Научихме, че Висшият съдебен съвет вече не може така да

„ Научихме, че Висшият правосъден съвет към този момент не може по този начин да си затваря очите пред данни, както правеше обратно в годините. Разследването „ Осемте джуджета “ е от 2020 година. „ Списъкът за бърз надзор “ с присъединяване на  Мартин Божанов-Нотариуса е от 2021 година. В началото институционална реакция нямаше “.

Това сподели с предаването „ Лице в лице “ Андрей Янкулов, старши юридически специалист в „ Антикорупционния фонд “ .

Според него поради засиления медиен интерес и социална среща Висш съдебен съвет показва предпочитание да противодейства на тези „ феномени “.

Разследващите публицисти Марин Николов и Стоян Георгиев описаха за първото дело против Мартин Божанов и последната му среща с „ правораздаването “

„ Виждаме нескрито държанието на членовете на Висш съдебен съвет, както и на управлението на прокуратурата, които не си причиняваха занимаване с тези проблеми, а в този момент са много дейни. Дали някой, който дърпа конците и им е разрешил, това е въпрос на нечиста сделка “, добави той.

„ За мен не е имало подозрение, че мрежите на Божанов и на Петьо Петров са достигали до върховете на правораздаването . Мрежите не са съсредоточени единствено в правосъдната власт, само че и посредством следени медии се реализират същите резултати – кой би желал да се бълват против него позорящи го публикации. Това е комфортен лост за оказване на въздействие против неуместни хора. Нормалната реакция е да се опиташ да избегнеш това. Малко са хората като арбитър Цариградска, които се пробват да противодействат “, акцентира Янкулов.

Беше направено конкретизиране да имам поради, че Марти е бил непосредствен с Гешев и Пеевски, споделя тя

„ Профилът на магистратите, станали част от мрежата, не е обединен. Има хора, които търсят кариерно израстване. Други желаят материално облагодетелствани. При трети има компромати. Няма образец, който да бъде изваден “, разяснява той.

„ Много елементарно обещано лице от престъпния контингент може да бъде превърнато в помощник на полицията или други служби. От една страна се основава чадър, а въпреки това се легитимира връзката му с правоохранителните органи. Това е една активност, която е широкоразпространена – легитимация на хора от престъпния контингент. Това елементарно може да бъде направено. Много хора се учудват за промяната не единния цивилен номер на Мартин Божанов-Нотариуса, за синия буркан на автомобила му “, акцентира Янкулов.

„ Божанов е едно лице, чиито произход е от дребния престъпен контингент. Той е човек, който произлиза от престъпния контингент на ниско равнище. Занимавал се е с имотни измами, само че с годините неговото въздействие се усилва. Стига до такава степен да може да влиза на територията а Специализирания съд и прокуратура все едно е президента. Това са връзки, създавани с години. Нито един от тях не е придобил позицията си от през днешния ден за на следващия ден в мрежите за неофициално въздействие в правораздаването “, разяснява специалистът.

Оттам упорстват Висш съдебен съвет да сформира комисия, с цел да наблюдава хода на следствието за отправените закани против съдии

„ Когато контактуваш с „ клиенти “, на които обещаваш, че ще им решиш проблемите в правораздаването или ще създадеш проблеми на други хора, би трябвало да създадеш усещане, че си някой. Това е проява на власт. За мен заключението, че няма материална диря, е невероятно. Няколко инспекции са осъществявани от Министерство на вътрешните работи. Различни чиновници на Министерство на вътрешните работи са идвали в „ Антикорупционния фонд “, с цел да приказват с нас за патрулките пред „ Осемте джуджета “, и нищо не излезе от тях - колите нямали GPS, не може да се откри тъкмо кои са колите. Сега излезе в медийното пространство един от номерата на колите, които са стояли пред SS клуба. Той е записан от Гугъл Earth. Може да се направи инспекция този автомобил, който наподобява на полицейски, подобен ли е бил и кои са били длъжностните лице, които са го управлявали. Така ще се откри кои са чиновниците, охранявали този клуб “, сподели още той.

„ Ние можем да нямаме вяра, че нещо ще излезе от следствието и парламентарната комисия, само че различен метод, друг от институционалния, няма. Каквото можахме като гражданска организация да осветим мрежите, направихме . Каквото можаха медиите с слагане на тематиката на фокус, направиха. Парламентът реализира надзор върху работата на Министерство на вътрешните работи и Антикорупционната комисия. По отношение на следствената загадка - казусът е огромен. Той е обвързван с монопола от страна на прокуратурата кой да бъде разследван и кой – упрекнат. Демонополизацията на обвиняването може да преодолее тези дефицити. Имаме лимитирани хипотези като тази, когато евентуалното следствие касае институцията, която би трябвало да проверява. Трябва да има опция различен орган да организира следствието. Оказва се, че институцията, която е директно забъркана, би трябвало да се проверява . Не може да има очакване, че ще има безпристрастност “, изясни Янкулов.