Родители: Външното оценяване е не само финансова тежест, но и психологически натиск за децата
Националното външно оценяване (НВО) в 4., 7. и 10. клас не е в полза на децата и се нуждае от съществено преразглеждане. В същото време годишното му провеждането изисква голям финансов и учредителен запас, без да са налице ясни и забележими позитивни резултати. Това твърди Асоциация " Родители " в своя позиция, изпратена до медиите.
Според организацията външното оценяване не дава отговор на в началото оповестения план да служи за " диагностика " на просветителната система като инструмент за определяне на това в каква степен учениците са усвоили основни компетентности и образователно наличие.
Още по тематиката
5 юни 2025 14:29
" Всяка година хиляди български възпитаници влизат в изпитната зала с тежест в гърдите и боязън в очите. Те не просто се явяват на изпит – те прекрачват прага на прибързано съревнование, чийто залог постоянно е обвързван не със познание и личностно развиване, а напрегнато и чувство, че бъдещето зависи от няколко листа с тестови задания ", се споделя в позицията на Асоциация " Родители ", в която се показва, че външното оценяване се е трансформирало в източник на неравноправие, тревога и замяна на просветителната цел.
Родителите считат, че подготовката за изпита, които е под формата на тест, оставя на назад във времето действителното учене, творчеството и персоналното израстване: " Децата ни не се учат по какъв начин да мислят, а по какъв начин да дават отговор " вярно ". Често губят религия в себе си, тъй като не са " задоволително положителни " съгласно една изкуствена канара ".
Аргументите на родителите
Родителите акцентират, че подготовката за изпитите в 7. и 10. клас постоянно минава през скъпо струващи частни уроци, само че доста фамилии не могат да си разрешат да заплащат за такива.
" Така се основава система, в която не всички деца потеглят от една стартова линия. Ученици от другите социално-икономически среди имат друг достъп до подготовка, което изкривява действителната оценка за учебната система. Успехът стартира да зависи повече от финансовите благоприятни условия, в сравнение с от труда, гения или ползите на ученика. Това не е заслужено. Това не е задоволително ", настояват от Асоциация " Родители ".
Според представително изследване, осъществено от екипа на Асоциация " Родители " и извършено от компания за маркетингови проучвания " Ноема ", общо две трети от родителите или имат желание да запишат децата си на частни уроци за кандидатстването след 7. клас (48%), или към този момент са го създали (9%), с цел да може детето им да има късмет да влезе в мечтаното учебно заведение. 24% от родителите пък настояват, че децата им посещават или са посещавали частни уроци отвън кандидатстванията, с цел да могат да напреднат в дадена област.
Още по тематиката
17 юни 2025 13:14
" В избран смисъл може да се каже, че родителите се усещат изнудвани от системата да заплащат за частни уроци на децата си, тъй като учебното заведение не е способно да даде задоволително добра подготовка ", считат от организацията.
Според Асоциация " Родители " данните от изследването се удостоверяват и от одита на Сметната палата. В него също се показва, че за да се компенсират дефицитите в качеството на просветителния развой, забележителен дял от родителите в допълнение заплащат уроци отвън учебно заведение за подготовка на учениците от всички възрасти. Според данните на Сметната палата близо 60 на 100 от родителите заплащат за частни уроци.
7. клас и кандидатстването
От организацията напомнят, че външно оценяване в 7. клас има директна връзка с кандидатстването и приема в гимназии и " този изпит се възприема като " решителен " за бъдещето на децата ": " Стресът стартира месеци, даже години по-рано. Голям % от учениците посещават частни уроци, които се трансформират в стандарт, без който доста фамилии се усещат неконкурентни ".
Според Асоциация " Родители " образователната година в 7. клас е съсредоточена върху подготовка за външното оценяване и всички старания – в учебно заведение и отвън него – се концентрират върху българския език и литература и математиката за сметка на останалите.
" Изкуства, непознати езици, просвета, технологии, обществени и цивилен умения остават отвън полезрението на децата. Така образованието се лимитира до два предмета и две дати в календара, което изкривява визията за изцяло личностно развиване ", пишат родителите.
Според организацията прочувственото и финансово натоварване и чувството за " борба " за положително учебно заведение от време на време изправят възпитаници и родители на ръба на изтощението:
" Децата са принудени да вършат избор за бъдещото си обучение на 13–14 години, постоянно без действителна визия за своите ползи и благоприятни условия. А родителите най-често се тормозят за резултатите от изпитите и дали детето им ще успее да влезе в мечтаното учебно заведение ".
Още по тематиката
1 юни 2025 07:25
От организацията считат, че изпитите се трансформират в главен инструмент за " подбиране " на деца, без да се вземат поради самостоятелните разлики, персоналните ползи или капацитета за развиване.
" Такава система не оставя място за избор, а единствено за съревнование – освен това на прекомерно ранна възраст. Дори в така наречен " елитни учебни заведения " проблемите на системата не изчезват. Претоварване, напрежение, педантизъм – всичко това участва и там. Това е явен знак, че казусът не е в обособените учебни заведения, а в самия модел, на който всички те са подчинени ", се споделя в позицията.
Смисълът от външните оценения в 4. и 10. клас
Според организацията превръщането на образованието в изпитна конкуренция води до психически напън върху родители, учители и деца. Тревожност, прочувствено безсилие и чувство за неуспех при децата има, даже и когато резултатите не се употребяват за банкет или пренасяне в друго учебно заведение, както най-често е в 4. и 10. клас.
" Особено мъчително е, когато това се случва при децата в 4. клас. Вместо мотивация и наслада от ученето, те носят в себе си боязън, че няма да се оправят, че ще разочароват, че ще изостанат ".
Според родителите в 4. клас децата са сложени в обстановка, в която изпитният формат постоянно поражда тревога и неустановеност.
" За мнозина това е първият сериозен допир с формализирано оценяване. Очаква се резултатите да дават ясна визия за равнището на усвоените познания, както и за нуждата от надграждане или смяна в образованието, само че на процедура това не се случва ", пишат те в позицията си.
Националното външно оценяване в 10. клас, което се организира на национално равнище, няма роля при кандидатстване, избор на профил или специалност.
Това съгласно организацията основава комплициране и чувство за педантизъм: " Учениците са в основна възраст, в която стартират да се ориентират професионално, а вместо това още веднъж попадат в рутината на проби без практическа стойност ".
Според тях, без действителна премия или последствия от резултата, част от децата губят мотивация, което обезсмисля процеса. В същото време обаче други се напрягат ненужно, в опит да се потвърдят.
" Често родителите не схващат за какво се поставя този изпит, какво се прави с резултатите и каква изгода носи за учениците. Липсата на транспарантна противоположна връзка поражда съмнение ", пишат от Асоциация " Родители ".
Големите въпроси Каква в действителност е ролята на НВО? Какво тъкмо оценяваме – знанията и уменията на ученика, работата на учителите, равнището на учебното заведение или успеваемостта на просветителната система? Какво се случва с данните от изпитите – вършат ли се задълбочени разбори, които водят до действителни политики за усъвършенстване, или просто се регистрира активност? Кога ще забележим сериозен разбор и същински промени, тъй че НВО има действителен смисъл за развиване на просветителната система? Не е ли време да се сложи по-голям акцент върху измерването на умения и компетентности, вместо да се разчита главно на възпроизвеждане на заучени познания? Какви съответни грижи поставяме за психологичното здраве на децата, изключително в напрегнатите интервали като 7. клас? Взимат ли се съзнателни ограничения за понижаване на напрежението?
" Липсата на бистрота поражда чувство за педантизъм – организираме изпити, без да е ясно какво следва от тях и какво в системата действително се трансформира вследствие на тяхното осъществяване ", се споделя в позицията.
Организацията, създател на позицията, обръща внимание, че Министерството на образованието и науката (МОН) прави разбори след всяко НВО отчети за резултатите — да вземем за пример по какъв начин се е показала страната като цяло, кои задания са били сложни за учениците и така нататък
Проблемът обаче съгласно тях идва оттова, че анализите постоянно са официални и незадоволително задълбочени, рядко водят до промени в образователните стратегии, методите на преподаване или поддръжка за възпитаници в риск, а публичният спор върху тези резултати е слаб – медиите оповестяват няколко числа и по-късно тематиката заглъхва.
Исканията Ясен отговор на въпроса какво в действителност желаеме да измерваме с НВО. Спешно преразглеждане на ролята, функционалността и формата на настоящия модел на НВО. Задълбочен разбор на резултатите от НВО във всички стадии за да се употребяват действително за усъвършенстване на образователното наличие и методиката, а освен за статистика. Събраните данни да се употребяват за действителни стратегически дейности за усъвършенстване на образованието. Открит и виновен публичен диалог с присъединяване на родители, възпитаници, учители и експерти. Докато проблемите в системата не бъдат приети и адресирани с внимание, всяко изпитание ще бъде безсмислено. Фокусът в образованието да се насочи към развиване на познания и умения у децата, а не към " натискане на верните отговори ".
Според Асоциация " Родители " триумфът на децата не може да се мери само с резултатите от стандартизирани проби:
" Докато главните проблеми в просветителната система остават нерешени, всяка оценка ще бъде непълна, а всяко изпитание – незадоволително дейно ", пишат от организацията в позицията си и приканват за повсеместен обзор на сегашния модел на НВО и за основаване на пространство за рационален, открит и градивен разговор с присъединяване на родители, учители, възпитаници и специалисти.
Според родителите в основата на този разговор би трябвало да стоят въпросите " Какво в действителност желаеме да бъде българското обучение? " и " Какви деца желаеме да отглеждаме? ".
" Асоциация родители " е организация, която повече от 20 години концентрира работата и експертизата си върху образованието и положителното взаимоотношение сред учебното заведение, учителите и родителите, върху построяването на дейна учебна общественост и обезпечаването на сигурна и подкрепяща среда за българските деца.
Според организацията външното оценяване не дава отговор на в началото оповестения план да служи за " диагностика " на просветителната система като инструмент за определяне на това в каква степен учениците са усвоили основни компетентности и образователно наличие.
Още по тематиката
5 юни 2025 14:29
" Всяка година хиляди български възпитаници влизат в изпитната зала с тежест в гърдите и боязън в очите. Те не просто се явяват на изпит – те прекрачват прага на прибързано съревнование, чийто залог постоянно е обвързван не със познание и личностно развиване, а напрегнато и чувство, че бъдещето зависи от няколко листа с тестови задания ", се споделя в позицията на Асоциация " Родители ", в която се показва, че външното оценяване се е трансформирало в източник на неравноправие, тревога и замяна на просветителната цел.
Родителите считат, че подготовката за изпита, които е под формата на тест, оставя на назад във времето действителното учене, творчеството и персоналното израстване: " Децата ни не се учат по какъв начин да мислят, а по какъв начин да дават отговор " вярно ". Често губят религия в себе си, тъй като не са " задоволително положителни " съгласно една изкуствена канара ".
Аргументите на родителите
Родителите акцентират, че подготовката за изпитите в 7. и 10. клас постоянно минава през скъпо струващи частни уроци, само че доста фамилии не могат да си разрешат да заплащат за такива.
" Така се основава система, в която не всички деца потеглят от една стартова линия. Ученици от другите социално-икономически среди имат друг достъп до подготовка, което изкривява действителната оценка за учебната система. Успехът стартира да зависи повече от финансовите благоприятни условия, в сравнение с от труда, гения или ползите на ученика. Това не е заслужено. Това не е задоволително ", настояват от Асоциация " Родители ".
Според представително изследване, осъществено от екипа на Асоциация " Родители " и извършено от компания за маркетингови проучвания " Ноема ", общо две трети от родителите или имат желание да запишат децата си на частни уроци за кандидатстването след 7. клас (48%), или към този момент са го създали (9%), с цел да може детето им да има късмет да влезе в мечтаното учебно заведение. 24% от родителите пък настояват, че децата им посещават или са посещавали частни уроци отвън кандидатстванията, с цел да могат да напреднат в дадена област.
Още по тематиката
17 юни 2025 13:14
" В избран смисъл може да се каже, че родителите се усещат изнудвани от системата да заплащат за частни уроци на децата си, тъй като учебното заведение не е способно да даде задоволително добра подготовка ", считат от организацията.
Според Асоциация " Родители " данните от изследването се удостоверяват и от одита на Сметната палата. В него също се показва, че за да се компенсират дефицитите в качеството на просветителния развой, забележителен дял от родителите в допълнение заплащат уроци отвън учебно заведение за подготовка на учениците от всички възрасти. Според данните на Сметната палата близо 60 на 100 от родителите заплащат за частни уроци.
7. клас и кандидатстването
От организацията напомнят, че външно оценяване в 7. клас има директна връзка с кандидатстването и приема в гимназии и " този изпит се възприема като " решителен " за бъдещето на децата ": " Стресът стартира месеци, даже години по-рано. Голям % от учениците посещават частни уроци, които се трансформират в стандарт, без който доста фамилии се усещат неконкурентни ".
Според Асоциация " Родители " образователната година в 7. клас е съсредоточена върху подготовка за външното оценяване и всички старания – в учебно заведение и отвън него – се концентрират върху българския език и литература и математиката за сметка на останалите.
" Изкуства, непознати езици, просвета, технологии, обществени и цивилен умения остават отвън полезрението на децата. Така образованието се лимитира до два предмета и две дати в календара, което изкривява визията за изцяло личностно развиване ", пишат родителите.
Според организацията прочувственото и финансово натоварване и чувството за " борба " за положително учебно заведение от време на време изправят възпитаници и родители на ръба на изтощението:
" Децата са принудени да вършат избор за бъдещото си обучение на 13–14 години, постоянно без действителна визия за своите ползи и благоприятни условия. А родителите най-често се тормозят за резултатите от изпитите и дали детето им ще успее да влезе в мечтаното учебно заведение ".
Още по тематиката
1 юни 2025 07:25
От организацията считат, че изпитите се трансформират в главен инструмент за " подбиране " на деца, без да се вземат поради самостоятелните разлики, персоналните ползи или капацитета за развиване.
" Такава система не оставя място за избор, а единствено за съревнование – освен това на прекомерно ранна възраст. Дори в така наречен " елитни учебни заведения " проблемите на системата не изчезват. Претоварване, напрежение, педантизъм – всичко това участва и там. Това е явен знак, че казусът не е в обособените учебни заведения, а в самия модел, на който всички те са подчинени ", се споделя в позицията.
Смисълът от външните оценения в 4. и 10. клас
Според организацията превръщането на образованието в изпитна конкуренция води до психически напън върху родители, учители и деца. Тревожност, прочувствено безсилие и чувство за неуспех при децата има, даже и когато резултатите не се употребяват за банкет или пренасяне в друго учебно заведение, както най-често е в 4. и 10. клас.
" Особено мъчително е, когато това се случва при децата в 4. клас. Вместо мотивация и наслада от ученето, те носят в себе си боязън, че няма да се оправят, че ще разочароват, че ще изостанат ".
Според родителите в 4. клас децата са сложени в обстановка, в която изпитният формат постоянно поражда тревога и неустановеност.
" За мнозина това е първият сериозен допир с формализирано оценяване. Очаква се резултатите да дават ясна визия за равнището на усвоените познания, както и за нуждата от надграждане или смяна в образованието, само че на процедура това не се случва ", пишат те в позицията си.
Националното външно оценяване в 10. клас, което се организира на национално равнище, няма роля при кандидатстване, избор на профил или специалност.
Това съгласно организацията основава комплициране и чувство за педантизъм: " Учениците са в основна възраст, в която стартират да се ориентират професионално, а вместо това още веднъж попадат в рутината на проби без практическа стойност ".
Според тях, без действителна премия или последствия от резултата, част от децата губят мотивация, което обезсмисля процеса. В същото време обаче други се напрягат ненужно, в опит да се потвърдят.
" Често родителите не схващат за какво се поставя този изпит, какво се прави с резултатите и каква изгода носи за учениците. Липсата на транспарантна противоположна връзка поражда съмнение ", пишат от Асоциация " Родители ".
Големите въпроси Каква в действителност е ролята на НВО? Какво тъкмо оценяваме – знанията и уменията на ученика, работата на учителите, равнището на учебното заведение или успеваемостта на просветителната система? Какво се случва с данните от изпитите – вършат ли се задълбочени разбори, които водят до действителни политики за усъвършенстване, или просто се регистрира активност? Кога ще забележим сериозен разбор и същински промени, тъй че НВО има действителен смисъл за развиване на просветителната система? Не е ли време да се сложи по-голям акцент върху измерването на умения и компетентности, вместо да се разчита главно на възпроизвеждане на заучени познания? Какви съответни грижи поставяме за психологичното здраве на децата, изключително в напрегнатите интервали като 7. клас? Взимат ли се съзнателни ограничения за понижаване на напрежението?
" Липсата на бистрота поражда чувство за педантизъм – организираме изпити, без да е ясно какво следва от тях и какво в системата действително се трансформира вследствие на тяхното осъществяване ", се споделя в позицията.
Организацията, създател на позицията, обръща внимание, че Министерството на образованието и науката (МОН) прави разбори след всяко НВО отчети за резултатите — да вземем за пример по какъв начин се е показала страната като цяло, кои задания са били сложни за учениците и така нататък
Проблемът обаче съгласно тях идва оттова, че анализите постоянно са официални и незадоволително задълбочени, рядко водят до промени в образователните стратегии, методите на преподаване или поддръжка за възпитаници в риск, а публичният спор върху тези резултати е слаб – медиите оповестяват няколко числа и по-късно тематиката заглъхва.
Исканията Ясен отговор на въпроса какво в действителност желаеме да измерваме с НВО. Спешно преразглеждане на ролята, функционалността и формата на настоящия модел на НВО. Задълбочен разбор на резултатите от НВО във всички стадии за да се употребяват действително за усъвършенстване на образователното наличие и методиката, а освен за статистика. Събраните данни да се употребяват за действителни стратегически дейности за усъвършенстване на образованието. Открит и виновен публичен диалог с присъединяване на родители, възпитаници, учители и експерти. Докато проблемите в системата не бъдат приети и адресирани с внимание, всяко изпитание ще бъде безсмислено. Фокусът в образованието да се насочи към развиване на познания и умения у децата, а не към " натискане на верните отговори ".
Според Асоциация " Родители " триумфът на децата не може да се мери само с резултатите от стандартизирани проби:
" Докато главните проблеми в просветителната система остават нерешени, всяка оценка ще бъде непълна, а всяко изпитание – незадоволително дейно ", пишат от организацията в позицията си и приканват за повсеместен обзор на сегашния модел на НВО и за основаване на пространство за рационален, открит и градивен разговор с присъединяване на родители, учители, възпитаници и специалисти.
Според родителите в основата на този разговор би трябвало да стоят въпросите " Какво в действителност желаеме да бъде българското обучение? " и " Какви деца желаеме да отглеждаме? ".
" Асоциация родители " е организация, която повече от 20 години концентрира работата и експертизата си върху образованието и положителното взаимоотношение сред учебното заведение, учителите и родителите, върху построяването на дейна учебна общественост и обезпечаването на сигурна и подкрепяща среда за българските деца.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ