Националният празник на една държава трябва да е обединяващ, а

Националният празник на една страна би трябвало да е сплотяващ, а Трети март разделя нацията, счита историкът Петър Стоянович. Имаме доста учредения да не честваме 3 март, написа по този мотив за Дъждовни води проф. Александър Кьосев.

Паметникът " Цар Освободител " в центъра на София

Обикновено употребява скъпото медийно време по „ Денят стартира с Георги Любенов “, с цел да ни забавлява с любопитни исторически анекдоти. Тази заран не беше по този начин. Чест прави на Петър Стоянович, че сподели ясно това, което мнозина мислим: националният празник на една страна би трябвало да е сплотяващ, а не разединяващ. Затова не може да остане подобен, той разделя нацията. Трябва да се избере някои от сплотяващите празници - 24 май, 6 септември или 22 септември. А Трети март – умно предложение на професора – дано да остане в празничния календар, тъй че да го честват интензивно тези, които желаят. Стоянович е за 24 май като несъмнено сплотяващ празник на духа, честван непрестанно от средата на XIX век до през днешния ден.

Как ни разделя 3 март

Нека първо поздравим професор Стоянович, че повдигна обществено този значим и болен въпрос. А след това да прибавим причини и съображения. Трети март, съгласно мен, разделя нацията на наивни и ненаивни русофили (аз персонално се считам за ненаивен русофил със комплицирано отношение към спорната, само че несъмнено велика съветска просвета, сега обаче путинофоб).

Историкът проф. Петър Стоянович

Наивните русофили не престават да бъдат „ пленени “ от името, подобно детинския воин на Вазов от едноименното стихотворение („ Русия! Колко ни плени/туй име свято, родно, благо! То в мрака бива нам величие, вяра — в нашите несгоди! " ).

Ненаивните знаят, че съветското общество, част от интелигенцията, в това число и велики писатели, е поддържало откровено идеята за освобождение на страдащите братя, а съветски бойци са дали кръвта си за.
Редакцията предлага
Но не по-малко добре знаят, че Руската империя е имала напълно други цели, което след това е потвърдила с поредност от враждебни актове: с камшичената политика на своето привременно държавно управление, с това, че се е оповестила против, с това, че по-късно руска Русия подбужда кърваво потушеното по-късно Септемврийско въстание и аления гнет, довел до бял гнет, с коминтерновската си политика към Македония и с цялата си публична комунистическа политика по-късно. Това са задоволителни учредения 3 март да не бъде честване на „ Русия-освободителка “ - самото име е разцепено. 3 март не е консенсусен и еднопосочно одобрен празник, с изключение на в школската памет и на тези, които са мързеливи да отидат малко по-нататък.

Защо Съединението?

Остават другите три благоприятни условия. Според мен би трябвало да изберем не „ празник на духа “, а празник на политическия суверенитет (забележете – споделям това, макар че съм културолог, учител и, дай боже, просветител). Най-хубавото на е че е зародил и в някакъв смисъл продължава да бъде като „ празник изпод “, всекидневен, основан от хората, отдаден на такива прелестни неполитически неща като просветата, младежта, децата, учителите и учебните заведения. Моето мнение - дано той да остане подобен, официализирането му ще го убие, от него ще изчезне прелестната наслада на първокласниците.

Проф. Александър Кьосев

Между 6 септември и 22 септември аз съм за Съединението. И в двата празника има ясна и недвусмислена поръчка за политически суверенитет. Но Съединението е доста по сложен акт, осъществено “на своя глава “ и в борба с всички велики сили, по силата на националната воля. То е довело до война, в която българската войска потвърждава с героизма си, че „ Съединението прави силата “, а с това и практическата самостоятелност на нацията. Т.е. залогът е доста по-голям, в сравнение с дипломатическия акт на 22 септември. 

Рано е за референдум

Смятам обаче, че е към момента рано за тази смяна. За би трябвало да стартира да се приказва интензивно и обществено, тъй че последователно „ пристрастеностите български “, които постоянно разделят, да отстъпват последователно на причини, които да просветят малко по малко обществения разсъдък. Не може промяната на националния празник да стане посредством засегнатост на тези, които мислят другояче. Поне част от тях би трябвало да бъдат уверени. 

Българското общество би трябвало да чуе тези причини, да си проясни нещата, хората да създадат своите избори. Едва тогава може да пристигна време за референдум. И той би трябвало да сплоти нацията. Ще бъде обаче неуспех, в случай че за следващ път вместо това направи противоположното.