Научният свят има своите героини – жени, които със страст,

Научният свят има своите героини – дами, които със пристрастеност, непримиримост и визия не просто изследват, а трансформират бъдещето ни към по-добро. През 2025 година означаваме 15 години от основаването на програмата на L’Oréal и ЮНЕСКО „ За дамите в науката “ в България – самодейност, която до момента е подкрепила 39 изключителни българки, отличени за своите научни планове в основни научни области като физика, химия, биология, медицина, астрофизика, екология, информатика и инженерни науки.Грижата за здравето изисква знание – както за вътрешните механизми на организма, по този начин и за външните фактори, които го заплашват. Представяме ви три учeни - Кирилка Младенова, Николета Кирчева и Магдалена Баймакова. Те работят в разнообразни сфери – от очните болести до антибиотичната терапия и вирусните инфекции – само че с обща задача: да създадат медицината по-ефективна, навременна и налична. Вдъхновението им идва от действителните потребности на хората, а резултатите – от постоянството и смелостта да вървят по нови пътища. Кирилка Младенова: Искрено се надявам, че в околните години ще дадем в ръцете на медиците дейно решение за справяне с трайната загуба на зрение при деца Кирилка Младенова е носителка на оценката „ За дамите в науката “ през 2017. Нейното професионално занятие е биологията – изследва механизмите на очните болести и търси нови лечебни подходи посредством използване на биомедицински и молекулярни технологии. Целта ѝ е да усъвършенства лекуването и качеството на живот на пациенти с очни увреждания. Как се насочихте точно съответно към тези пътища на лекуване и по какъв начин смятате, че могат да създадат медицината по-ефективна? Живеем в извънредно забавни времена. За редица болести, които преди десетилетие са били изцяло или съвсем изцяло непознати, е насъбрана задоволително информация с цел да може сполучливо да се тестват и внедрят новаторски способи за ранна диагностика и лекуване. В това отношение не вършат изключение и макулопатиите.Към момента на започване на работа за път на повлияване прогресията и изхода на бестрофинопатиите не се говореше както в България, по този начин и в чужбина, заради липса на задоволително проучвания за молекулните механизми за развиването на патологията. Към тематиката ме насочи моят наставник и началник проф. Йордан Думанов. В разследване на данните, получени от нашия екип, както и екипи от Европа и Съединени американски щати, към този момент решително може да приказваме за доста равнище на схващане на всички аспекти болестта. Искрено се надяваме, че в околните години молекулярните биолози и биотехнолозите ще могат да дадат в ръцете на медиците дейно решение за справяне с казуса, а точно трайната загуба на зрение при деца. Можете ли да ни разкажете повече за самия ви развой на работа – в какво тъкмо се състои проучването, което вършиме и какъв брой време лишава да се реализира резултат? Изследванията, които вършим, са многокомпонентни. Резултатите от другите цели могат да бъдат предстоящи в границите на седмица, месец или близо година. Най-общо казано процесът стартира с развъждането на генно модифицирани клетъчни линии, които продуцират както мутантния, по този начин и естествения (в биологията го назоваваме „ див вид “) белтък, наименуван бестрофин. Той се разполага по границата на клетката, така наречен клетъчна мембрана и взе участие в аспекти на клетъчния метаболизъм. Мутации в неговия ген водят до функционални промени, които засягат хомеостазата на човешката ретина и са в основата в развиването на група болести, познати като бестрофинопатии. Те могат да се развият във всяка възраст. За страдание един вид бестрофинопатия, а точно Вителиформената макулна дистрофия на Бест (Best vitelliform macular dystrophy), е втората по разпространяване наследствена макулна недъгавост, засягаща деца и постоянно приключва с трайна загуба на зрение.Втора стъпка е уединяване и филтриране на белтъците, след което пречистеният белтък може да бъде употребен в пробни постановки, които целят да открият казуса в неговата функционалност. Това включва държанието на белтъка в клетката и интеракцията му с градивните блокове на клетъчната мембрана. Работата ви звучи като баланс сред природата и модерната технология – по този начин ли е и по какъв начин тъкмо си оказват помощ двете? За решение даже на доста комплицирани проблеми учените доста постоянно се обръщат към природата, търсейки допустимо решение. Не е редно да забравяме, че организмите са се сблъсквали с проблеми от стотици милиони години и постоянно са намирали излаз.Пример за това са насекомите, които развиват устойчивост към пестицидите или бактериите, които съумяват да устоят и на най-силните антибиотици. Когато една бактерия успее да сътвори ген, който й разрешава да оцелее при съществуването на антибиотик тя доста бързо стартира да го предава на другите бактерии. Това се назовава водоравен генен трансфер, с други думи не предаване на гени от родителите в поколението, а замяна на гени сред към този момент съществуващи организми. В своята същина генната терапия, която е утвърдена да вземем за пример в лекуването на някои видове левкемия, бета-таласемия, хемофилия В, някои форми на наследствена слепота и други, съставлява точно водоравен генен трансфер. С убеденост мога да кажа, че тези великански стъпки в науката, а в следствие и в медицината, са въодушевени от естествено протичащи в природата процеси.Вярвам, че откритието на лекуването на множеството генетични болести при индивида, включително Бестрофинопатиите, е направено от природата преди милиони години, а в този момент остава единствено да се вгледаме.