Нация от оплаквачи – сигурно сте чували и вие това

Нация от оплаквачи – несъмнено сте чували и вие това определение за българите, което не може да се каже, че не е в огромна степен заслужено. Важно е на този декор да подчертаем какво предизвикват психически родители, които не стопират да се вайкат на децата си. След което, както в този момент ще схванат, упрекват същите тези деца в какво са се трансформирали, насочвайки гнева, вместо към себе си, към страната, учебното заведение, великите сили и други почтени. Ето лайфхак по тематиката!

Оплакващите се родители имат депресирани деца. Следващата стъпка в психическия им декаданс е деградацията. Тоест, резултатът е сходен на всяка взаимозависимост.

Непрестанна подтиснатост и потребност от все по-голяма потребност от обезщетения, а оттова насърчаване на душевен проблеми, прерастващи в разстройства и най-после – в болести.

Много постоянно като причина за недоволствата се цитира тежката икономическа обстановка. Психолозите дават превъзходен образец за решение на сходни мотиви за основаване на контузии в децата.

Известна е историята на американска самотна майка с 2 деца, която вместо пуйка за Деня на благодарността и Нова година, слагала за вечеря на този толкоз значим в Щатите празник доста по-харесваните като храна от хлапетата по принцип хот-дози или пици. Вместо да се усещат потиснати, те се чувствали удовлетворени, а също така с времето почнали да се гордеят, че живеят по-интересно от другите. Не се усещат небогати, а истински.

И нямат проблем. Още по-малко контузия и трайни психически проблеми. Освен, че се учат по какъв начин не трябва да се фиксираме върху казуса, а върху решението и да се оправят в комплицирани обстановки, без да се вайкат.

Друг психо проблем, който родителите основават на децата си и оправдават с цялостната обстановка в агресирано детско общество, е честото повишение на звук – крещене.

Психолозите назовават това тригер: основаване на елементарна логичност у хлапетата в сходни фамилии, които са съвсем 100% у нас. При фрапантен баща/майка, когато се трансфорат във възрастни, въпросните деца развиват две травматични причинно-следствани връзки.

Едната е, че крещенето е мощ, а мълчанието е уязвимост. Всъщност е тъкмо противоположното.

Другата е, положителното (поведение, отношение, сърце) е уязвимост. Обратното е.

Само че възпитани по този метод, голямо количество хора развиват контузии, а те се трансформират в неврози и самите възпроизвеждат този модел върху наследниците си, като по този начин се психира и се инфантилизира цялото общество.

Как се взема решение подобен проблем?

С работа върху себе си. Първо, да спрем да възприемаме и възпроизвеждаме нечия самостоятелна реакция като предписание. Да си дадем сметка, че става въпрос просто за проблем на викащия, който не трябва да ни визира и да провокира насрещна експанзия.

Трябва да обръщаме тил на такива хора, да ги напущаме, а в случай че са прекомерно значими за нас, просто да слагаме граници в общуването, тъй че да им дадем да се схванат до каква степен могат да се простират, а какво не могат да си разрешат да вършат и по какъв начин не могат да си разрешат да се държат с нас.

Психолозите назовават този лайфхак – посттравматичен растеж.

По сходен метод би трябвало да се отнасяме и към контузии, нанасяни ни от егоистини майки, които ни втълпяват: " Баща ти НИ остави ”. Това доста постоянно води до съществени душевен проблеми на сходни деца и като възрастни. Всъщност, би трябвало да осъзнаваме грешката. И да отхвърляме да подчиняваме живота си на нея, като се свързваме с непознат проблем.