, когато са живели мекотелите. Изследователите дефинират, че вкаменената мида T. sanchezi е живяла девет години. След това преброяват пръстените за всяка година, както образно, по този начин и химически. И получават 372 пръстена годишно, вместо 365.
Знаем, че продължителността на една година се трансформира с смяната на орбитата на Земята. Това значи, че продължителността на едно денонощие - избрана от скоростта на въртене на Земята - би трябвало да се е трансформирала, удължавайки се от този момент от 23.5 до 24 часа.
Това, че въртенето на Земята се забавя, в действителност е добре открито от дълго време и е обвързвано несъмнено с Луната, тъй като забавянето на въртенето на Земята е породено от триенето от приливите и отливите на Земята - явление причинено от гравитационното привличане на Луната, което кара океаните леко да се издуват. Въртенето на Земята обаче изкривява издутината малко преди ситуацията на Луната в орбита към планетата. Това основава въртяща мощ сред двете тела, която форсира Луната, карайки я последователно да се отдалечава от Земята.
В момента Луната се отдалечава от Земята със скорост около 3,82 сантиметра годишно, това е несъмнено от прецизни измервания, които употребяват лазери, отразяващи се от маркери, поставени от астронавтите по време на задачите Аполо.
Но учените заключават, че Луната не би могла да се отдалечава с тази скорост през цялата си история, тъй като екстраполирането линейно обратно във времето би сложило Луната вътре в Земята единствено преди 1,4 милиарда години. Учените знаят от други доказателства, че Луната е била към Земята доста по-дълго, най-вероятно се образува в резултат на огромен конфликт при започване на историята на нашата планета преди повече от 4,5 милиарда години. Така скоростта на отдръпване на Луната се трансформира с течение на времето и някаква информация от предишното като продължителността на годината в живота на тази антична мида, оказва помощ на откривателите да реконструират историята и модела на образуването на Луната.
Намирането на повече геоложки записи, които да ни разрешат да изчислим продължителността на дните в разнообразни моменти от историята на Земята, би ни помогнало да начертаем по-точно ускорението на Луната.
Тъй като в историята на Луната 70 милиона години са момент във времето, де Винтер и неговите сътрудници се надяват да приложат новия си способ върху по-стари вкаменелости и да съберат информация още по-дълбоко във времето.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ