Без изненада, но и без съгласие за 933 лв. минимална заплата от 2024 г.
Националният съвет за тристранно съдействие (НСТС) организира изключително съвещание в Гранитна зала на Министерски съвет. Тристранката бе открита от вицепремиера и външен министър Мария Габриел, а обществените сътрудници - работодатели и синдикати разискаха новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за страна от 1 януари 2024 - 933 лева Съгласно наредбите на Кодекса на труда, минималната заплата за страната за идната календарна година се дефинира в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Предлаганият от държавното управление размер на най-ниското заплащане, изчислен по новия механизъм, е 933 лева от 1 януари 2024 година Това е растеж от 153 лева или близо 20 % по отношение на настоящия размер от 780 лева Становището на Министерство на финансите за увеличение на минималната работна заплата на 933 лева е, че това е навременна мярка. Все отново през 2023 година, макар че се чака инфлацията към края на годината да е 6-7%, а средногодишната инфлация към 9%, нарастването покрива инфлацията и дори от горната страна, считат от финансовото ведомство. МФ напълно поддържа плана на разпореждане на Министерски съвет за увеличение на минималната работна заплата на 933 лева
Социалният министър Иванка Шалапатова се надява, че и работодателите и синдикатите ще откликнат да вземат участие в работната група за минималната работна заплата.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изрично не поддържа увеличението на минималната работна заплата на 933 лева АИКБ не споделят и направените заключения до какво ще докара нарастването на минималната заплата, сподели шефът на АИКБ Васил Велев, съгласно който предлагането на властта несъгласие със законите и интернационалното право. Увеличаването на МРЗ ще усили сивия бранш - назначават се хора на минимална или половин минимална работна заплата и след това им се доплаща на служащи в плик, аргументира се Велев.
" Преобладава посивяването, а на изсветляването на стопанската система ", регистрира Велев. Позицията на АИКБ е, че минималните работни заплати би трябвало да се договарят сред браншови организации на работодателите и служащите, като минималните заплатите да са разнообразни за другите браншове.
Българска стопанска камара (БСК) също не поддържа увеличението на минималната работна заплата. С магическа пръчка да се намират решения сред хора, които не се схващат, е неуместно, съгласно БСК. Стопанската камара се надява ролята на страната да не е страна, а посредник сред синдикати и работодатели по тематиката за МРЗ.
Българска търговско-промишлена палата (БТПП) също са срещу административното установяване на минималната работна заплата. Новото равнище на заплатата, не се приема тъй като няма сходство с интернационалните конвенции, безапелационен бе шефът на БТПП Цветан Симеонов. Държавата ще би трябвало да дава пояснение за какво не се преценява с спогодба 131, която планува механизъм, а не административно установяване, сподели още той.
Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) и Съюзът за стопанска самодейност (ССИ) също са срещу нарастването на МРЗ с мотив, че ще се усили сивата стопанска система и бюджетният недостиг. Всичко това щяло да отдалечи България от Еврозоната, съгласно работодателските организации.
Синдикатите отвърнаха на удара на работодателите по време на съвещанието на Тристранката. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов съобщи, че поддържат увеличението на минималната работна заплата, а и за работодателите не е значима формулата за увеличението на МРЗ. Костов чака митинги, в случай че няма съответен растеж на приходите. КНСБ поканиха работодателите в понеделник, 9 октомври, от 11 ч. да се договорят за минималната работна заплата.
Производителността на труда не е главен фактор на растежа на заплатите, уточни Костов и дефинира действието на държавното управление да вдигне МРЗ като добра стъпка, над която да се надгражда.
Костов посочи, че изявлението му ще е най-вече за законодателството на България и дейностите на държавното управление, а не интернационалните конвенции - другояче щяло да се получи един " миш-маш " сред работодатели и синдикати за МРЗ.
КТ " Подкрепа " поддържа нарастването на минималната работна заплата от 933 лева Около 30% от работещите в България не могат да доближат 933 лева работна заплата - това е тотална бедност и се обричат да бъдат работещи небогати, регистрираха от КТ " Подкрепа ".
Тристранката разиска и промени в Кодекса на труда, касаещи работата от разстояние. С промените в Кодекса на труда се цели " по-голяма еластичност и сигурност при работата от разстояние ". Това включва организацията на здравословните и безвредните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време, оказва се от показания план.
Предлаганият от държавното управление размер на най-ниското заплащане, изчислен по новия механизъм, е 933 лева от 1 януари 2024 година Това е растеж от 153 лева или близо 20 % по отношение на настоящия размер от 780 лева Становището на Министерство на финансите за увеличение на минималната работна заплата на 933 лева е, че това е навременна мярка. Все отново през 2023 година, макар че се чака инфлацията към края на годината да е 6-7%, а средногодишната инфлация към 9%, нарастването покрива инфлацията и дори от горната страна, считат от финансовото ведомство. МФ напълно поддържа плана на разпореждане на Министерски съвет за увеличение на минималната работна заплата на 933 лева
Социалният министър Иванка Шалапатова се надява, че и работодателите и синдикатите ще откликнат да вземат участие в работната група за минималната работна заплата.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изрично не поддържа увеличението на минималната работна заплата на 933 лева АИКБ не споделят и направените заключения до какво ще докара нарастването на минималната заплата, сподели шефът на АИКБ Васил Велев, съгласно който предлагането на властта несъгласие със законите и интернационалното право. Увеличаването на МРЗ ще усили сивия бранш - назначават се хора на минимална или половин минимална работна заплата и след това им се доплаща на служащи в плик, аргументира се Велев.
" Преобладава посивяването, а на изсветляването на стопанската система ", регистрира Велев. Позицията на АИКБ е, че минималните работни заплати би трябвало да се договарят сред браншови организации на работодателите и служащите, като минималните заплатите да са разнообразни за другите браншове.
Българска стопанска камара (БСК) също не поддържа увеличението на минималната работна заплата. С магическа пръчка да се намират решения сред хора, които не се схващат, е неуместно, съгласно БСК. Стопанската камара се надява ролята на страната да не е страна, а посредник сред синдикати и работодатели по тематиката за МРЗ.
Българска търговско-промишлена палата (БТПП) също са срещу административното установяване на минималната работна заплата. Новото равнище на заплатата, не се приема тъй като няма сходство с интернационалните конвенции, безапелационен бе шефът на БТПП Цветан Симеонов. Държавата ще би трябвало да дава пояснение за какво не се преценява с спогодба 131, която планува механизъм, а не административно установяване, сподели още той.
Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) и Съюзът за стопанска самодейност (ССИ) също са срещу нарастването на МРЗ с мотив, че ще се усили сивата стопанска система и бюджетният недостиг. Всичко това щяло да отдалечи България от Еврозоната, съгласно работодателските организации.
Синдикатите отвърнаха на удара на работодателите по време на съвещанието на Тристранката. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов съобщи, че поддържат увеличението на минималната работна заплата, а и за работодателите не е значима формулата за увеличението на МРЗ. Костов чака митинги, в случай че няма съответен растеж на приходите. КНСБ поканиха работодателите в понеделник, 9 октомври, от 11 ч. да се договорят за минималната работна заплата.
Производителността на труда не е главен фактор на растежа на заплатите, уточни Костов и дефинира действието на държавното управление да вдигне МРЗ като добра стъпка, над която да се надгражда.
Костов посочи, че изявлението му ще е най-вече за законодателството на България и дейностите на държавното управление, а не интернационалните конвенции - другояче щяло да се получи един " миш-маш " сред работодатели и синдикати за МРЗ.
КТ " Подкрепа " поддържа нарастването на минималната работна заплата от 933 лева Около 30% от работещите в България не могат да доближат 933 лева работна заплата - това е тотална бедност и се обричат да бъдат работещи небогати, регистрираха от КТ " Подкрепа ".
Тристранката разиска и промени в Кодекса на труда, касаещи работата от разстояние. С промените в Кодекса на труда се цели " по-голяма еластичност и сигурност при работата от разстояние ". Това включва организацията на здравословните и безвредните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време, оказва се от показания план.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ