Синдикати и работодатели се разминаха за удължаване на кризисното ДДС от 9%
Националният съвет за тристранно съдействие (НСТС) не реализира единодушие по удължаването на диференцираната Данък добавена стойност ставка до края на епидемията от COVID-19. Предложението на служебния кабинет е 9-процентната ставка да се резервира в сегашния й тип, а точно за храни и безалкохолни питиета, сервирани в заведенията, бебешки артикули, книги, туроператорски услуги и прилагане на спортни уреди.
От Българската стопанска камара (БСК) упорстват за въвеждане напълно на по-ниска ставка за храни и безалкохолни питиета, само че от финансовото министерство считат, че това ще ощети хазната с над един милиард лв..
Асоциацията за индустриалния капитал в България (АИКБ) поддържа мярката. Председателят Васил Велев смята, че мярката би трябвало да остане и за книгите, като задачата е да се насърчи четенето. Той предложи да се премисли облагането с Данък добавена стойност на ваучерите за храна, защото това ще оскъпи процедурата или ще сложи в неравностойно състояние нерегистрираните компании по Данък добавена стойност.
КНСБ упорства за 15% ставка на Данък добавена стойност и се опълчва на предлагането за задължаване на диференцираните ставки до края на пандемията, разгласи основният икономист на синдиката Любослав Костов.
Ваня Григорова съобщи, че от КТ " Подкрепа " също не поддържат оферти законопроект. По думите ѝ мярката за пониженото Данък добавена стойност за заведенията е подарък, изработен през данъчната система. Според нея 200 млн. лв. могат да се употребяват доста по-далновидно, изключително в обстановка на пандемия.
Теми на диалозите бяха още корпоративното подоходно облагане и Законът за акцизите и данъчните хранилища. Всички участници, с изключение на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), поддържаха измененията на Закона за акцизите и данъчните хранилища.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че с плана се вкарват няколко европейски наставления. Първата е за установяване на общия режим за облагане с данък. Втората е за изменение на директивата за хармонизиране структурите на акцизите върху алкохола и алкохолните питиета. Трета е за изменение на Данък добавена стойност директивата, която е по отношение на общия режим на облагане с данък във връзка с отбранителните действия в границите на Европейски Съюз.
Главният секретар на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) Васил Тодоров изрази поддръжка на измененията на закона. От БТПП оферират да се дефинира нула лв. акцизна ставка за мегаватчас електрическа енергия, която е създадена за лични икономически потребности от предприятия. Според Тодоров това би било в унисон с цялостната политика по Зелената договорка и поощряване на вложенията в сходни съоръжения. Второто предложение на палатата е да отпадне задължението за лицата, които употребяват лична електрическа сила, създадена от централа с обща конфигурирана мощ над 5 мегавата.
Съюзът за стопанска самодейност поддържа направените оферти. Съюзът предлага да се планува още една форма на обезпечението, което се дава от лицензирания складодържател пред митническите органи - а точно да има опция като такова поръчителство да се употребяват и застраховките.
От Българската стопанска камара (БСК) упорстват за въвеждане напълно на по-ниска ставка за храни и безалкохолни питиета, само че от финансовото министерство считат, че това ще ощети хазната с над един милиард лв..
Асоциацията за индустриалния капитал в България (АИКБ) поддържа мярката. Председателят Васил Велев смята, че мярката би трябвало да остане и за книгите, като задачата е да се насърчи четенето. Той предложи да се премисли облагането с Данък добавена стойност на ваучерите за храна, защото това ще оскъпи процедурата или ще сложи в неравностойно състояние нерегистрираните компании по Данък добавена стойност.
КНСБ упорства за 15% ставка на Данък добавена стойност и се опълчва на предлагането за задължаване на диференцираните ставки до края на пандемията, разгласи основният икономист на синдиката Любослав Костов.
Ваня Григорова съобщи, че от КТ " Подкрепа " също не поддържат оферти законопроект. По думите ѝ мярката за пониженото Данък добавена стойност за заведенията е подарък, изработен през данъчната система. Според нея 200 млн. лв. могат да се употребяват доста по-далновидно, изключително в обстановка на пандемия.
Теми на диалозите бяха още корпоративното подоходно облагане и Законът за акцизите и данъчните хранилища. Всички участници, с изключение на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), поддържаха измененията на Закона за акцизите и данъчните хранилища.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че с плана се вкарват няколко европейски наставления. Първата е за установяване на общия режим за облагане с данък. Втората е за изменение на директивата за хармонизиране структурите на акцизите върху алкохола и алкохолните питиета. Трета е за изменение на Данък добавена стойност директивата, която е по отношение на общия режим на облагане с данък във връзка с отбранителните действия в границите на Европейски Съюз.
Главният секретар на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) Васил Тодоров изрази поддръжка на измененията на закона. От БТПП оферират да се дефинира нула лв. акцизна ставка за мегаватчас електрическа енергия, която е създадена за лични икономически потребности от предприятия. Според Тодоров това би било в унисон с цялостната политика по Зелената договорка и поощряване на вложенията в сходни съоръжения. Второто предложение на палатата е да отпадне задължението за лицата, които употребяват лична електрическа сила, създадена от централа с обща конфигурирана мощ над 5 мегавата.
Съюзът за стопанска самодейност поддържа направените оферти. Съюзът предлага да се планува още една форма на обезпечението, което се дава от лицензирания складодържател пред митническите органи - а точно да има опция като такова поръчителство да се употребяват и застраховките.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ