Документи от османския архив за унгарската имиграция в Северозапада са показани в Монтана
Научна конференция „ Българския Северозапад вЕвропейския югоизток през вековете “ се организира през днешния ден в Монтана.
Събитието се организираот Института по балканистика с център по тракология към Българска академия на науките /ИБЦТ към БАН/, Регионалния исторически музей и община Монтана дни преди празника на града – Свети Дух, които тази година означаваме на 9 юни.
Форумът бе открит от проф. Александър Костов – ръководител на научния съвет на ИБЦТ към Българска академия на науките. Участниците в конференцията бяха приветствани с добре пристигнали от кмета на Монтана Златко Живков. Той акцентира значимостта на събитието и приносът му запредставянето нанови обстоятелства от нашата история.
„ Това една много подробна историческа екскурзия, която стартира от късно неолитни общества от двете страни на река Дунав, съобщи доктор Ваня Иванова – шеф на Исторически музей в Монтана.За тяхразказва в онлайн връзка доктор Евгения Найденова, която взе участие в археологически разкопки и не може да участва персонално на конференцията.
Проф. Рая Заимова и доктор Маргарита Добрева от ИБЦТ към БАНпредставят унгарската имиграция във Видин съгласно документи, съхранявани в османския списък в Истанбул, Турция. Тези документи се демонстрират за първи път и влизат в теоретичен оборот. Става дума за тази унгарска имиграция, която напуща Хабсбургската империя, след по този начин наречената Пролет на народите.
Историкът Нели Стефанова от Враца споделя запреселническите талази в българския Северозапад през Възраждането. Владимир Пауновски от ИБЦТ към Бан показва евреите от Видин като мигранти през ХVІ – ХVІІ век.
На конференцията се представяттеми, отдадени на Екзарх Антим І, на първия балнеолог в България д-рДамян Иванов, на българо-сръбския събор при Кадъ Боаз, на българо-югославските връзки от края на 1944 до 1949 година.
Отделен панел на конференциятае обвързван съсСеверозапада в художествената литература. Темата, която показва проф. Пламен Антов от Института за литература към БАНе „ Малкото родно място “ в лириката наИван Давидков: места и носталгия “
Д-р Людмила ще приказва за Европа и България в актуалната лирика на българския Северозапад.
В конференцията вземат участие още акад. Ячко Иванов,д-р Митко Новаков от стратегия „ Христо Ботев “ на БНР, историците Анюта Каменова- Борин, Мариус Георгиев, Гергана Георгиева,Даниел Йорданов, Лилия Гигова, и Юлий Йорданов.
Събитието се организираот Института по балканистика с център по тракология към Българска академия на науките /ИБЦТ към БАН/, Регионалния исторически музей и община Монтана дни преди празника на града – Свети Дух, които тази година означаваме на 9 юни.
Форумът бе открит от проф. Александър Костов – ръководител на научния съвет на ИБЦТ към Българска академия на науките. Участниците в конференцията бяха приветствани с добре пристигнали от кмета на Монтана Златко Живков. Той акцентира значимостта на събитието и приносът му запредставянето нанови обстоятелства от нашата история.
„ Това една много подробна историческа екскурзия, която стартира от късно неолитни общества от двете страни на река Дунав, съобщи доктор Ваня Иванова – шеф на Исторически музей в Монтана.За тяхразказва в онлайн връзка доктор Евгения Найденова, която взе участие в археологически разкопки и не може да участва персонално на конференцията.
Проф. Рая Заимова и доктор Маргарита Добрева от ИБЦТ към БАНпредставят унгарската имиграция във Видин съгласно документи, съхранявани в османския списък в Истанбул, Турция. Тези документи се демонстрират за първи път и влизат в теоретичен оборот. Става дума за тази унгарска имиграция, която напуща Хабсбургската империя, след по този начин наречената Пролет на народите.
Историкът Нели Стефанова от Враца споделя запреселническите талази в българския Северозапад през Възраждането. Владимир Пауновски от ИБЦТ към Бан показва евреите от Видин като мигранти през ХVІ – ХVІІ век.
На конференцията се представяттеми, отдадени на Екзарх Антим І, на първия балнеолог в България д-рДамян Иванов, на българо-сръбския събор при Кадъ Боаз, на българо-югославските връзки от края на 1944 до 1949 година.
Отделен панел на конференциятае обвързван съсСеверозапада в художествената литература. Темата, която показва проф. Пламен Антов от Института за литература към БАНе „ Малкото родно място “ в лириката наИван Давидков: места и носталгия “
Д-р Людмила ще приказва за Европа и България в актуалната лирика на българския Северозапад.
В конференцията вземат участие още акад. Ячко Иванов,д-р Митко Новаков от стратегия „ Христо Ботев “ на БНР, историците Анюта Каменова- Борин, Мариус Георгиев, Гергана Георгиева,Даниел Йорданов, Лилия Гигова, и Юлий Йорданов.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ