Евродепутатът Цветелина Пенкова: Националният план за възстановяване е огледало на едно немощно управление
Националният проект за възобновяване и резистентност би трябвало да бъде поръчка за обществен и стопански напредък, измерен посредством съответни индикатори – Брутният вътрешен продукт, вложения, работни места, приходи, продуктивност, нововъведения, софтуерно обновяване, обществена непоклатимост и други Представеният тези дни документ за възобновяване и резистентност след корона-кризата (която освен, че не е завършила, само че и се чака занапред в България да доближи своя пик) е в планова форма, а това е видно от доста пропуски и недообмислени ограничения в документа.
Планът, който наподобява на пръв взор обстоен, не е привързан с съществени предпочитани политики на Европейски Съюз, които са заложени, както в дълготрайния, по този начин и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните проекти би трябвало да са огледало на общите европейски политики и тактика, с цел да се провиснал допълните средства за битка с следствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 милиарда евро от проект „ Следващо потомство Европейски Съюз “) са налични за държавите-членки, само че не им се поставят без съответна национална тактика за стопански и обществен напредък. Средствата за всяка държава-членка ще се дефинират и отпускат по отношение на показания народен проект. Тук приказваме за един дълготраен развой на в допълнение финансиране (до 2024 г.) за възобновяване на икономическата и обществена рецесия, подбудена от Covid-19.
Липсата на сериозен разбор на икономическия и човешки капацитет на национално и районно равнище, както и съответни вложения в региона на дребните и междинни предприятия (МСП) са забележими. Няма повсеместен и обединен метод за промяна и вложения, а се следи порочния модел, на който сме очевидци от години, на „ асимилиране “, а не на съответно вложение на средствата.
Планът би трябвало да бъде интегриран с националната политика и в директна корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда на никое място в документа. Анализирайки тематика по тематика обособените параграфи от показания проект, прави усещане следното:
Стълб 1: Иновативна България (основни тематики: обучение, научни проучвания и нововъведения, интелигента индустрия)
Съществува риск, промяната и самодейностите на възобновяване на материалните бази да се сведе до нормално саниране и поправки, които, както практиката демонстрира, ще се насочват към „ доближени “ компании. Предвидено е построяването на 300 пробните кабинети в 1680 учебни заведения, само че липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на обещано образователно заведение. Изграждането на пробните кабинети и лаборатории би трябвало да върви дружно с явен проект за доставяне от страната на консумативите за практическа работа и опити, които са обилни като стойност. Не е задоволително просто да се построят кабинетите. Няма проект и за образование на преподавателския състав.
Липсва стратегическа визия в кои браншове, България има конкурентно преимущество и дали би трябвало да се насочи финансирането в тях или да се подкрепят и нови новаторски сфери на развиване.
Стълб 2: Зелена България (основни тематики: кръгова и нисковъглеродна стопанска система, биоразнообразие, стабилно селско стопанство)
Липсва цялостна тактика за развиването на енергийния бранш в страната. Работи се на парче и не се показва опция за заменяне на огромните базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се загатва за създаване на местни мрежи за транспорт и систематизиране на електрическа енергия, създадена от локални/малки домакинства/производства, които употребяват и създават сила, чрез когенерации и други съоръжения. Енергийната успеваемост не значи единствено санирането на постройките, тя е вложения в по-ефективни техники за произвеждане. Не се загатва присъединяване на България в развиването на нови технологии и нововъведения, свързани с водорода и съхранението на сила.
Стълб 3: Свързана България (основни тематики: цифрова съгласуваност, транспортна съгласуваност, локално развитие)
Няма съответни проекти за повишението на цифровата подготвеност на популацията. Липсва изясненост по какъв начин ще бъде обезщетен дефицита от над 670 000 чиновници за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) бранша. Нужен е явен проект за развиване на цифровия бранш и бизнес в България, който включва разрастване на сигурна цифрова инфраструктура, обезпечаване на достъп до съответни софтуерни познания и цифрови умения, подсилване на потенциала за научни проучвания и нововъведения. Цифровизацията би трябвало да бъде в интерес на кръгова нисковъглеродна стопанска система и в повишение успеваемостта на държавното ръководство и качеството на обществените услуги.
Липсва разбор на икономическия капацитет на районите. Това би разрешило специализация на база на естествени или икономически дадености, за по-ускорено икономическо развиване. Основните средства, планувани за селско стопанство са предопределени за модернизацията на напоителните системи, само че няма детайлности по какъв начин ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се райони. Не е показан разбор на постигнатото и финансираното досега по Програмата за развиване на селските региони. Съществува риск от двойно финансиране на действия.
Стълб 4: Справедлива България (основни тематики: бизнес среда, обществено включване, здравеопазване)
Отсъства повсеместен метод и същностни промени във действието на правосъдната система и гарантиране използването на върховенството на правото. Не е направена оценка на към този момент осъществените или реализиращи се планове за електронно правораздаване. Има повтаряне на действия, за което към този момент е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).
В тази част на проекта би трябвало да залегнат стратегии за подготовка на работещото население към новите действителности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през идващите 20-30 година, а не просто строителство на парче за асимилиране на средствата.
Отново се натъртва на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва тактика за подготовка и задържане на първокласен здравен личен състав, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни сподели, че не оборудването лекува, а хората.
От деликатния прочит на българския проект, мога да се изведат няколко извода:
Липсва връзка с цели на Европейски Съюз за вложения в зелени технологии и започващи МСП. Ангажиментите по Зелената договорка на Европейски Съюз съвсем отсъстват; Не се търси финансиране на цялостна промяна за правосъдната, енергийната и здравната система, които са основни. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във към този момент построените административни разделения; Липсва стратегическа визия за преструктуриране на стопанската система, която да създава висока добавена стойност от производства с ниски излъчвания и от там на пазара на труда за идващите 30 г.; Няма разбор на икономическия и човешки капацитет на национално и районно равнище. Няма по какъв начин да бъдат вложени тези средства оправдано без ясна оценка на досегашните планове, актуалната обстановка и вероятностите пред нас; Процесът на сформиране на проекта не е включващ и изчерпателен, не е извършен транспарантен развой на връзка и разискване със заинтригуваните страни и на този стадий не е очакван парламентарен спор по него.
Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато стартира разписването на съответни цели, предстоящи резултати, междинни цели и знаци за осъществяване. Не наподобява реалистично на този стадий, Европейска комисия да утвърди за финансиране проект, в който единствено са изброени огромни планове без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и стопанска система.
Европейски Съюз ни дава неповторима опция за преструктуриране на стопанската система на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски излъчвания. Липсва стратегически и дълготраен проект, по какъв начин да се употребява човешкия и интелектуалния капитал на България.
Планът, който наподобява на пръв взор обстоен, не е привързан с съществени предпочитани политики на Европейски Съюз, които са заложени, както в дълготрайния, по този начин и краткосрочния бюджет на Съюза. Националните проекти би трябвало да са огледало на общите европейски политики и тактика, с цел да се провиснал допълните средства за битка с следствията от корона-кризата. Тези средства (общо 750 милиарда евро от проект „ Следващо потомство Европейски Съюз “) са налични за държавите-членки, само че не им се поставят без съответна национална тактика за стопански и обществен напредък. Средствата за всяка държава-членка ще се дефинират и отпускат по отношение на показания народен проект. Тук приказваме за един дълготраен развой на в допълнение финансиране (до 2024 г.) за възобновяване на икономическата и обществена рецесия, подбудена от Covid-19.
Липсата на сериозен разбор на икономическия и човешки капацитет на национално и районно равнище, както и съответни вложения в региона на дребните и междинни предприятия (МСП) са забележими. Няма повсеместен и обединен метод за промяна и вложения, а се следи порочния модел, на който сме очевидци от години, на „ асимилиране “, а не на съответно вложение на средствата.
Планът би трябвало да бъде интегриран с националната политика и в директна корелация с националния бюджет, нещо което не се вижда на никое място в документа. Анализирайки тематика по тематика обособените параграфи от показания проект, прави усещане следното:
Стълб 1: Иновативна България (основни тематики: обучение, научни проучвания и нововъведения, интелигента индустрия)
Съществува риск, промяната и самодейностите на възобновяване на материалните бази да се сведе до нормално саниране и поправки, които, както практиката демонстрира, ще се насочват към „ доближени “ компании. Предвидено е построяването на 300 пробните кабинети в 1680 учебни заведения, само че липсват критерии и ясна методология, по която ще се направи избора на обещано образователно заведение. Изграждането на пробните кабинети и лаборатории би трябвало да върви дружно с явен проект за доставяне от страната на консумативите за практическа работа и опити, които са обилни като стойност. Не е задоволително просто да се построят кабинетите. Няма проект и за образование на преподавателския състав.
Липсва стратегическа визия в кои браншове, България има конкурентно преимущество и дали би трябвало да се насочи финансирането в тях или да се подкрепят и нови новаторски сфери на развиване.
Стълб 2: Зелена България (основни тематики: кръгова и нисковъглеродна стопанска система, биоразнообразие, стабилно селско стопанство)
Липсва цялостна тактика за развиването на енергийния бранш в страната. Работи се на парче и не се показва опция за заменяне на огромните базови мощности (ТЕЦ-ове). Никъде не се загатва за създаване на местни мрежи за транспорт и систематизиране на електрическа енергия, създадена от локални/малки домакинства/производства, които употребяват и създават сила, чрез когенерации и други съоръжения. Енергийната успеваемост не значи единствено санирането на постройките, тя е вложения в по-ефективни техники за произвеждане. Не се загатва присъединяване на България в развиването на нови технологии и нововъведения, свързани с водорода и съхранението на сила.
Стълб 3: Свързана България (основни тематики: цифрова съгласуваност, транспортна съгласуваност, локално развитие)
Няма съответни проекти за повишението на цифровата подготвеност на популацията. Липсва изясненост по какъв начин ще бъде обезщетен дефицита от над 670 000 чиновници за ИKT (информационни технологии и ĸoмyниĸaции) бранша. Нужен е явен проект за развиване на цифровия бранш и бизнес в България, който включва разрастване на сигурна цифрова инфраструктура, обезпечаване на достъп до съответни софтуерни познания и цифрови умения, подсилване на потенциала за научни проучвания и нововъведения. Цифровизацията би трябвало да бъде в интерес на кръгова нисковъглеродна стопанска система и в повишение успеваемостта на държавното ръководство и качеството на обществените услуги.
Липсва разбор на икономическия капацитет на районите. Това би разрешило специализация на база на естествени или икономически дадености, за по-ускорено икономическо развиване. Основните средства, планувани за селско стопанство са предопределени за модернизацията на напоителните системи, само че няма детайлности по какъв начин ще стане това и на база на какви критерии ще бъдат избирани най-нуждаещите се райони. Не е показан разбор на постигнатото и финансираното досега по Програмата за развиване на селските региони. Съществува риск от двойно финансиране на действия.
Стълб 4: Справедлива България (основни тематики: бизнес среда, обществено включване, здравеопазване)
Отсъства повсеместен метод и същностни промени във действието на правосъдната система и гарантиране използването на върховенството на правото. Не е направена оценка на към този момент осъществените или реализиращи се планове за електронно правораздаване. Има повтаряне на действия, за което към този момент е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент).
В тази част на проекта би трябвало да залегнат стратегии за подготовка на работещото население към новите действителности на пазара на труда, придобиване на компетенциите, нужни през идващите 20-30 година, а не просто строителство на парче за асимилиране на средствата.
Отново се натъртва на строителство и преоборудване на болничните заведения, без ясни критерии за модернизиране на материалната база. Набляга се на техниката, а не на хората. Липсва тактика за подготовка и задържане на първокласен здравен личен състав, който да работи в системата. Кризата с втората вълна на COVID-19 ни сподели, че не оборудването лекува, а хората.
От деликатния прочит на българския проект, мога да се изведат няколко извода:
Липсва връзка с цели на Европейски Съюз за вложения в зелени технологии и започващи МСП. Ангажиментите по Зелената договорка на Европейски Съюз съвсем отсъстват; Не се търси финансиране на цялостна промяна за правосъдната, енергийната и здравната система, които са основни. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във към този момент построените административни разделения; Липсва стратегическа визия за преструктуриране на стопанската система, която да създава висока добавена стойност от производства с ниски излъчвания и от там на пазара на труда за идващите 30 г.; Няма разбор на икономическия и човешки капацитет на национално и районно равнище. Няма по какъв начин да бъдат вложени тези средства оправдано без ясна оценка на досегашните планове, актуалната обстановка и вероятностите пред нас; Процесът на сформиране на проекта не е включващ и изчерпателен, не е извършен транспарантен развой на връзка и разискване със заинтригуваните страни и на този стадий не е очакван парламентарен спор по него.
Всички тези пропуски ще се видят ясно, когато стартира разписването на съответни цели, предстоящи резултати, междинни цели и знаци за осъществяване. Не наподобява реалистично на този стадий, Европейска комисия да утвърди за финансиране проект, в който единствено са изброени огромни планове без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и стопанска система.
Европейски Съюз ни дава неповторима опция за преструктуриране на стопанската система на България. Целта е висока добавена стойност от производства с ниски излъчвания. Липсва стратегически и дълготраен проект, по какъв начин да се употребява човешкия и интелектуалния капитал на България.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ