Важните неща, които научих с възрастта: Колкото по-бързо разберете тези истини, толкова по-добре за вас
Научих, че силата ми се крие в моите реакции и че дребните неща не заслужават безпокойствие. Разбрах, че без значение от изхода на обстановката, можете да излезете от нея с по-добро схващане за себе си. Накрая разбрах по какъв начин да подобавам при всяка тягост, която се случва в живота ми. И като я пусна, я оставям да ме подмине.
Разбрах, че всичко завършва, когато е належащо. И че би трябвало спра да консумирам личното си време и сила, пробвайки се избрани неща да работят, които не са предопределени да се случат. Научих, че прекратяването на нещо може да бъде благословия. Това ще докара до нещо по-добро.
Научих, че няма нищо неприятно в това да сте прочувствени. Научих, че мекотата е качество, което би трябвало да оценявам в себе си.
Виждам какъв брой красива е мекотата ми даже в неприятните моменти. Това значи, че макар всички премеждия и неуспехи, с които се сблъсках, към момента избирам да обичам свободно с цялото си създание.
Спрях да разрешавам на хората да влизат и да излизат от живота ми, когато желаят. Вратата на душата ми е затворена за тези, които търсят краткотрайно леговище. И в случай че желаеха да намерят място в живота ми, нямаше да ме изоставен. Разбрах, че такава връзка не е за мен. Започнах да правя оценка последователността, тъй като, когато някой в действителност те обича, той постоянно ще бъде там. Накрая започнах да имам вяра, че някой ден някой ще влезе в живота ми и ще остане в него.
Отказах се от концепцията, че животът ми би трябвало да бъде съгласуван с това, което обществото смята за задоволително. Започнах да откривам единствено моята версия за върхови достижения – това е всичко, което ми би трябвало, с цел да бъда щастлива.
Разбрах разликата сред предпочитание и нужда. Тези понятия са толкоз лесни за комплициране.
Започнах да се изучавам от грешките си. Вече не съм пандизчия на личните си неуспехи.
Накрая се научих да пущам предишното. Разбрах какъв брой е значимо да се възползваш от момента, преди той да мине около теб.
Научих се по какъв начин да съм тук и в този момент, освен физически, само че и душевен.
Научих се да пребивавам живота си без огромни упования. Разбрах, че упованията носят единствено отчаяние.
Научих се да пребивавам удобно със страха си. Сега поздравявам страха с отворени прегръдки, а не тичам от него.
Спрях да се укривам от болката. Когато най-сетне пуснете тази болежка, ще научите нещо ново. Най-накрая разбрах, че болката е краткотрайна, даже да наподобява, че не е по този начин.
Вижте още: Докато моя брачен партньор спеше, порових малко в телефона му
Разбрах, че проектите би трябвало да бъдат поправени. И в случай че сте тръгнали по различен път, това не значи, че сте излезли от пътя. Накрая се научих да обичам живота си с бъркотията, която носи.
Инфо: bukvarche.com
