Разкриха в кой град хората са най-образовани, къде се нареждат пловдивчани?
Националният статистически институт заяви значими данни за образованието на популацията в България.
Наблюдението на най-високата приключена степен на обучение стартира от преброяването, извършено през 1934 година. За целия интервал до 2021 година просветителната конструкция на популацията на 7 и повече навършени години доста се усъвършенства, следвайки ясно изразена наклонност на нарастване на броя и каузи на популацията с висше и приблизително обучение и понижаване на броя на хората с главно и по-ниско обучение, оповестяват от Национален статистически институт.
Към 7 септември 2021 година броят на лицата с висше обучение е 1 560.0 хиляди, или всеки четвърти (25.5%) в България е висшист, сочат данните на института.
В съпоставяне с предходното броене относителният дял на лицата с висше обучение се усилва с 5.9 процентни пункта. Увеличава се и разликата сред приключилите висше обучение по пол. Относителният дял на дамите с висше обучение доближава 29.3%, а на мъжете - 21.5%, като спрямо 2011 година се усилва надлежно със 7.0 и 4.8 процентни пункта.
Значителни са разликите и в просветителната конструкция на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше обучение в градовете е 31.2%, то в селата е 10.2%, или три пъти по-малко.
В районен аспект най-голям е относителният дял на висшистите в област София (столица) - 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%).
Към 7 септември 2021 година 2 695.8 хиляди лица са със приключена най-висока степен на приблизително обучение. От тях 33.6% са приключили общообразователни (гимназиални) стратегии, а 66.4% - професионални стратегии, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална подготовка, или еквивалентните в предишното техникуми и междинни политехнически учебни заведения (СПТУ). Професионалното приблизително обучение е по-разпространено при мъжете (57.2%) в сравнение с при дамите (42.8%). Програми за професионално образование след приблизително обучение (IV степен професионална квалификация) са приключили 78.9 хиляди лица, а 103.8 хиляди лица са със приключен първи гимназиален стадий на междинното обучение.
Продължава позитивната наклонност на понижаване на лицата с ниско или без обучение. Завършилите начално обучение са 353.5 хиляди лица; почналите, само че незавършили начално обучение са 271.7 хиляди и в никакъв случай непосещавалите учебно заведение са 41.6 хиляди. Спрямо 2011 година относителните дялове от популацията на 7 и повече навършени години понижават надлежно с 2.0, 0.3 и 0.5 проценти пункта.
В районен аспект най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско обучение в областите Габрово (7.4%), Перник (8.0%) и София (столица) (8.1%), а най-голям е в областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%).
От Национален статистически институт оповестяват и забавни данни за грамотността на популацията.
Грамотността се дефинира като умеенето да се чете и написа и е обичаен въпрос в преброяванията на популацията. Докато през 1893 година 80.1% от популацията на 9 и повече навършени години е било необразовано, то този дял спада до 1.3% през 2021 година. Спрямо 2001 година понижението на каузи на необразованите е 0.4 процентни пункта.
Делът на необразованото население е по-висок в селата (2.3%) в сравнение с в градовете (0.9%). Най-висок е относителният дял на необразованите в областите Сливен (5.0%), Кърджали и Ямбол с по 2.6%, а най-нисък е в област София (столица) - 0.4%.
Наблюдението на най-високата приключена степен на обучение стартира от преброяването, извършено през 1934 година. За целия интервал до 2021 година просветителната конструкция на популацията на 7 и повече навършени години доста се усъвършенства, следвайки ясно изразена наклонност на нарастване на броя и каузи на популацията с висше и приблизително обучение и понижаване на броя на хората с главно и по-ниско обучение, оповестяват от Национален статистически институт.
Към 7 септември 2021 година броят на лицата с висше обучение е 1 560.0 хиляди, или всеки четвърти (25.5%) в България е висшист, сочат данните на института.
В съпоставяне с предходното броене относителният дял на лицата с висше обучение се усилва с 5.9 процентни пункта. Увеличава се и разликата сред приключилите висше обучение по пол. Относителният дял на дамите с висше обучение доближава 29.3%, а на мъжете - 21.5%, като спрямо 2011 година се усилва надлежно със 7.0 и 4.8 процентни пункта.
Значителни са разликите и в просветителната конструкция на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше обучение в градовете е 31.2%, то в селата е 10.2%, или три пъти по-малко.
В районен аспект най-голям е относителният дял на висшистите в област София (столица) - 43.6%, следвана от областите Варна (30.7%) и Пловдив (25.2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14.0%), Търговище (15.5%) и Разград (15.7%).
Към 7 септември 2021 година 2 695.8 хиляди лица са със приключена най-висока степен на приблизително обучение. От тях 33.6% са приключили общообразователни (гимназиални) стратегии, а 66.4% - професионални стратегии, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална подготовка, или еквивалентните в предишното техникуми и междинни политехнически учебни заведения (СПТУ). Професионалното приблизително обучение е по-разпространено при мъжете (57.2%) в сравнение с при дамите (42.8%). Програми за професионално образование след приблизително обучение (IV степен професионална квалификация) са приключили 78.9 хиляди лица, а 103.8 хиляди лица са със приключен първи гимназиален стадий на междинното обучение.
Продължава позитивната наклонност на понижаване на лицата с ниско или без обучение. Завършилите начално обучение са 353.5 хиляди лица; почналите, само че незавършили начално обучение са 271.7 хиляди и в никакъв случай непосещавалите учебно заведение са 41.6 хиляди. Спрямо 2011 година относителните дялове от популацията на 7 и повече навършени години понижават надлежно с 2.0, 0.3 и 0.5 проценти пункта.
В районен аспект най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско обучение в областите Габрово (7.4%), Перник (8.0%) и София (столица) (8.1%), а най-голям е в областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%).
От Национален статистически институт оповестяват и забавни данни за грамотността на популацията.
Грамотността се дефинира като умеенето да се чете и написа и е обичаен въпрос в преброяванията на популацията. Докато през 1893 година 80.1% от популацията на 9 и повече навършени години е било необразовано, то този дял спада до 1.3% през 2021 година. Спрямо 2001 година понижението на каузи на необразованите е 0.4 процентни пункта.
Делът на необразованото население е по-висок в селата (2.3%) в сравнение с в градовете (0.9%). Най-висок е относителният дял на необразованите в областите Сливен (5.0%), Кърджали и Ямбол с по 2.6%, а най-нисък е в област София (столица) - 0.4%.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ