Прозренията на един мъж, който най-накрая започнал да разбира жените
Научих, че животът с жена е изкуство. Не е като нещата, които четете в любовните романи. Така да вземем за пример разбрах, че дългата коса на жена ми не е единствено за хубост, женственост, сексапил и красиви талази, стигащи чак до кръста й. Тя значи изчерпателност и внимание – най-много от моя страна. В края на краищата, до момента в който е в леглото, не би трябвало да не помня да махна косата й от възглавницата, преди да легна до нея. В края на краищата това се трансформира в табиет.
Научих, че в случай че се усеща унила, би трябвало неотложно да я прегърна, да схвана какъв е казусът и по-късно – да я успокоя. При мен нещата не работят по този метод. Когато съм в неприятно въодушевление, не обичам хората да ми задават въпроси и да се пробват да измъкнат информация от мен. За да се оправя с тези моменти, би трябвало да съм самичък.
Научих, че макар че ме моли за помощ, тя постоянно чака аз самичък да й я предложа. „ Не се притеснявай, скъпи, аз ще го направя “, „ О, самичка ще се го свърша… “ Не, няма! По-скоро чака да й оказа помощ. Особено значимо е тя да се усеща жена, а не кон. Когато й не разреших изрично да подвига движимости, по-тежки от букет рози, неприятните й настроения станаха необичайност. Жена ми стартира да се усмихва все по-често.
Научих се да виждам на жена си освен като на онази, с която споделям легло, баня или кухненска маса. Тя е и другар, в чийто думи би трябвало да се вслушвам деликатно. Дори и на пръв взор да наподобява по този начин, като че ли не приказва за нищо съответно. Жената не е тайнственост, не. Мога да получа явен отговор от жена си по всевъзможни въпроси.
Просто би трябвало да бъда по-внимателен. Тя постоянно показва потребностите си с огромна изясненост. Абсолютно постоянно. Винаги ми е необичайно, когато чуя, че някой не може да разбере какво желае жена му. Може би просто отхвърля да разбере.
