Научно проучване обяснява как огромните нелетящи птици са се разпространили

Научно изследване изяснява по какъв начин големите нелетящи птици са се популяризирали по целия свят
Как щраусът прекоси океана? Този въпрос, който може да звучи като начало на смешка, дълго време озадачаваше учените. Ново изследване, оповестено в влиятелното списание Biology Letters на Кралското общество, най-сетне предложи безапелационен отговор – най-старите известни предшественици на фамилията на нелетящите птици в действителност са били способни да летят.

Учените от години се чудеха по какъв начин фамилията птици, което включва северноафриканските щрауси, австралийските емута и казуари, новозеландските кивита и южноамериканските нандута, се е популяризирало по другите континенти, в случай че нито една от тях не може да лети.

" Еволюционното разделяне сред типовете палеогнати е настъпило доста след разделянето на континентите, " съобщи водещият създател на проучването Клара Уидриг от Смитсоновия народен музей по естествена история.

Единственият жив представител на това семейство птици (палеогнати), кадърен да лети, е тинаму в Централна и Южна Америка. Но даже и тези плашливи птици могат да летят единствено на къси дистанции, когато би трябвало да избягат от заплаха или да преодолеят трудности.
Ключов фосил запазил формата си
Решаващ за проучването се оказа фосилът на птицата Lithornis promiscuus, открит в американския щат Уайоминг и съхраняван в сбирката на Смитсоновия музей. Той принадлежи към най-старата известна група палеогнати – литорнитидите, живели през палеогенския интервал преди 66-23 милиона години.

" Тъй като костите на птиците са нежни, те постоянно се раздробяват по време на процеса на фосилизация, само че при тази не са се. От решаващо значение за това изследване е, че тя е запазила истинската си форма, " изясни Уидриг.

Това разрешило на откривателите да сканират гръдната кост на животното, където са били прикрепени мускулите, позволяващи полет. Те открили, че Lithornis promiscuus е бил кадърен да лети – или посредством непрестанно махане с криле, или посредством периодично повтаряне на махане и плъзгане.
Защо птиците са изгубили способността си да летят?
Откритието повдигна нов въпрос – за какво тези птици са се отказали от полета?

" Птиците са склонни да еволюират в неспособни да летят, когато са изпълнени две значими условия: те би трябвало да могат да си набират цялата храна на земята и да няма хищници, които да ги заплашват, " изясни Уидриг.

Според учените, предците на палеогнатите евентуално са почнали да еволюират към некадърност за полет след измирането на динозаврите преди към 65 милиона години.

" С изгубването на всички огромни хищници, птиците, които се хранят на земята, са били свободни да станат неспособни за полет, което им е икономисало доста сила, " уточни тя.

Малките бозайници, оживели след всеобщото измиране, са имали потребност от време, с цел да еволюират в рискови хищници. Това е дало на нелетящите птици късмет да се приспособяват, трансформирайки се в бързи бегачи като ему, щраус и нанду, или да станат сами заплашителни, като случая с казуара.

Други скорошни проучвания разкриха, че литорнидите може да са имали костен орган на върха на човките си, който ги е правел отлични в търсенето на инсекти – умеене, което им е разрешило да процъфтяват и без потребността от полет.