НСИ направи мащабна ревизия на данните за растежа за последните 26 години
Националният статистически институт (НСИ) е направил на 18 октомври огромна проверка на данните за брутния вътрешен артикул (БВП) на България от 1995 година насам, заяви Българската национална банка. Някои от стойностите за растежа са изменени доста, което следва да промени и интерпретацията на част от икономическите процеси. В централната банка прави обстоен разбор на проверката.
Миналата година за тежък проблем при изчисляването на Брутният вътрешен продукт от страна на Национален статистически институт, което принуди статистическия институт да влезе в пояснителен режим и да ревизира леко оценките си. В прессъобщение тогава централната банка заяви за разминаване от 3.3 милиарда евро, а след това статистическият институт изясни, че. през 2019 година, само че поради други корекции не се стигна до съществено преизчисляване на Брутният вътрешен продукт.
Нова огромна проверка
От се вижда, че сегашната огромна проверка се прави по рекомендация на Евростат. Освен това през 2024 година следва съществена проверка на макроикономическата статистика за интервала 1995 – 2023 година въз основа на използването на нова методология.
Отделно от огромната проверка на 7 декември Национален статистически институт разгласи и основна смяна в границите на естествената преоценка на най-актуалните данни за Брутният вътрешен продукт. На 16 ноември при издание на експресните си данни статистическият институт заяви, че през третото тримесечие на 2021 година Това поставяше България на последно място по стопански напредък измежду страните от Европейски Съюз, оповестили данни към оня миг.
Три седмици по-късно Национален статистически институт ревизира оценката си до 4.6% напредък на годишна база през третото тримесечие. Това слага България на, където междинният напредък е 4.1%, излиза наяве от известие на Евростат.
Национален статистически институт ревизира надолу действителният напредък от 2010 година насам
Номиналният размер на Брутният вътрешен продукт е ревизиран нагоре за целия интервал след 2010 година, до момента в който действителният Брутният вътрешен продукт е намален, излиза наяве от разбора на Българската национална банка.
За интервала 2010–2019 година размерът на брутния вътрешен артикул по настоящи цени е ревизиран позитивно със приблизително към 355 млн. лева на година, до момента в който проверката за 2020 година възлиза на 1.3 милиарда лева, с което Брутният вътрешен продукт доближава 119.9 милиарда лева Увеличеният номинален размер на знака се дължи на по-силно повишаване на дефлатора на Брутният вътрешен продукт в интервала след 2010 година при ревизираните по отношение на неревизираните данни, до момента в който в действително изражение оценката за физическия размер на Брутният вътрешен продукт е намалена. Общо за интервала 2010–2020 година кумулативният напредък на действителния Брутният вътрешен продукт е намален от 20.9% на 17.3%, като средногодишният напредък на знака в действително изражение (по цени от 2015 г.) възлиза на 1.5% съгласно ревизираните данни по отношение на 1.8% преди този момент.
Според новите данни през 2010 година се следи по-силно възобновяване на икономическата интензивност в страната (1.5% напредък по отношение на 0.6% преди ревизията) след провокирания от световната финансова рецесия спад през 2009 година
Растежът на действителния Брутният вътрешен продукт през 2011 година е намален с -0.3 процентни пункта, само че е нараснал през 2012 година с 0.4 процентни пункта. За 2013 година направените проверки трансформират интерпретацията на икономическите процеси през тази година, защото темпът на изменение на действителния Брутният вътрешен продукт сменя своя знак – от напредък в размер на 0.3% преди проверката до -0.6% спад след нея, показва централната банка. За интервала след 2013 година проверките в изменението на действителния Брутният вътрешен продукт са най-вече в отрицателна посока (средно с към -0.6 процентни пункта), като се изключи 2019 година (с 0.3 процентни пункта) и първата половина на 2021 година (с 0.3 процентни пункта).
Променя се тълкуването на икономическите процеси
В резултат на направените проверки се трансформира тълкуването на факторите, които са определяли спада на икономическата интензивност през 2020 година в изискванията на пандемия от Covid-19, както и на факторите за последващото икономическо възобновяване. По-конкретно темпът на изменение на частното ползване през 2020 година е ревизиран с -0.6 процентни пункта (и възлиза на -0.4%), до момента в който по неревизираните данни крайните потребителски разноски нарастваха (с 0.2%) и допринасяха позитивно за изменението на икономическата интензивност, отбелязва още централната банка.
Съществени разлики съгласно Българска народна банка има и при сезонно изгладените данни в Covid рецесията, по-конкретно в интервала от първото тримесечие на 2020 година до второто тримесечие на 2021 година
Според ревизираните сезонно изгладени данни разпространяването на пандемията от COVID-19 в България и в чужбина, както и въведените от 8 март 2020 година ограничаващи ограничения са съдействали за спад на икономическата интензивност през две следващи тримесечия – надлежно в размер на -3.7% през първото и на -7% през второто тримесечие на 2020 година Тази динамичност е последвана от отчасти възобновяване на сезонно изгладения действителен Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие на 2020 година (със 7.5%), след което през три следващи тримесечия се следи едва намаляване на икономическата интензивност. Този профил на сезонно изгладения действителен Брутният вътрешен продукт се разграничава значително от динамичността на неревизирания динамичен ред, при който беше регистриран еднократен мощен верижен спад на Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 година с -10.1% и образуването по-късно на устойчива наклонност към последователно възста новяване на икономическата интензивност.
В допълнение съгласно ревизираните данни в края на второто тримесечие на 2021 година размерът на действителния Брутният вътрешен продукт е с -4.2% по-нисък по отношение на края на 2019 година спрямо -0.7% по неревизирания динамичен ред.
Миналата година за тежък проблем при изчисляването на Брутният вътрешен продукт от страна на Национален статистически институт, което принуди статистическия институт да влезе в пояснителен режим и да ревизира леко оценките си. В прессъобщение тогава централната банка заяви за разминаване от 3.3 милиарда евро, а след това статистическият институт изясни, че. през 2019 година, само че поради други корекции не се стигна до съществено преизчисляване на Брутният вътрешен продукт.
Нова огромна проверка
От се вижда, че сегашната огромна проверка се прави по рекомендация на Евростат. Освен това през 2024 година следва съществена проверка на макроикономическата статистика за интервала 1995 – 2023 година въз основа на използването на нова методология.
Отделно от огромната проверка на 7 декември Национален статистически институт разгласи и основна смяна в границите на естествената преоценка на най-актуалните данни за Брутният вътрешен продукт. На 16 ноември при издание на експресните си данни статистическият институт заяви, че през третото тримесечие на 2021 година Това поставяше България на последно място по стопански напредък измежду страните от Европейски Съюз, оповестили данни към оня миг.
Три седмици по-късно Национален статистически институт ревизира оценката си до 4.6% напредък на годишна база през третото тримесечие. Това слага България на, където междинният напредък е 4.1%, излиза наяве от известие на Евростат.
Национален статистически институт ревизира надолу действителният напредък от 2010 година насам
Номиналният размер на Брутният вътрешен продукт е ревизиран нагоре за целия интервал след 2010 година, до момента в който действителният Брутният вътрешен продукт е намален, излиза наяве от разбора на Българската национална банка.
За интервала 2010–2019 година размерът на брутния вътрешен артикул по настоящи цени е ревизиран позитивно със приблизително към 355 млн. лева на година, до момента в който проверката за 2020 година възлиза на 1.3 милиарда лева, с което Брутният вътрешен продукт доближава 119.9 милиарда лева Увеличеният номинален размер на знака се дължи на по-силно повишаване на дефлатора на Брутният вътрешен продукт в интервала след 2010 година при ревизираните по отношение на неревизираните данни, до момента в който в действително изражение оценката за физическия размер на Брутният вътрешен продукт е намалена. Общо за интервала 2010–2020 година кумулативният напредък на действителния Брутният вътрешен продукт е намален от 20.9% на 17.3%, като средногодишният напредък на знака в действително изражение (по цени от 2015 г.) възлиза на 1.5% съгласно ревизираните данни по отношение на 1.8% преди този момент.
Според новите данни през 2010 година се следи по-силно възобновяване на икономическата интензивност в страната (1.5% напредък по отношение на 0.6% преди ревизията) след провокирания от световната финансова рецесия спад през 2009 година
Растежът на действителния Брутният вътрешен продукт през 2011 година е намален с -0.3 процентни пункта, само че е нараснал през 2012 година с 0.4 процентни пункта. За 2013 година направените проверки трансформират интерпретацията на икономическите процеси през тази година, защото темпът на изменение на действителния Брутният вътрешен продукт сменя своя знак – от напредък в размер на 0.3% преди проверката до -0.6% спад след нея, показва централната банка. За интервала след 2013 година проверките в изменението на действителния Брутният вътрешен продукт са най-вече в отрицателна посока (средно с към -0.6 процентни пункта), като се изключи 2019 година (с 0.3 процентни пункта) и първата половина на 2021 година (с 0.3 процентни пункта).
Променя се тълкуването на икономическите процеси
В резултат на направените проверки се трансформира тълкуването на факторите, които са определяли спада на икономическата интензивност през 2020 година в изискванията на пандемия от Covid-19, както и на факторите за последващото икономическо възобновяване. По-конкретно темпът на изменение на частното ползване през 2020 година е ревизиран с -0.6 процентни пункта (и възлиза на -0.4%), до момента в който по неревизираните данни крайните потребителски разноски нарастваха (с 0.2%) и допринасяха позитивно за изменението на икономическата интензивност, отбелязва още централната банка.
Съществени разлики съгласно Българска народна банка има и при сезонно изгладените данни в Covid рецесията, по-конкретно в интервала от първото тримесечие на 2020 година до второто тримесечие на 2021 година
Според ревизираните сезонно изгладени данни разпространяването на пандемията от COVID-19 в България и в чужбина, както и въведените от 8 март 2020 година ограничаващи ограничения са съдействали за спад на икономическата интензивност през две следващи тримесечия – надлежно в размер на -3.7% през първото и на -7% през второто тримесечие на 2020 година Тази динамичност е последвана от отчасти възобновяване на сезонно изгладения действителен Брутният вътрешен продукт през третото тримесечие на 2020 година (със 7.5%), след което през три следващи тримесечия се следи едва намаляване на икономическата интензивност. Този профил на сезонно изгладения действителен Брутният вътрешен продукт се разграничава значително от динамичността на неревизирания динамичен ред, при който беше регистриран еднократен мощен верижен спад на Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 година с -10.1% и образуването по-късно на устойчива наклонност към последователно възста новяване на икономическата интензивност.
В допълнение съгласно ревизираните данни в края на второто тримесечие на 2021 година размерът на действителния Брутният вътрешен продукт е с -4.2% по-нисък по отношение на края на 2019 година спрямо -0.7% по неревизирания динамичен ред.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ