И тях не пожалиха: Близо 70 % от онкоболните пациенти са доплащал...
Националното представително изследване на „ Индекс на лечебните заведения “е осъществено при започване на тази година измежду 417 души, които са провеждали онкологични лекувания през миналите 5 години.Част от интервютата са извършени с непосредствен на пациент с онкологично заболяване, заради редица фактори, като по-голяма осведоменост.
За какво най-често се доплаща?
Най-голяма част от хората са доплащали за интервенция – 56%, като междинната сума е била 1732 лева, а най-честата причина изборът на екип. Около 41% от интервюираните са доплащали за проучвания, като междинната сума там е била 455 лева, за биопсия пари в допълнение са давали 25% от пациентите, а междинната сума е била 267 лева
При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от интервюираните, като междинната сума е била 651 лева, тя е била главно за медицински произведения и медикаменти, както и за болничен престой. Най-малко е било доплащането за лъчелечение – едвам при 13% от интервюираните, а междинната сума е възлизала на 364 лева и още веднъж най-често се е налагала за медицински произведения и консумативи - при 39%. Начините на доплащане са били главно на касата на лечебното заведение - в 71% от случаите.
В 9% пациентите са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за проучване или процедура, а в 4% парите са били дадени на ръка. По време на лекуването 55% от хората са направили и други заплащания, които обаче са свързани с онкологичната диагноза, те са били на междинна стойност от 897 лева Така да вземем за пример за профилирани хранителни добавки, перука, медицински произведения, естетически интервенции, границите на доплащанията при тях варират от 100 лева за произведения до 6000 лева за естетически интервенции. Диагностиката и лекуването на онкологични болести у нас се финансира главно посредством НЗОК.
През 2023 година по данни на здравноосигурителния фонд за лекуването на пациенти с онкологични болести са дадени над 1.471 милиарда лева В тези средства влизат както разноските за лекарства, по този начин и за активност: Хирургично лекуване – 125.057 млн. Вложените медицински произведения при интервенциите – 4.354 млн. Дейността по лекарствено лекуване – 143.440 млн. Вложените онколекарства без отстъпките по Механизма – 1.086 милиарда лева Лъчелечение – 95.756 млн. За палиативни грижи- 416.178 хиляди За диспансеризация – 16.968 млн. Комплексност и качество Над 40 са били лечебните заведения и центровете в страната, в които са се осъществявали действия по здравна онкология, лъчелечение, диспансеризация или палиативни грижи по здравна каса.
Едва в 8 от тях обаче са се предоставяли по едно и също време всички тези грижи. Тези лечебни заведения са най-вече някогашните диспансери - КОЦ-Бургас, КОЦ-Русе, КОЦ-Враца, КОЦ-В. Търново, КОЦ-Ст. Загора, КОЦ-Шумен, както и две държавни лечебни заведения – СБАЛОЗ „ Марко Антонов Марков “ и УМБАЛ „ Св. Марина “ във Варна.
Здравната каса през предходната година е заплатила за лекуването на 2001 души в 15 лечебни заведения. Най-голяма част от лечебните заведения – 45, са развивали действия по здравна онкология. В 36 лечебни заведения се е правило диспансерно наблюдаване на над 73 000 пациенти, макар че цифрата надалеч не покрива действителните потребности, а в 24 – лъчелечение. Основната част от центровете е съсредоточена в София, където се намират 16 лечебни заведения, Пловдив с 5 и Плевен с 4. 59% от запитаните са осъществили лекуването си в едно лечебно заведение, демонстрира изследването на „ Индекс на лечебните заведения “. В две са се лекували близо 30%, а допълнително останалите. По време на лекуването на 66% от хората не е имало кой да управлява лекуването им и да ги насочва в системата.
Като цяло обаче пациентите считат, че лекуването което са получили е било доста положително или положително – съгласно 67% от всички респонденти. Донякъде тази теза се поддържа и от дребния брой на сигналите, които директно засягат онкологичното лекуване в страната. През 2023 година в ИАМН да вземем за пример от 643 тъжби едвам 21 са засягали директно лекуването на онкологични болести. В 4 от случаите обаче са открити нарушаване по Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Наредбата за реализиране на достъпа до лекуване, както и на три медицински стандарта – за кожни и венерически заболявания, за трансфузионна хематология и за здравна онкология.
Резултатите
За миналите пет години при еднакъв брой нови случаи на онкологични болести на година – към 27 000, директните разноски за онкологично лекуване в страната ни са се нараснали от 640 млн. лева на 1.47 милиарда лева, като главно това се дължи на тези за онкомедикаменти. Въпреки че средствата са нарастнали повече от два пъти, резултатите в битката с онкологичните болести в България не са по никакъв начин положителни, а и постоянно пред пациентите съществуват финансови бариери за диагностика и лекуване. Страната ни е единствената в Европейски Съюз, в която смъртността от рак се усилва. Тя нараства от 229 смъртни случая от рак на 100 000 души население през 2011 година до 242 смъртни случая от рак на 100 000 души през 2019 година и 247 на 100 000 през 2020. В същото време приблизително в Европейски Съюз този индикатор понижава от 268 на 100 000 души на 252 на 100 000, демонстрират данните.
За какво най-често се доплаща?
Най-голяма част от хората са доплащали за интервенция – 56%, като междинната сума е била 1732 лева, а най-честата причина изборът на екип. Около 41% от интервюираните са доплащали за проучвания, като междинната сума там е била 455 лева, за биопсия пари в допълнение са давали 25% от пациентите, а междинната сума е била 267 лева
При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от интервюираните, като междинната сума е била 651 лева, тя е била главно за медицински произведения и медикаменти, както и за болничен престой. Най-малко е било доплащането за лъчелечение – едвам при 13% от интервюираните, а междинната сума е възлизала на 364 лева и още веднъж най-често се е налагала за медицински произведения и консумативи - при 39%. Начините на доплащане са били главно на касата на лечебното заведение - в 71% от случаите.
В 9% пациентите са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за проучване или процедура, а в 4% парите са били дадени на ръка. По време на лекуването 55% от хората са направили и други заплащания, които обаче са свързани с онкологичната диагноза, те са били на междинна стойност от 897 лева Така да вземем за пример за профилирани хранителни добавки, перука, медицински произведения, естетически интервенции, границите на доплащанията при тях варират от 100 лева за произведения до 6000 лева за естетически интервенции. Диагностиката и лекуването на онкологични болести у нас се финансира главно посредством НЗОК.
През 2023 година по данни на здравноосигурителния фонд за лекуването на пациенти с онкологични болести са дадени над 1.471 милиарда лева В тези средства влизат както разноските за лекарства, по този начин и за активност: Хирургично лекуване – 125.057 млн. Вложените медицински произведения при интервенциите – 4.354 млн. Дейността по лекарствено лекуване – 143.440 млн. Вложените онколекарства без отстъпките по Механизма – 1.086 милиарда лева Лъчелечение – 95.756 млн. За палиативни грижи- 416.178 хиляди За диспансеризация – 16.968 млн. Комплексност и качество Над 40 са били лечебните заведения и центровете в страната, в които са се осъществявали действия по здравна онкология, лъчелечение, диспансеризация или палиативни грижи по здравна каса.
Едва в 8 от тях обаче са се предоставяли по едно и също време всички тези грижи. Тези лечебни заведения са най-вече някогашните диспансери - КОЦ-Бургас, КОЦ-Русе, КОЦ-Враца, КОЦ-В. Търново, КОЦ-Ст. Загора, КОЦ-Шумен, както и две държавни лечебни заведения – СБАЛОЗ „ Марко Антонов Марков “ и УМБАЛ „ Св. Марина “ във Варна.
Здравната каса през предходната година е заплатила за лекуването на 2001 души в 15 лечебни заведения. Най-голяма част от лечебните заведения – 45, са развивали действия по здравна онкология. В 36 лечебни заведения се е правило диспансерно наблюдаване на над 73 000 пациенти, макар че цифрата надалеч не покрива действителните потребности, а в 24 – лъчелечение. Основната част от центровете е съсредоточена в София, където се намират 16 лечебни заведения, Пловдив с 5 и Плевен с 4. 59% от запитаните са осъществили лекуването си в едно лечебно заведение, демонстрира изследването на „ Индекс на лечебните заведения “. В две са се лекували близо 30%, а допълнително останалите. По време на лекуването на 66% от хората не е имало кой да управлява лекуването им и да ги насочва в системата.
Като цяло обаче пациентите считат, че лекуването което са получили е било доста положително или положително – съгласно 67% от всички респонденти. Донякъде тази теза се поддържа и от дребния брой на сигналите, които директно засягат онкологичното лекуване в страната. През 2023 година в ИАМН да вземем за пример от 643 тъжби едвам 21 са засягали директно лекуването на онкологични болести. В 4 от случаите обаче са открити нарушаване по Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Наредбата за реализиране на достъпа до лекуване, както и на три медицински стандарта – за кожни и венерически заболявания, за трансфузионна хематология и за здравна онкология.
Резултатите
За миналите пет години при еднакъв брой нови случаи на онкологични болести на година – към 27 000, директните разноски за онкологично лекуване в страната ни са се нараснали от 640 млн. лева на 1.47 милиарда лева, като главно това се дължи на тези за онкомедикаменти. Въпреки че средствата са нарастнали повече от два пъти, резултатите в битката с онкологичните болести в България не са по никакъв начин положителни, а и постоянно пред пациентите съществуват финансови бариери за диагностика и лекуване. Страната ни е единствената в Европейски Съюз, в която смъртността от рак се усилва. Тя нараства от 229 смъртни случая от рак на 100 000 души население през 2011 година до 242 смъртни случая от рак на 100 000 души през 2019 година и 247 на 100 000 през 2020. В същото време приблизително в Европейски Съюз този индикатор понижава от 268 на 100 000 души на 252 на 100 000, демонстрират данните.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ