Откритият в Самоковско двигател на разбил се Месершмит повдига много въпроси
Националният военноисторически музей има привилегията да изложи като скъп експонат неотдавна открития край самоковското село Марица мотор на разрушил се изтребител „ Месершмит “ от Втората международна война.
Командирът въз основата за специфична техника към Военновъздушни сили в Божурище полк. Калин Ценов е бил измежду десетките в екипа, който се отзовава на сигнала на локален багерист. Докато копае за отводняване на ягодови насаждения, багеристът се натъква на боеприпаси от Втората международна война.
„ За нас това съставлява извънредно неповторим факт. Двигателят е бил на три дни – освен това от чисто нов. Въпреки грубите физически опустошения вследствие на конфликта със земята и дълбокото навлизане на към 4 метра, тези възли и елементи бяха в изумително положение “, описа полк. Ценов пред „ Хоризонт “.
На сериозна част от откритите муниции взривателите са били в положение, в което могат да се отвиват на ръка.
След близо месец от откритието проф. Димитър Недялков, шеф катедра „ Военновъздушни сили и противовъздушна защита “ във Военната академия " Г. С. Раковски ", обрисува като най-вероятна версия летецът да е бил подпоручик Тодор Розев. Следите водят към Розев, тъй като моторът е от един от орляците, а номерацията на самолета, на който е принадлежал, също води нататък. Тодор Розев оцелява, съумява да се избави с парашут. Той е първият български царски офицер, който написа книга – „ Спомени на летеца “. След оповестението на находката синът на Тодор Розев – Валери изпрати благодарствено писмо за откриването на останките.
Проф. Недялков се надява откритието да предизвика изследователска активност за идентифицирането и на други изгубени машини:
„ Тук приказваме за 27 български изтребителя, изгубени по време на бойните дейности. От тях – 23 при бойни полети, 19 при директно прикосновение с съперника “.
За интервала 1943-44 година страната ни е изгубила 16 водачи. Идеологически и политически аргументи затрудняват проучването на военната история от това време, когато България е била част от оста Рим – Берлин – Токио. Историите на водачите не се познават, комунистическият режим ги е преследвал като царски водачи, а след измененията през 90-те години на предишния век поради новата геополитическа ориентировка на България не е било добре да се акцентира, че някогашните ни съперници са настоящи съдружници.
„ След 9 септември 1944-а вършат всичко допустимо тази история да бъде забравена. Репресии. Никакво самопризнание не получават. Капитани са били командири на орляци… Това са нашите дядовци, нашите татковци, които са взели участие в тези бойни дейности, а ние не щем да знаем какво са правили... Това са, своего рода, апостоли на своето време ", пояснява Димитър Недялков.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Командирът въз основата за специфична техника към Военновъздушни сили в Божурище полк. Калин Ценов е бил измежду десетките в екипа, който се отзовава на сигнала на локален багерист. Докато копае за отводняване на ягодови насаждения, багеристът се натъква на боеприпаси от Втората международна война.
„ За нас това съставлява извънредно неповторим факт. Двигателят е бил на три дни – освен това от чисто нов. Въпреки грубите физически опустошения вследствие на конфликта със земята и дълбокото навлизане на към 4 метра, тези възли и елементи бяха в изумително положение “, описа полк. Ценов пред „ Хоризонт “.
На сериозна част от откритите муниции взривателите са били в положение, в което могат да се отвиват на ръка.
След близо месец от откритието проф. Димитър Недялков, шеф катедра „ Военновъздушни сили и противовъздушна защита “ във Военната академия " Г. С. Раковски ", обрисува като най-вероятна версия летецът да е бил подпоручик Тодор Розев. Следите водят към Розев, тъй като моторът е от един от орляците, а номерацията на самолета, на който е принадлежал, също води нататък. Тодор Розев оцелява, съумява да се избави с парашут. Той е първият български царски офицер, който написа книга – „ Спомени на летеца “. След оповестението на находката синът на Тодор Розев – Валери изпрати благодарствено писмо за откриването на останките.
Проф. Недялков се надява откритието да предизвика изследователска активност за идентифицирането и на други изгубени машини:
„ Тук приказваме за 27 български изтребителя, изгубени по време на бойните дейности. От тях – 23 при бойни полети, 19 при директно прикосновение с съперника “.
За интервала 1943-44 година страната ни е изгубила 16 водачи. Идеологически и политически аргументи затрудняват проучването на военната история от това време, когато България е била част от оста Рим – Берлин – Токио. Историите на водачите не се познават, комунистическият режим ги е преследвал като царски водачи, а след измененията през 90-те години на предишния век поради новата геополитическа ориентировка на България не е било добре да се акцентира, че някогашните ни съперници са настоящи съдружници.
„ След 9 септември 1944-а вършат всичко допустимо тази история да бъде забравена. Репресии. Никакво самопризнание не получават. Капитани са били командири на орляци… Това са нашите дядовци, нашите татковци, които са взели участие в тези бойни дейности, а ние не щем да знаем какво са правили... Това са, своего рода, апостоли на своето време ", пояснява Димитър Недялков.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ