Научих, че животът винаги ти дава втори шанс, стига да

Научих, че животът постоянно ти дава втори късмет, стига да си самоуверен и да си поискаш. Научих, че не е ужасно дали ще загубиш доста пари, работата си, или някой човек. По-страшно е да загубиш себе си.

Научих се да се обичам и да няма по-голям човек на света от мен.
Научих, че без значение какъв брой доста обич даваш на един човек, в случай че той е решил да си отиде - ще си отиде. А в случай че някой желае да остане до теб - той ще остане, каквото и да се случи.

Започнах да правя оценка хората до мен. Единствено, когато се пръскаш на части, можеш да забележиш кой пръв тича към теб с метла и лопатка. Научих се да не чакам нищо от живота, нито пък от хората. Така се отчайвам по-малко. Спрях да бъда дребнава. Към себе си и съм другите. Каквото - такова.

Започнах да я карам по-полека и да се веселя на всеки един ден от живота си. Смятам, че по този начин би трябвало да се живее. Уча се да обръщам повече внимание на дребните неща, тъй като те са най-важните. Започнах да върша само неща, които ме карат да се усещам добре. Отрязах токсичните другарства. Обграждам се и поддържам връзка единствено с хора, с които ми е прелестно и забавно. Така вместо да се изстисквам, се зареждам още повече. Вдъхновяват ме. Дават ми муза за живот.

Осъзнах, че няма по-важно нещо от комфорта и спокойствието на душата. Стремя се да си го обезпечавам непрестанно. Вярвам, че няма инцидентни срещи в живота ни. Всеки е тук, с цел да ни научи нещо. Дали ще ни обича или ще ни разрушава, резултатът постоянно е конструктивен. Научих, че най-тежките уроци ни учат на най-важните неща. Научих се на доста...и имам още доста да изучавам...

Автор: Рада Тончева